Kлуб Балканка

След репортажите на Павката и на Мариян почувствах остра загуба на желание за работа, липса на апетит, нежелание за сън и изобщо за каквото и да било. Иначе казано – почувствах се зле и все повече се влошавах. Електролитният баланс на организма удари пода – само отрицателни йони и никакви положителни.
И си викам – я дай, вместо да ми е зле, да взема да ида на риба. И моментално се подобрих – апетитът се върна, приспа ми се яко, а другите показатели си останаха непроменени. Само желанието за работа изчезна въобще.
В тва време чувам вътрешен глас – второто ми аз – Митьо Звяра. Така е известен сред пъстървите по реките, те си знаят защо. Иначе казано – тъмната ми страна. И ми вика – чшшш, я да ме вземеш и мен! Стига си водил тоя и оня, дето все те разбиват. Искам да дойда – да ти смачкам фасона и аз. Просто нямаше как да откажа, понеже не ми се разправяше с него.

И така – дуалистичен риболов. Светлата и тъмната ми страна наведнъж.
Изборът на река – елементарен, поради чудесните условия според прогнозите. Вместо да се чудя – оставих нещата на случайността. Бръкнах в торбата, поразбърках малко и изтеглих река. Оказа се, че излезе една - много тайна, непосещавана поне две години.
Реката ни посрещна така:















Идеална вода, много бистра, с чудесни вирове и бързеи. Остри, дълбоки завои, покрай извисяващи се скали.









Имаше доста следи от риболовци. В район, в който риболовът на стръв е популярен, а спинингът – непозната земя.
И тука възникна първата разправия – кой на какво ще лови. Понеже и двамата искахме спининг – теглихме чоп. Естествено че се падна на него.
Изненадващо в началото поведох с две бързи риби по педя на стръв. Но после се почна.
Въоръжен със Стария Боец, Митьо Звяра стана неудържим. Всяко фъргане – удар. Все мерни риби, много от тях откачени, но и доста от тях - уловени.

Ето самото оружие.



Марка Carswell /тая фирма вече не съществува/, 1,80 light spinning rod. Производство 1976 година.

Макара Zebko, абсолютно неподходяща за спининг. Навива влакното към долния край на шпулата. Два пъти се наложи кратък ремонт.



Влакно 0.20, възраст – неизвестна. Поне седем години, почти като ново. /Защо толкова мразя да сменям влакна, не знам. Все си купувам и си ги държа в кутиите – имам няколко километра в момента/. Та влакното - достатъчно здраво, но като фърлиш – лети на масури. И образува чудни кореми на шпулата. Допълнителен плюс е, че никога не заключвам обратния ход на макарата. Това много помага, особено за коремите.

Ще кажете – при тия условия, как е възможно да се лови? Просто не познавате Митьо Звяра, а Стария Боец - още по-малко. Тая пръчка сама си ги ловка. И въобще няма значение кой я държи. И се почва удар, след удар – половината уловени, половината – не.
Почти всичките мерни, три от тях над трийсетака.

Ей тука сега имаше четири риби.







Те ги – една част от тях:















Ето сега Митьо Звяра как пуска риба от кеп в плитка вода. Доста несръчно, понеже няма никакъв опит. Аз бях зает в тва време да снимам. Замалко да се плоьосна у водата, то си личи.



Вижте сега за каква скорост става въпрос при пъстървите. Като мълния:



Случи се и нещо интересно. Една риба около трийсе я скивах отдалеч. Плува до блесната. Забавям – и тя забавя. Спирам – и тя спира. Потеглям, и Тя. Няколко пъти.
На около 8 метра от мен скива червената шапка, подарък от Мариян, и си би камшика обратно.
Ето самата шапка.



Смисълът на червения цвят е, че така рибите имат поне някакъв шанс. А и някой по-нервен ловец може и да не те гръмне.

По едно време рибите изчезнаха генерално. Последва около километър без следа от живот.
Стигаме открито пространство, където риболовът на стръв е почти невъзможен. Един дълъг вир, с последващ плиткаж. Първо замятане, водене около метър и Удар. Риба малко под две педи. И почва яка борба. Старийо Боец скърца, авансо свири, душата пее. Няколко скока по около метър над водата и два метра хоризонтално. Накрая се предаде и се домъква в краката. И какво се случи. Доста трудно измъкнах кепа, който беше леко заплетен в коша и се опитах да го подпъхна за да мине над него, понеже беше много плитко. Тя, като усети кепа, събра сили и направи няколко скока в плиткажа, наляво-надясно и взе, че се откачи. Затова снимки няма.

Е тогава Митьо Звяра какво ме направи, нема ви казвам. Защо съм бил махнал контрите на блесните, къв бил тоя смотан кеп и за какво ни бил трябвал, при положение че е най-лесната работа - да я метнеш връз камъндрако, при влакно 0.20 все пак. И без това в тоя плиткаж – кой бил използвал кеп? Доста въпроси, на които се опитах плахо да отговоря.
Изтъкнах някои предимства, също и че е забранено риби да се прибират в делничен ден. Обаче това въобще не помогна. Какви закони вика, какви пет лева, кой се интересува от тия неща. А кошът седял празен в това време. „Кутиите с примамки от коша ги напъхваш в елека – да не отнемат място ... и тъпчеш”. Тоя ден сме можели да препълним коша със риби, и верно си беше така. И що съм му дал такава къса пръчка, с която контрол върху рибата няма? С дългата тояга, която беше в колата, щял бил да я извлече като тухла? Имаше още неща – някои мнения за мойта особа, но тях е по-добре да не споменавам.
Поомекна едва когато видя, че няма коприва, нито кьорав орех наоколо. А като разбра, че ша му я броя за състезанието – почти се успокои. Но голяма кавга отнесох.

Продължихме напред. Рибите вряха.









По едно време гледам – станало пет и половина. Викам дай да си ходим, а? Тъмната ми страна отказа категорично – таман сме ги набарали, вика. И без това почти никога не съм го бил взимал... Чак като го предупредих, че ме обхваща Харата, се предаде.

И така - в караници и разправии отмина един прекрасен ден. Беше си като в най-добрите времена едно време и дълго ще го помня.
Резултатът от състезанието в мерни риби – най-малко 28:2 за тъмната ми страна.
Поне ме остави да посъбера малко дарове от природата, макар и да мрънка, че всичко го боляло поради липса на тренинг, и що съм го карал да се гърби без далавера. Добре че даровете бяха относително малко:



И за да завършим репортажа с нещо по-красиво от последните дарове – ето още малко красоти:























P.S.
Извинявам се за синкавия цвят на клиповете, но фотоапаратът е на брат ми и не е нагласен като хората.

Ето, дойде му времето за последния репортаж за този сезон.
Главни герои на репортажа – председателят Алан, отговорникът по компютърните технологии на клуба - Мариан, и мойта волна и безотговорна особа.

Проблемите започнаха още по пътя. Да пътуваш с два компютърни спеца се оказа нелесно, направо досадно.
Поне половината от времето безгрижно обменяха мисли, които се състояха основно от три-четири буквени съкращенния от английската азбука и някое междуметие покрай тях. Ходи разбери нещо, ако си нямаш работа. През цялото време се чувствах излишен. По едно време Алан използва термина „ирационални числа”. Това ми се стори познато - викам си, ей сега ша се включа и аз.
Помъчих се да изровя някой спомен от висшия курс по математика, изучаван мъчително преди много години. Много усилия вложих, но нищо не се появи. По едно време гледам в огледалото за обратно виждане – от титаничния напън ми се образувала нова бръчка на челото. И като ме обхвана Харата – викам им – или говорете на български, или ви свалям! Нещо се обидиха, но млъкнаха, слава богу.

И така - в гробно мълчание стигаме до реката. Като изпаднах от колата още ми се въртяха нули и единици пред очите. Не моем се концентрирам, така да се каже. За наказание ги замъкнах в участък, тотално обрасъл от храсталаци и много подходящ за спининг.







Естествено че в самото начало им дръпнах напред с едно кълване. Това ми оправи настроението и взе, че ми мина.
Обаче после ме почнаха. Взеха де целят под храстите и се оказа, че има доста риба. Повечето мерни – на ръба на размера, малко отгоре или малко отдолу. Удряха, но не се закачаха по блесните. По едно време покрай блесната на Алан се мерна корема на нещо прилично – с широчина около четири пръста. Беше доста добра риба, но не се излъга, за съжаление. Дори не удари.
Продължихме напред.
Понатам стигаме до тесен участък, с няколко прекрасни места.









Имаше риби:



Е тука председателят се развихри.



Извади три риби, една след друга, от един вир. Мариан му помага.



Ето сега един клип, как двамата се борят с едната от тях.



Бая се побориха и доста зор браха. Едвам се справиха с нея. Мислех да им помогна, но понеже правех клипа – реших да не жертвам изкуството заради тях. /После Мариан се оплака, че докато бяха с гръб, рибата му изкълчила рамото, а Алан – че му нанесла аркада с чудесен ляв прав./ И всичко това – при положение, че през цялото време им давах акъл с назидателен тон. Наложи се да викам дори, заради шума на реката. Без мен не знам какво щяха да правят.

На горния вир и Мариан сполучи да хване една две риби.





Продължихме още малко напред, но рибите ги нямаше вече.

Решихме и сменихме участъка – много нагоре. Реката малка, но с чудесни вирчета и прагчета. Там аз ковнах една риба между шеснайсе и шейсе сантиметра – не я премерих съвсем точно. /По-близо до долната граница – да призная все пак/ Леко нагълтала шест големи бели червея на седмица кука, че бях забравил да взема коша с камолата от колата. Извадих куката без проблем, но не я снимахме.

Преместихме много надолу, с надежда за нещо по-едро. Няколко хубави вира и никаква риба в тях. Там и аз преминах на спининг, но дори Старият Боец нищо не хвана??? Това си е сигурен знак, че нема кьорава риба.



Преместихме се отново – в участък, където имаше много риби преди. С идеята да се затапим като за последно. Мариан имаше два удара на добри риби, но не се закачиха за снимка. Ние с Алан – капо.







И така – в редуване на участъци с много или с никакви риби премина предпоследният ден от сезона. Противоречив риболов, но като за последно - съвсем приемлив. Можеше да е доста по-зле.
Крайният резултат – те двамцата имаха по четири-пет риби, хванати на спининг и доста изпуснати – заради големите блесни и куките без контри. Моя милост се задоволи с една маломерна и едно кълване на стръв. Но нали бях зает - в качеството ми на продуцент и режисьор на репортажа, както и на главен статист от миманса - имам си оправдание.

Имаше и прекрасна есенна коприва и що не наскубах, още се чудя. Уникална – педя над земята, с тлъсти, но крехки предизвикателни връхчета. Сега ме е яд. Да я бях снимал поне. Ако бях сам – нямаше да обикалям да се затапвам, ами щях да натъпча колата с този живителен дар от природата.

Между другото – все пак имаше полза да си с компютърджии под ръка. Така например – Мариан нагласи фотото – да прави клипове в нормални цветове. Аз успявах да ги изкарам в различни цветни нюанси – ту синьо, ту червено, ту черно бели.
И като цяло – специални благодарности, че ме научи да качвам снимки и клипове.

Толкоз за този сезон. Последният репортаж от мен в тази тема, за тази година. Сега ги почваме щуки, костури, уклеи и тем подобни.

Здравейте колеги.
Дойде и краят на този прекрасен пъстървов сезон.
Научих много, посетих не малко реки и успях да хвана не малко рибки, коя от коя по-красиви.
Желанието ми да ходя за пъстърва никак не е намаляло, даже напротив, но за съжаление няма как.
Сега е момента красавиците да се размножават и ако някой отиде да лови по време на забраната е уникален съдист!!! Така че внимавайте

Закриването ми тази година беше в компанията на Бат Димо и Алан.
Получи се прекрасен риболов. Аз и на една рибка за снимка съм доволен
Не бих отказал и да са повече и големи де

Няколко снимки от мен:





Алан в действие:



Реката - без забележки:





Освен Бат Димо и аз успях да заснема една от рибките, хванати от Алан.
Чак след като се прибрах вкъщи и гледах клипа, чух как Димо се провиква на Алан:
"Пусни я във водата бре". Явно от вълнение се бяхме омотали. В бързината да освободиш
рибката колкото се може по бързо и да я пуснеш, забравяш, че не трябва да я вадиш от водата.
Това обаче е поправимо

Ето и клипчето:



Накрая да изкажа едно ГОЛЯМО благодаря на всички колеги.
Благодаря за прекрасните съвместни излети през изминалата година.
Надявам се следващата година да са още повече и още по-прекрасни.

_________________
Мариян Захариев (starlight)

Привет колеги,

Измина и още една година на пъстървов риболов с приятни и незабравими емоции, които благодарение на репортажите в тази прекрасна тема оживяват и оставят незабравими спомени!
Поздравления на групата на бат Димо, Алън и Мариян! Спретнали сте страхотен риболов на красиво място! Алън виждам е сменил вече посоката на шапката и както Димо казва се е развихрил с улова на пъстърва Гледам, че и елека отзад е доста издут ! Ако ги нямаше клиповете с хванатите и пуснати пъстърви човек би си помислил, че е пълен с уловени и натъпкани отзад риби!

Мен последният ден (30.09.2012) от разрешения риболов на пъстърва от 2012 г. беше под знака на луната! Сутринта като тръгвах погледнах на небето, че луната е в пълната си фаза и ме изпраща с усмивка към предварително избраната дестинация и река! Като се връщах обратно към големия град тя отново изгряваше все така голяма и отново ми се усмихна! Макар и моето тесте от реки, както бат Димо се изразява да не е с толкова много карти, все пак изтеглих и аз хубаво място!

Пристигнах на уреченото място в ранната прохладна утрин! Главни герои на риболова бяхме Аз, въдицата, чантата с фотоапарата, рибарският кеп на гърба, калъфът със статив за фотоапарата, промокаемият панталон и сандалите! Общо тегло на екипировката около 6-7 кг. Повече изглеждах като закачалка за всякакви пособия, отколкото свободна движещ се рибар! Макарата я отремонтирах в домашни условия след като при последният ми риболов с Мариян за малко да не се ликвидирам, след като паднах стабилно, ръката одрана стабилно, а макарата с изкривена ос! Стартирах, спускайки се по дерето и приближих реката, а тя с хубава вода, доста бистра и студена, та в началото малко ме скова, но местата уникално красиви, а нивото на течащата вода доста добро!


Заложих на блесната (Рублекс) и започнах облавяния в посока срещу течението! Трябваше доста бързо да навивам макарата, за да се придаде хубава игра на блесната! В началото без удар, само подгонвания, но все пак виждах, че има живот на това красиво място, оградено от гъста гора подготвяща се за есента и приближаващата зима!


Минах известно разстояние, но без уловена риба още! Само ги виждах как прибягват като светкавици петнистите и щом ме усетеха веднага се укриваха! Викам малко ще поснимам, а те тъкмо ще се поокопитят! Красотата на това място примамлива и мистична по свой си начин! Водата тече необезпокоявана сред полегналите малки и големи камъни, представляващи идеално укритие на балканките, брегът посипан от първите пожълтели листа, а клоните на дърветата полюшкващи се от лекото въздушно течение в дерето!




Следваха вирове с хубава тъмно зелена вода и участъци с плитки бързеи!








Красотата беше навсякъде, но все пак и риба трябваше да се улови! Придвижих се по-нагоре и започнах от нов участък. Дано пък там да са по-благосклонни! Слънцето се беше показало вече и ме позатопли! Клонаците на места така бяха надвиснали над реката, че трябваше да си проправям път като партизанин към някои от местата! И се почна!


Риба зад всеки камък, вир или бързей! Придвижването беше бавно, съчетано с много подхлъзвания, като замятах във всяко едно място имащо дълбочина от педя нагоре, а рибите направо пощуряли!


Харесаха я блесната и нямаше спирка! Пъстървите варираха от 10 до 35 см, като преобладаващото беше около и над нормата! Както се вижда от снимките балканките изпъстрени с красиви червеникави петна, а и толкова борбени! Не им се излизаше от укритията, а те следваха едно след друго! Както се казва бях попаднал на прелестно красиво място и се бях изцяло потопил в Магията на пъстървовия риболов! Добре бях нагазил и в прохладната река и придвижвайки се достигах до ново и ново място! На всяко едно имах или удар, подгонване или уловена пъстърва! Придвижвайки се нагоре и размерът на рибите взе да минава леко нормата и кепът започна често да слиза от гърба и да влиза в употреба!




На поредното такова място, което представляваше хубав дълбок бързей независимо, че реката леко стесняваше коритото си, при подаването на блесната се закачи красива балканка с жълтеникав корем, около 35 см, която както при бат Димо при един от последните му репортажи се метна на 0,5 м вертикално във въздуха и метър диагонално встрани! Сърцето на макс, кепът веднага беше откачен от гърба и малко пред мен рибата се откачи и се шмугна отново във водата. Застана до един камък и постоя малко преди като светкавица да се върне обратно в дълбоката част! Усмивката грееше на лицето, а сърцето още биеше учестено! Появяваха се по това диво красиво място и риби на повече години! Продължех нагоре, а рибите не спираха да се индикират по всякакви места!




Имаше и по-малки и мерни балканки!




Сложих на едно място воблер HZL да пробвам и на него и за нула време две балканки се закачиха! Работеше и на воблер, но на блесна ми беше по лесен контролът, тъй като ловях срещу течението! Върнах се отново на блесната и ги продължих! На един от вировете с бързей имах пет удара на хубави риби, но само една се реализира!


На следващият такъв след закачена маломерна балканка последва удар на доста мерна балканка, която изглеждаше като изтърваната 35 см! Удари, врътна се да ми покаже, че е охранена и едра, но до там! Не повтори! Мятах и на воблер, но също пасуваше!

Продължих нагоре, а реката ставаше джунгла и беше трудно замятането на всяко перспективно място, а и часовника напредваше вече с времето! Викам си ще ловя до 17.00 ч. и тръгвам да се прибирам! Имах желание обаче за последна уловена балканка като за финал на тазгодишният риболов на пъстърва! На едно такова място с надвиснали и потопени клонаци се закачи борбена балканка, която направи страничен скок над метър преди да се приближи към потопения кеп! Красива балканка, която на изпроводяк беше целуната и върната внимателно във водата, а тя за нула време се изстреля в укритията! На снимката се вижда каква красива окраска има и какви ярки петна има на малката перка на гърба!


Сгънах въдицата и се отправих към колата, а след това към големия град с усмивка на лицето, емоционално зареден от този приказен риболов който направих на финала!
В рамките на деня имах над 100 удара, уловени риби около 30 бр., като всяка една внимателно откачена с предварително охладена ръка от безконтрените блесни и воблер и върната обратно във водата! Размерът на рибите от около 10 см до 35 см! Мерни срещу маломерни 50:50! С радост установих, че реката е жива и си представих какво е било преди години във всяка една българска река - кипящо от живот! Не е важно дали е имало през деня трофейни риби. Важното за мен беше, че съществува място, където има живот и всеки камък служи за укритие на петнистите балканки! За да има повече такива места е нужно и ние да помагаме за възстановяването на рибното богатство, защото не може само да потребяваме и без да даваме! Това важи за всеки един от нас! Тези красоти трябва да се запазват или възстановяват с наша помощ, защото сме на земята за малко и не сме единствени на света!

Поздрави и наслука на всеки един и до нови срещи догодина

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Ето за такива репортажи ставаше дума в началото. Браво бе Павка. Изпълват човека с кеф, но и със съжаление и носталгия по отминалия сезон.
Ето защо май му дойде времето да направим резюме на тази тема. Защо и как беше пусната, с какви цели, какво се случи... Защото сезонът 2012 в пъстървовия риболов приключи.

Сега за темата:
Защо и как?
Откакто ходя за риба бях решил твърдо никога да не снимам рибите, които хващам. Причината беше – от суеверие. Знаех, че ако се хваля прекалено много, после ще ме преследва каръка. Пък и никога ни са ми потрябвали доказателства за майсторство /доколкото изобщо го имам/, тъй като то си е състояние на духа. Имам само едно изключение от това правило – една единствена снимана риба, но снимката не беше в моя чест.

Може би защото съм имал късмета да се уча от големи майстори - не са ми трябвали и форуми, нито за информация, още по-малко – като средство за лична изява. Участия в клубове или други форми на организиран обществен живот още по-малко. Случайно попаднах на съобщение за организиране на клуб Балканка – и оттам тръгна работата. Защото имаше няколко много важни неща, но това вече съм го обяснявал.

Започнах да следя форумите по тези причини. Естествено и с най-голям интерес – пъстървовите теми. И какво да видя?
Хората въобще не разбират за какво става дума. С много малки изключения – те си се знаят, да не ги изреждам. За всички останали – тоя риболов е като всеки друг – отиваш, фъргаш муа, блесна или стръв и фащаш. Колкото по-едро – толкова си по-голям майстор и с по-голям кеф се хвалиш. Глупости на търкалета.
И куп сериозни заблуди – че в зарибените реки рибките от развъдници не се размножавали, че риболовът на стръв бил най-лесен и много опасен и т.н. и т.н./Тука сега не се развихряйте по тия въпроси, че темата е друга. Просто маркирам проблема./
Видях и ужасяващи неща – касапски сцени, наднормен улов и други нарушения на закона. Ботуши, сантиметри, чинии, умивалници, физиономии ... и какво ли не още. Защото това е представата за майсторство при пъстървите – насадена първоначално във форумите от няколко човека /грях им на душата - и те си се знаят/. Дори и тези, които пускат рибите – и те нищо не знаят по въпроса как да го правят, нито някой им казва. А които знаят – те пък си траят, за да не го отнесат.

В съседния форум има една такава чудовищна тема. Тя съдържа всичко описано.
Обсъждахме проблема в клуба и не можах да ги убедя, че е доста тъпо да пускаш снимки с хванати риби и сто човека да ти викат браво... После пък ти на тях – като развален грамофон. И после пак, и пак...
Стигна се дотам, че и в този подфорум тръгна същата тема. И тя взе да върви по същия начин, та трябваше да удрям по масата за да спре.

Обаче се видя, че темата е спряла, но необходимостта от подобно споделяне си остава. И си викам – я дай поне като ще я има – да е максимално полезна. И хората, които не знаят – да разберат за какво става въпрос при пъстървовия риболов в планински реки.

С каква цел?
Основната цел Беше и Е – опазване на рибите.
Наистина има Магия в този риболов и тя се крие в местата, където се практикува. Уникално красиви места, спиращи дъха. Понякога пропускаш няколко удара на сърцето, като стигнеш до някой вир. И не искаш, и не можеш да си тръгнеш.
И абсолютното спокойствие. И Дивотията. И Мечките дори/мойте хайванчета/.
Тия неща най-силно се усещат, когато долу е 40 градуса, а ти си киснеш в реката на хлад под дърветата. В три часа следобед се е случвало да ми тракат зъбите от студ, когато долу е адската жега. За това става дума.

Обаче ако няма риби – и Магията я няма. Защото рибите вдъхват живот на местата.

Та целта беше – повече хора да разберат за какво става въпрос и да Я усетят. Понеже Тя дори от снимки и клипове се усеща, въпреки че не е съвсем както на живо.
И повече хора да научат правилата за опазване на рибите. Поне свестните, които наистина искат да ги пазят.

Тука изобщо не става въпрос за големите реки, долу в жегата. Които след първото населено място смърдят на кенеф. Там Нея я няма.
„Магията е само там, където водата от реката се пие” – да перефразирам единствения по-дърт от мен член на клуба. Запомнете това!

Е, при кенефите рибите са по-едри, но няма никаква разлика дали е пъстърва, клен или нещо друго. Малко различно се борят, но нищо повече. А в крайна сметка никой не се хвали с клен 40-50санта, защото не е кой знае какво. Направо си е нищо даже. Голям праз, ако е с червени точки. Напротив – там риболовът е и много по-лесен. И какви са тия хвалби – особено на спининг или на стръв – изобщо не ми е ясно. Най-елементарната работа. И куцо магаре ще го науча за два дена в голяма река /като ги има де/. Виж мухарството с шнур ми се струва по-трудна работа, че много се гъне пустия шнур, но то си е друга тема.
Обаче, където и както и да ловиш, единственото и много трудно нещо е да я хванеш, като я нараниш минимално – даже и в голяма река. За това си се искат усилия и майсторство. Защото с дребни примамки – муи, блесни, воблери или стръв – всеки го може.

Но като имаш 10 санта да ги уцелиш от 10 метра под храсталаци, и един метър да водиш или извозваш – това е съвсем друга бира. Като го постигнеш – разбираш, че си станал майстор.
Разбираш и че си станал много опасен, защото ако искаш - можеш да изловиш всичко що мърда, а това е огромна отговорност. Понеже от теб зависи животът в реката.

А ако някой ден установиш, че ти е все тая дали си хванал или не, и е много по-важно да си отишъл – за да те обхване Магията – това значи че си постигнал висшата класа. Дебели влакна – да не се уморяват до смърт или да късат, големи безконтрени куки, яки блесни, огромна стръв, муи на седмица кука/айде от мен да мине - деветка/ - това е висшата класа. И рибите удрят, но често се откачат или не се закачат изобщо. А на тебе ти е все тая – защото важното е да установиш, Че Ги Има.
Мислех, че задължително условие за тая работа е да си се наловил /поне при мен беше така/, но младежта – като Павката и Мариан, ме опровергава безмилостно по тоя въпрос. В този смисъл считам, че от форумите има и много голяма полза, понеже хората могат да се поучават от добрите примери.

Какво се случи?
За моя голяма изненада – най-неочаквано се оказа, че правенето на репортажи е Голям Кеф. Тука съм бил в дълбока заблуда и си признавам. /Преди не снимах дори и местата – защото си виках – който иска да ги види – да отиде и да си ги усети на живо/.
Споделянето също. Предаваш Магията – с надеждата повече хора да Я усетят и да започнат да мислят като теб. И ми прави кеф да гледам репортажите на всички, с красотите, които показват. Хем много добре знам, че от най-красивите места снимки няма – за да не се разпознават реките.
Поне веднъж дневно ги гледам – и все едно че съм там. Възнамерявам и занапред да го правя. Има я цялата зима за това, докато не тръгнат отново.
Затова смятам, че най-важното е постигнато – усещането и кефът са ясни, правилата за опазване са показани и спазени, и рибите си плуват живи и здрави. И местата са живи! Магията ще я има и занапред – доколкото нещо зависи от нас.

Е, имаше и малко проблеми – тук там неспазване на правилата, некоя магарийка, но нищо фатално. Таман да покритикувам малко, та да се правя на некъв. Надявам се да сте разбрали защо.
По тази причина почти никой освен Павката и Мариан не участва. Съзнавам, че вината е моя, но не съжалявам. Един, двама опитаха и отнесоха забележки за неспазване на правилата. Наистина летвата е вдигната много високо, но така трябва да бъде. Самият риболов е такъв. Защото както вече стана дума – не е въпросът в хващането на риби, което си е доста елементарно. Въпросът е да се докоснеш до тайнствата на дивата природа и да имаш щастието да ги усетиш. И да успееш да ги съхраниш непокътнати. А ако съумееш да ги предадеш в репортаж – е това е върха.

Ето защо на места тази тема се превърна в произведение на изкуството, по „скромното” ми мнение. Не че нещо се хваля, ама си е така. Пък и главната заслуга не е моя. Достатъчно е да видите повечето снимки на Павката и на Мариан. Особено оная снимка с пъстървата в пяната. Бях там, когато Мариан я направи и по нищо не личеше какво ще се получи. Голям късмет.
Точно и за такива неща беше идеята в самото начало.

Затова, който иска и смята, че може – догодина може пак да се пробва. Стига да има дупе и майсторлък за тая работа. Разбира се никой никого не кара насила, нито пък иска, а и да иска -не може. И без това си е доста рисковано. Защото ако се провали – ще бъде критикуван, а ако успее – никой няма да го похвали кой знае колко. Не като в някои други раздели поне. Просто ще покаже, че е от нашата кръвна група. Че е Омагьосан и той, така да се каже.
А единствената му награда ще е съзнанието, че участва и допринася за най-красивата тема във всички риболовни форуми – без изключения и без конкуренция. /Тук изключвам случаите на единични майсторски репортажи, които се появяват тук-там за кратко, като отделни теми и после изчезват в небитието. Има такива – да не вземе да се обиди някой сега. Просто са редки за съжаление./

Благодарности за всички участници, спазили правилата! Дано да сме дали пример още на някой – да опита и да се докосне до Нея и той. И да сме доставили удоволствие на повече хора.
Догодина очаквам да продължите, за да накарате другите да се наслаждават, а мен - и леко да ви завиждам.

Имам специален поздрав, който е само за вас /никой друг не може да отвори линковете, защото достъпът е ограничен - само за Омагьосани/. Две от магическите изпълнения на Негово Величество. Демонстрация на Съвършенството в едно друго изкуство, с пожелание да постигнете същото в риболова.

http://vbox7.com/play:5bbc51d0&al=2&vid=42585

http://vbox7.com/play:8935371d&al=2&vid=1424758

Благодаря ви още веднъж.
Нека ръката ви никога да не трепва, примамката винаги да уцелва, авансът по-често да свири и такъмът никога да не къса!
И Нека Магията Бъде С Вас.

Диме, за почти всичко си прав, но за едно не си. Аз не пускам репортажи не щото ме е страх да не сгафя, а щото да пусна репортаж след тези на Павката или Марян, а що не и твоите напоследък, е все едно първолак да се яви на състезание по литература със студенти. Ваште са достойни за Нейшънъл Джеографик, така че ще гледам снимки, ще препрочитам, и след време като се почувствам поне гимназист, може и да се пресрамя да пусна нещо и аз. За сега съм доволен че се появявам на някоя и друга ваша снимка, иначе казано че съм имал удоволствието да бъда по онези места във вашата компания.

P.S.

Сега да не земете да се възгордеете и да намалите честотата на репортажите ( имам предвид след забраната)

Да бе, то е много лесно така. Имаш си оправдание и готово. Сега да ти кажа:

1. Като Павката никой не може. За да си като него – трябва да мъкнеш голям фотоапарат. И трябва да си много луд. За последния репортаж е станал по нощите – защото „рано сутрин светлината била най-добра за снимки”. Плюс тва – трябва да можеш да го управляваш, което си е цяло изкуство. Мога да взема такова фото от брат ми, обаче няма какво да го правя. Да не говорим, че ще го удавя на втория риболов. Та като снимките на Павката – няма как да се справиш, освен ако не разбираш много от фото.
2. За да си като Мариан – фотото ти трябва да прави подводни снимки. Догодина ще видите какво ще се случва с тая технология. И трябва да си си късметлия – да улавяш мига. Плюс тва трябва да си компютърен ас. Той си наглася всичко без проблем.

Сега – да правиш като мен е абсолютно елементарно. Къв да е малък фотоапарат. Моя е на четири години поне. Сега са без пари и са много по-качествени. Да прави и клипове. Виси на кръста в неопреново калъфче с цип. Няколко пъти се пльосвах и не се удави. Номерът е - като паднеш, да изскочиш като ужилен от водата, щото през ципа пропуска.
Фащаш Мариан да ти го нагласи.
После схемата е следната:
- Вървиш си по ряката и си щракаш тук - там. На готините места – по няколко снимки. Общо около двеста на риболов.
- Като гепиш некоя риба – използваш кеп – да не бега. Че иначе като мърдат, снимките се размазват. Снимаш и нея. Правиш и клип.
- Като се прибереш, преглеждаш какво се е получило и изхвърляш поне три четвърти.
- После пускаш снимките. Без най-големите красоти, да не ги познае някой дето не трябва.
- Ако и като пишеш некъв текст - разрешено е и да се послъгва тук там, но не прекалено.
- Понеже все некъде ша си се осрал – аз ти резвам филетата и те накълцвам на кайма. И готово. Следващия път ни разбиваш.

При мойта схема доста време се губи, обаче има яка далавера. Особено като има клипове. /Още не съм ги научил съвсем тия клипове. Бях качил няколко пъти един и същ и се помъчих да ги изтрия. И взе че отгърмя и един от готините, но не е сложно въобще./ Далавера е, защото после си разглеждаш и си спомняш всичко като на живо.

Викам - вземете се стегнете, щото ни трябват красиви снимки и клипове!!! Някой ден ще намерим начин да ги разменяме срещу рибки за зарибяване.

Забраната най-после свърши. Рибите се натаковаха, хайверът се измъти и беборляците се излюпиха /на повечето реки/ най после. Ебаси дългата забрана.
И кой оцелял – оцелял, кой полудял – вече може да олаби.

Ето защо – Обявявам Темата За Открита – за сезон 2013г.!

Няма да е лошо да си припомните правилата в началото, просто за всеки случай. Да не се налага да ви кълцам на кайма за дреболии. /Нали си ме знаете, че нема никъв проблем/.

И понеже неъм нерви да чакам до утре /май некви клубове утре щели да откриват некъде/ - днеска си открих максимално самосиндикално.

И така – Първи репортаж за 2013 година – „Олабването”.
Мойта волна и безотговорна особа, с изтерзана от безкрайна забрана душа и лишена от секва форма на организиран обществен живот /страдаща за което/ лесно ранима чувствителност. На една от мойте свръхтайни реки.
Условия – идеални, водата сълза, снегове, ледове почти нема:


Е, тоя път установих, че съм си забравил въдиците, ама на кой му пука. Мен не са ми необходими тия неща. И не ми е за пръв път. Важното е че бях там, мойте риби също - вряха буквално. И ми викат – аре бе – никъв те нема. Къде си, че умрехме от скука в тая лед студена вода. Давай да се побориме малко. Викам – споко - ей ме, и ся ви почвам, ама немаше с кво.
Ей тука сега има една риба около трийсетте. Не знам дали я виждате, но е там:



Разбрахме се, че нема се ловиме с ръце – понеже било забранено. Тъй като немах с кво друго – само си поговорихме малко. Най вече за новостите в законодателството. Общо взето одобряват промените. Само изразиха становище, че би било добре и тяхната речка да влезе в списъка с Catch&Relaese, с което се ангажирах за догодина. Намекнаха също, че ако ще бъдат ловени – предпочитат да е без контри поне, ако може.

В заключение – те ви още малко снимки и клипове – да си спомните за какво става въпрос. Какво е туй чудо – пъстървовата река:









Пожелавам на всички колеги успех през новия сезон и повече репортажи, с повече риби.
И Умната! Внимавайте кви ги вършите с моите риби, щот ша ви наблюдавам.

P.S.
Хм – ся скивах, че Кърцата открил преди мен. И риба хванал даже??? Тоя клуб нема никва дисциплина. Ужким щяха заедно да откриват, а всеки гледа да изпревари другия. Така е – като дисциплинарната им комисия нема кой да я ръководи.

След две генерални капота – на откриването и в сряда – в деня на проверките, се бях наточил да ида и да фана нещо най-после и аз. Мислех да е у вторник, ама оня – опуления от БТВ каза, че неделя срещу понеделник ще има слаби превалявания, а понеделник срещу вторник – яки. И, естествено, пак излъга най-подло. Подведен от тая долна прогноза – викам понеделник ша е и тва си е.

И така – понеделник, 25.02.2013 – денят на атаката. Ставане към осем без дваесе – малко рано за пъстървов риболов, но нещо не ми се спеше. Докато закусвам, скивам, че нощес е валяло доста яко. Разходка в парка – за проверка на състоянието на Дреновишката ряка и ужас – реката мътна и кървава! Ми ся?
Предварително избраната река отпада веднага, а оня от БТВ отнася едно две пожелания.
Реката сменена с друга – която не се вдига много, и тръгване към девет и петнаесе.
Към единаесе и триесе – нахълтване в дефилето, което ме посреща начумерено и дъждовно, сякаш иска да ме прогони....



....Но само защото не знае колко съм загорял.
По пътя - дъжд, в началото на дефилето - дъжд, по ряката – дъжд. Ту се усилва, ту отслабва, но по никакъв начин не спира. Стигам избраното място, поемам дълбоко въздух, слизам от колата и пристъпвам към ряката. Чувам я отдалеч, обаче като наближавам – слава богу, тече си горе долу нормално – мътна, но не много, буйна, но става:





Абсолютно всичко мокро, подгизнало. Пързаля се зверски

Първо вирче – нещо отнася стръвта. Второ вирче – една рибка към дваесе санта.
И си викам – ей ся ги съдрах. Тука са и лапат. Хем много добре знам, че като ми мине тая мисъл – после нищо не се получава.
Следват около пет часа пързаляне по мокрите камъни, няколко падания, едното със съмнения за накисване на задника. Честно казано – мокрота не усетих първоначално, от което заключих, че се е разминало. Понеже от усилията дигах доста пара и не усетих хлад. Но на връщане се установи, че чувството е измамно, понеже взе да ми лепне панталона по задника, а по едно време и доста ми застудя отзад. Както и да е, това са нормални неща по това време на годината, а и по всяко друго. Рзликата е само в температурата.
А дъждът междувременно – вали ли вали. Небето се захлупило, сякаш иска да те затисне. И човек усеща силата на природата, и колко дребен е всъщност.
Пробвах всичко – и стръв, и спининг, и нимфи. Не щат и не щат, а може и да ги нямаше вече, т.е. някой да ги е гепил, но при тая вода не съм сигурен. Едно две почуквания само и толкоз.
Барем потренирах кастинг – с цел възвръщане на формата.
Таман щях да се връщам и на последното цопване – най после една риба към триесе санта. Те я и нея:





Поборихме се малко, позира в кепа за снимка и тва е. Отплува по живо по здраво, но забравих да снимам клип.

Толкоз от мен за тоя риболов, доста екстремен, но можеше да бъде и по-зле. Последван от най-сладката водка на планетата - най-хубавото никога не се губи. Даже колкото по-зле е по ряката – толкова по- се услажда накрая.
Те сега още малко красоти.Дори само за тях си струваше:











И един клип – да си спомните за какво става дума:



Поздрави.

Ето един репортаж от вчера – 09.03.2013г.

Както каза Naso – едно ходене го зарежда за три дена. Мен май ме зарежда за два. Не че и на първия не ми се ходи отново, но на третия – стойте далече!
Обаче последните две седмици бях зает с тия пусти пъстърви – откъм организационната им страна. Трябваше да ги организирам – за да се въведе некъв ред, а не да ми плуват нагоре-надолу – най-хаотично и в безпорядък. Жалко че нищо не успях да постигна по тоя въпрос засега. Е, не че съм се отказал, но позагубих ентусиазъм и малко доверие в собствените си сили. Съчетано с двуседмични лишения от риболов – като цяло - отрази ми се зле.

То се знае - за тая лудост има едно единствено лекарство – транквилизиращ риболов в планината. /Честно казано – ония – дето не ходат за пъстърви – с кво се лекуват, не знам. Да се чуди човек./
Отделно си викам – я дай да се видя с обектите на моя провален организационен талант. Има ли ги – нема ли ги, кво става с тях.
Обаче – прогнозата – в събота ще вали. Викам – в неделя ще е.
Но събота ставам и кво да видя - едно слънце се облещило – не се издържа направо. Моментална отмяна на всички ангажименти и бегом – към Дреновишката река в парка – да и хвърля едно око за ориентация.. Снегът горе се топи, тя тече яко, едва се удържа в коритото. Ходи избирай река, ако си нямаш работа. Обаче тоя път бях подготвен - реката си я бях избрал предварително. Голяма река. С притоци – за всеки случай.
Бегом обратно в къщи, преобличане с късметлийските гащи и пак газ – тоя път към планината.

Основната река ме посрещна така:



Водата голяма, не прекалено, но с оня сивкав цвят от топенето на снеговете, при който трябва да вкараш примамката направо в устата на рибата, и пак нема гаранция, че ще лапне.



Помаах гащи около час без кълване и се преместих на един приток. Една от любимите ми рекички. Нека не ви заблуждава, щото е дребна:





Магическо място – особено когато вали. Понеже лек дъжд заръмя. /Тоя път синоптиците познаха най-после, за съжаление./
Едно време реката вреше от риби и имаше бая големшки. Беше преди доста години, но и сега си има надежда. То кво ни остава, ако не тя.
И така, изпълнен с надежда, потеглих нагоре. По едно време гледам – магическо сборище – стадо шарени феи завзело полянката:



Повечето кафяви, но имаше и чисто бели:



Имаше и доста кафяви купчинки натука натам – повсеместно, но тях не ги снимах.

С повелителя на феите обсъдихме некои въпроси и направихме взаимноизгодна размяна – аз една цигара, а той – обнадеждаващата информация, че в реката немало риби отдавна. Каза също, че в района имало мечки, което аз си го знаех, но винаги е добре някой местен да ти го потвърди. При тая новина потрих доволно ръце, щото си викам – тъкмо ще има на кой да си го изкарам, ако нещо се проваля, и продължих бодро нагоре.
Не след дълго и първата рибка удари. Но все пак – с една камола и два ручейника на седмица безконтрена кука – не е лесно да фанеш нещо в тоя сезон. Две три педарки ги изтървах, докато най-после Я заковах:





Хванах още една маломерна и толкоз – за около пет километра демарш.
Обаче красотата наоколо – гледайте само:



















На връщане взех да си настъпвам езика от умора, а ме запука яко и дъжд..... и за малко да Я пропусна – най-голямата и добра новина:
Тръгнала е и Тя:



След десетина дена ще става – тъкмо да имаме време да излапаме миналогодишната, за да се освободят фризерите за новата! Лошото е, че така ги бях натъпкал миналата година, че ще сме само на копривена диета тия дни.
Това от мен за тази седмица.

P.S.
Абе, ся се сетих – ако някой иска замразена коприва – раздавам. Има доста от нея и си е перфектна.
Поздрави