Привет колеги,
Мина цял месец и нещо и нищо никой не пише във вълшебната тема. Та дори и аз не можах да се отчета подобаващо, за да има репортаж.
Бяхме се разбрали с колегата Starlight да направим съвместен риболов. От работа само клавиши му били в очите, та викам дай малко да се разведри. Денят беше определен още преди няколко седмици събота на 05.09.2015 г. Дойде да ме събере с колата по ранни зори и с мръсна газ се отправихме към предначертаната река. Пътят мина в приказки и раздумки както обикновено в рибарски лакърдии
Стигнахме на мястото, спретнахме багажите (кепове, фотоапарати, примамки) и се спуснахме към планинската река. Бях го довел на място, където знаех, че има пъстърви. Ето я и реката.
Явно обаче и други хора, недобронамерени, знаеха за въпросното място (все пак България не е огромна територия), защото рибите бяха доста поразредени. Единственото "хубаво" беше, че са ловени с въдица, а не с други средства, унищожаващи всичко, което се движи. Риби все пак се забелязваха, но бяха скромни по размер. Както и да е. Завързахме по една блесна и започнахме да замятаме иден през друг, за да се опитаме да хванем някоя и друга притаила се балканка, колкото и да бяха нарядко. Обаче отново ударихме на камък. Рибите, които виждахме не бяха много и активни. Времето беше топло наистина, но пък водата си беше идеална като температура. Чат пат имаше по някое проследяване, плахо почукване и съвсееем рядко някоя се престрашаваше да атакува, като разбира се се и откачаше. Късмет. Затова пък се любувахме на природата, на красотата, която се откриваше пред сетивата ни и снимахме и замятахме и отново снимахме. После изяждахме по някой сандвич и отново се придвижвахме към следващото перспективно място. А местата страхотни. Редуваха се дълги обширни или тесни вирове, като някои и доста дълбоки.
На тази снимка се вижда Мариян, който дебне една пъстърва.
Стигнахме до един вир, в който се спотайваха зад камъните една дузина пъстърви. Имаше и малки и такива до около 30 см. Заметнах блесната и една от тях атакува, но както обикновено се откачи в краката ми, тъй като съм с безконтрени примамки, а и не държах въдицата ниско до водата. Гледам го Мариян как засия, като видя струпалите се петнисти красавици. Замерва ги с какви ли не примамки, но не и не. Продължихме нагоре по реката, като се редуваха бързи и спокойни участъци. Все още нямахме обаче извадена риба. Хеле на едно място успях да се разпиша с една уловена риба на ръба на мерност
След усмивка последва връщане в ловната територия
Това беше и единствената риба, която заснех през деня. Останалите уловени не бяха по-големи от тази и реших да не ги тормозя. Хвана се дори една, която си беше направо зарибителен материал. Малко по-голяма от блесната и си беше атакувала блесната по учебник. Дори и със скромните си сантиметри балканката си беше точкувана отвсякъде като по-големите й посестрими. Внимателно изваждане на куката и обратно във водата. Времето летеше, като бясно както винаги като сме за риба. Странна работа
Достигнахме и до златните вирове, където слънцето се оглеждаше косо и придаваше на картината особена живописност.
Към края на риболовния маратон достигнахме до участък на реката, където рибите си бяха както от свят светува. Имаше и малки и големи пъстърви, които съжителстваха заедно. чат пат се забелязваше как някоя атакува преминаваща муха. Зад един камък Мариян забеляза как се спотайват 5-6 хубави мерни пъстърви. Първо той ги атакува с всякакви примамки, после аз, но бяха апатични към подадените примамки. На моменти се разбягваха, като светкавици и после отново се връщаха зад камъка, където дебнеха за нещо по-интересно от подхвърляните от нас изкуственяци. За оставащия час риболов преди да тръгнем да се прибираме поти във всяко вирче имаше по плаха атака на риби, които са закачаха за миг и после сами се и освобождаваха
Риби през деня може да се каже, че не хванахме, освен няколкото закачени. На връщане обратно към колата забелязахме на местата, по които бяхме хвърляли че преминават сенки и на по-охранени пъстърви, но явно и ден не случихме. На капак на всичко направих и най-мощното си пребиване, съчетано със стремглаво свободно падане от 2 метра и нещо, омекотяване на падането със задник, превъртане във въздуха и пльосване в реката мощно. За късмет нямах нищо счупено по тялото или изкълчване. Единствено леко посинен задник и смачкани слънчеви очила. Мариян беше свидетел на тройния аксел, който заформих
Поздрави с последния кадър от кристалната планинска река и до скоро
Влез
Въпроси/Отговори
Търсене
