Привет колеги,
Викторе смисъл има от акциите, които правим клуба и останалите зарибители в страната. Без наша помощ няма накъде. Това е хубаво, че има живот в част от потоците. Другите ще се връщат постепенно към нов живот.Миналата седмица се понесох командировка в страната. Оставаха по няколко часа на ден за любимото хоби. Търсих все хищници, а сред тях и петнистите красавици. Първите риби бяха трудни поради замътените реки наново, но пъстървите бяха в силата си. Направих за два часа риболов на една река по пътя докато се прибирах вече към София. Реката си беше с голяма вода, студена, но бистра като сълза
Дано да са там петнистите си виках. Приближих реката, а и обхвата на телефона изчезна (това не беше хубаво, защото официално си бях на работа. Добре, че никой не звънна
).
Реката се лъкатушеше сред полягалите камъни и правеше интересни завои на места.
Не минаха и пет минути и удар
Рибата 27-28 см. охранена веднага раздруса въдицата и след малко вече плуваше в кепа, откачена от безконтрената блесна. Снимка и хоп обратно, а тя само това и чакаше и форсира мощно обратно към укритията.
Там са значи красавиците с червени точки. Понесох се от място на място, а душата ми пееше за няколкото часа открадното време за риболов. Реката беше приятна на газене, а и как извиваше само снагата си по отделните вирове. Имаше по някое и друго закачане на риби, които в повечето случаи се откачаха преди да ги докосна с охладена ръка.
На това място ме атакува красива борбена риба около 30 см.
Водата беше със силно течение имаше офанзива при изваждането, но рибата се притаи за малко в кепа преди отново да поеме към ловните полета.
Такава усмивка грееше на лицето ми
Минутите се нижеха като луди, а имах още известно време за риболов преди отново да поема в посока към София.
Местата уникални и пленително красиви. Снимките говорят сами по себе си.
На едно от местата ме атакува още една красавица със сходни размери на първите две.
Снимка и обратно в реката.
Времето вървеше към края, а на мен никак не ми се тръгваше, но за съжаление трябваше. На всичкото отгоре бях подгонен от едни овчарски кучета покрай реката и започна препускане по реката през глава, като че бях на триатлон. В крайна сметка излезнах невредим, освен, че слънчевите очила ги посях някъде (втори вече чифт).
Важното беше, че в реката има живот. Уловиха се 7-8 пъстърви, болшинството мерни, като три от тях около 30-те см. Всички си плуват обратно в реката, само спомените в мен
Поздрави с последния кадър и наслука
Влез
Въпроси/Отговори
Търсене
От работа се попилях... Стандарно тръгване от София към 08:15 (все пак сме двамата с Димо) 
