Kлуб Балканка

Здравейте колеги,

Последната неделя беше отдавна планувана за целодневен риболов на пъстърва. Предишният ден бат Димо ми звънна, след като беше разбрал, че ще се понасям към пъстървовите реки да ме пита дали да се присъедини и той, но като му изтрелях часът на тръгване (4,00 ч) веднага ме зачеркна от плановете. Светлината за снимане сутрешните часове няма равна и трябваше да съм на плануваната река на зазоряване.

Телефонът извъня в 3,30 ч. Очите сърбяха, като на оксиженист, но веднага скокнах. Бързи приготовления и хоп в колата. Петлите още не се бяха събудили, а на вън беше хладно и пропито в мрак. Тръгнах, а по пътищата освен мен имаше и няколко други ранобудни шофьори. Слушах приятната музика на една италианска група и се носех по гънките на релефа на пътя. Стигнах до реката, на която предварително бях сложил знаменце още преди време. Шмугнах се в ботушите, окичих кепа и фотографската техника, разгънах въдицата и започнах да се провирам сред храсти и трънаци, докато достигна до извивките на пенливата планинска р. ..... Докато се спусках няколко кучета ми се озъбиха заплашително, но до ексцесии не се стигна, само моментно разтреперване. Водата ставаше за риболов. Рехаво замътване, температурата хладничка. Нагазих и се придвижих до първите места на замятане. Природата също се събуждаше и всичко беше много спокойно. Птичките дори не пееха още, а само шумът на спускащата вода огласяше околността. Ето я реката.



Монтирах блесна с единична кука без контра. Трябва да ошлайфам този риболов. От края на миналата пъстървова година започнах да ловя пъстърва по този начин. Процентът на извадените риби поне при мен все още е доста малък, но и това знам, че ще се подобри. На едно от вирчетата закачане и след това последвало откачане. Балканка беше, защото я видях докато подскокна във въздуха, усмихна се и се откачи. На следващите няколко места подобна ситуация. Все пак не може винаги да се откачат и скоро след последвалите откачания се закачи една красавица, която позира за кратко и се върна в укритията, като светкавица.



Малко по-късно и друга подобна риба увисна на края на линията, но нея не я снимах. Придвижвах се нагоре, а красотите спиращи дъха и съответно зареждащи ме на макс. Градската джунгла изтощава толкова много, но подобни местенца ми вливат живителна сила.

Ето още малко красоти.





По едно време получавам sms от Мариян starlight-a дали кълве. Той тръгнал с Димо по други потоци, но се натъкнали на дъжд и кални реки. Викам "хванал съм две пъстърви и 6-7 откачени". Прибирам телефона и на един от вировете подгонване на хубава риба. Замятам отново косо, завъртане на макарата и рибата се закачи, но както се очакваше се и откачи
Поглеждам нагоре небето между клоните на дърветата. От изчистено в началото, се беше намръщило нещо, а и звуци започна да издава. Да му се не види. Сложих дъждобрана и продължих да замятам. Поредните удари със закачания и в последствие откачане. Заваля приятно. Казвам приятно, тъй като не беше порой. Всичко придоби едни наситени цветове. И тревичките и изобщо всичко наоколо.



Не мина и половин час и реката се замъти. Е откъде това замътване да се незнае? Капна малко дъжд и потече бозава. А беше още преди обяд. Помотах се още малко в района и наснимах други красоти, които се откриха пред погледа ми.







И един младеж, който се беше облякъл в двуцветната гама.





Събрах такъмите и обратно към колата. По пътя към нея обаче ме надушиха други овчарски кучета, които хукнаха да ме гонят, но познайте кой беше по-бърз, дори и с ботуши на краката Измъкнах се, но останах доста запъхтян. Стигнах колата. Разтворих картата. Разлистих за малко и избрах нова дестинация. Денят беше все още пред мен. Газ и след два часа на новото място, а докато пътувам едно хубаво време и слънце. Реката бистра и страхотна за риболов. Разгънах се наново и хоп на реката. Не мина и половин час, а имах единствено изтървани риби и небето отново се намръщи и се изкашля заплашително. Да капнат няколко капки, ама не. Ливнаха се едни кофи отгоре примесени с град. И дъждобранът не ме опази, та вир вода станах. Тъкмо спря, измъкнах се изпод един навес, под който се притаих, след като ме направи като мокра кокошка и се подготвих да замятам наново. Но ръц. Реката се замъти и тук. Та толкова с риболовът за днес.

Имах две уловени риби и над 10-15 удара с откачания. Сега всеки ще каже защо ми е да ловя на единична кука вместо тройна, та още повече и без контри. Пораженията по рибите са нищожни, а и е голямо майсторство, когато се овладее. Но дотогава ще има опит след опит.

Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Привет колеги,

Миналата седмица остана време за двучасов риболов. Командировка ме отведе далеч от София, но така и не успях да помятам първите два дена, докато пътувах и бях твърдо решен, че на връщане ще оплакна малко примамките в някоя река. Та така на 22.05 петък приключих ангажиментите и газ към реката. Бях там някъде към 17.15 ч. Скокнах набързо в такъмите и се шмугнах в храсталаците (такава джунгла беше настанала. Бях като диво прасе в царевица)... Тази година ми върви на дъждовно време. Преди три седмици сериозно ме накваси дъжд и сега тъкмо започнах да ловя и се загърмя, притъмня и заваля ситно. Каквото и да става 2 часа бях отделил за риболов, пък ако ще и да се изкъпя.

Ето я и реката



В началото бях решил да мятам на блесни с единична кука, но цвета на водата ме преориантира към воблери. Заложих на един HZL, който много харесвам и не ме е подвеждал. Той е с премачкани контри на куките, за безпроблемно откачане от рибата. Пробвах на него известно време, но водата ми се видя замътена и пусто сърце започва да ми говори, че трябва да заложа на нещо, което да се потопи по-надълбоко и да е с по-светъл цвят. Заложих на друг воблер Antax, плуващ, едноделен, който отдавна не бях пробвал. Запратих го към първия бързей и усетих как се гмурка в по-долните слоеве на водата. Пробвах и на няколко други места, но и той не се отчиташе. Бях решил обаче на него да си и продължа да пробвам. И не сгреших. На друг един бързей, който в последствие се пренасяше в дълбок участък заметнах диагонално и с кратки импулси придърпвах примамката. На едно от обиранията въдицата се сгъна и натисна здраво. Зъбите блеснаха от усмивката ми. Хубава риба, която не скачаше, като други, но натискаше здраво. Кепът бързо беше откачен от гърба и след недълга борба ето този петнист младеж влезна в очертанията на мрежата. Там като се разбунтува. как да му обясня, че ще го снимам, премеря и след това ще се върне обратно в ловните полета. Балканецът трофеен 50см, изпънат като манекен.







Душата сияеше от радост. Заслужаваше си чакането два дена, но ето че бях възнаграден.



Заметнах още няколко пъти в същата посока и друга една балканка, по-малка от предишната се закачи и и то не бяха подскоци през цялото време, докато я изтеглях към мен. Пробляскваше златистият й корем, но се откачи точно в краката ми. Емоцията беше пълна.

Преместих се на няколко други още места, но само още една пъстърва се закачи, която веднага върнах в реката без дори да снимам. Там бяха хайванчетата и това ме зареди допълнително с приятно чувство. Навсякъде беше свежо зелено и с наситен цвят от пръскащия дъжд.





Направих няколко снимки и тъй като съвсем взе да се мръква разглобих инвентара и обратно към големия град. А уловената пъстърва все още ме връща към приятната емоция.

Поздрави и наслука на всички колеги

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Благодаря, Павка. Страхотно поднесени репортажи, както винаги. Поздрави

Павка, много му мяза на кепа да се скрие под тялото на такъв младеж, красотата е пълна!

Здравейте, приятелчета. Последните 3 дни бяха доста странни. Направих 3 риболова (един за пъстърви и два за щуки) В петък Цецо реши да ме извади от летаргията, в която бях изпаднал по отношение на риболова на пъстърви и ме поведе по непознати територии и за двамата. Срещнахме се рано сутринта в София и стана ясно, че и двамата почти не бяхме спали заради емоциите, които ни очакваха

И ето, че скоро вече бяхме там сред зeленината, сред пенливите и бистри води на реката, която беше решила да ни приемe по изключително приветлив начин, въпреки променливото и дъждовно време предишните дни.

Планът беше да направим кратък опознавателен риболов на тази река, след което да посетим една друга. Започнахме бавно да облавяме първия участък, на който спряхме. Много бързо установихме наличието на доста, но дребни пъстървички. Решихме да се преместим значително по - нагоре по-течението. Там се задържахме повече, оставайки без дъх от четката на природата, съчетаваща в себе си по неповторим начин нежност и в същото време суров външен вид.







И тук рибки не липсваха, като ни изненада изключително ненаплашеното им поведение. Някои риби се вдигаха след примамките по повече от 10 пъти, но само си гонеха или попипваха, като идваха направо в краката ни. Така или иначе, никоя не се показа за снимка, бяха и доста малки. Решихме повече да не се задържаме на тази река, тъй като и без това нямахме цял ден за риболов.

Отправихме се към следващата ни цел. Отново река, на която стъпвах за първи път. Още на първите вирове се показа една неголяма рибка за снимка, на един Lucky craft.



Следващите няколко часа преминаха в непрестанно "гонене" на завоите на реката, които следваха един след друг, като се образуваха и невероятни вирове.





Рибките в едни участъци ги имаше в повече, в други не, но отново излизаха неголеми риби, в повечето случаи под и около нормата.







И ето, че времето неусетно мина. Затова стигайки до поредния невероятен вир си казахме - това е последния. Движехме се заедно, като се редувахме кой да заметне първи във вир. След първите замятания нищо. Цецо заметна по-в горния край на вира, а аз по-наблизо и изведнъж двамата едновременно засичаме и вадим и двамата по една рибка :



Какъв по-добър завършек. Само, че Цецо реши да заметне още веднъж във вира и най-накрая хубав удар, с лек звук от аванса и в кепа се озова една невероятна красавица:



Е, нямаше вече какво повече да желаем от този излет.
За финал и едно смоче - мишкарче в треволяка



Мисията изпълнена ... следва продължение.

А какво следваше. Попринцип нищо, което да засяга темата, затова Димо да ме извини , но не може да не го напиша, защото човек неможе да избяга от съдбата си явно Петък през нощта след риболова пътувах за Горна Оряховица, защото бях решил да правя офанзива на речните щуки. Събота ... нови места, няколко часа навиране по джунглите, но без резултат. Неделя трябва преди обяд да пътувам към София ... хмх. Нужен е реванш. В неделя ставане рано сутринта и дим към реката. Около 7 без нещо бяхме вече на реката. Имахме около 2 часа за риболов, затова решихме да заложим на сигурното и да посетим познати вече места. 2-та часа минаха почти неусетно, но в това ранно утро, магията дори в долното течение на реките е жива ... да газиш сред росната зеленина, мъглявината да се стели над водата ... идилично. Слънцето настъпваше над хоризонта, сменяхме местата и примамките, но резултат нямаше. Накрая си казах, че вече няма какво да губя, затова извадих тежката артилерия. Сложих един 10см джърк Salmo Slider и започнах да подавам.

Още на второто замятане усетих здраво спиране, като в дънер или камък, но тя леко рипна след което ме натисна много здраво, направо искаше да ми вземе въдицата от ръцете и ... се откачи. Сигурен бях, че е щука, по начина по който се разви атаката, но трябва да е било някоя от местните "баби". Започнах да подавам отново. И изведнъж, нов удар. Два удара и то след като мястото беше вече облавяно повече от половин час с всякакви други примамки. Този удар беше малко по-различен, но си пролича че рибата е добра още отначало. Лека по лека се приближаваше към мен, вече очаквах да видя размера на щуката, но това, което видях беше брутално ... пъстърваааа и то близо до сливането на Росица и Янтра. По-нататък няма какво да пиша ... просто брутална и много дебела риба. Пенчо си ходи с лабораторията в колата, та взехме генетични проби, дано някога се стигне до изследване и има с какво да я сравним. Ето сега да видите това, чудо с неясен произход. Данни за тегло няма, но мен не ме интерисува.













https://www.youtube.com/watch?v=HEpXgNNphyw

https://www.youtube.com/watch?v=B2CDY1hK5Ww

Поздрави.

Ванка, да не си в Америка, бре човек ... кво е това торпедо, кво е това чудо, направо ми събра очите в топка, респект!!!

Ванка направо ме разби с тази риба. Като риба Тон изглежда. Поздравления за страхотния репортаж Такова животно дълго време ще ти държи влага в душата. Все ми се струва, че и реката е с доста чиста вода, за да може да вирее такава пъстърва.

Поздрави и пожелавам нови емоции

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Абе аз ти разправям, че в непосредствена близост до Горна ври от такива тупалки,
ама ти не верваше. Скива ли ся.

Между друуто - имаш крайна нужда от КЕП и от КУКОИЗВАЖДАЧ!
Като гледах първия клип напрао ми се сфана мозъко и ме фана съклето - викам си ей ся ще я откачи.... и нема и нема...
Кукоизваждач ще ти подаря защото се изкефих на втория клип максимално, но кепа си го купувай сам.

Понякога от такова откачане на риба - тройката се забива и в някой пръст, ей!
А, и да махнеш контрите.

Той кеп за пъстърви си има, но май ще трябва да си вземе по-голям:)

Хаха, Димо, направо ме разби. Рибката си отплува жива и здрава, а и аз от водата не съм излизал, дори парчето от аналния плавник го отрязахме във водата. Контрите много отдавна са махнати, но на пъстървовите примамки, не от джърковете Кой да предположи. Рибата беше закачена за върха на устата, точно зад зъбите, на едно жило, но куката на джърка не пуска, а и нещо си беше омотала главата с кордата. На първия клип точно това мисля, как да я размотая , пък Пенчо вика, да не бързам да я откачам, за да не я изпусна, ама мен пък това не ме вълнува толкова, исках бързо да я освободя от примката, пък имам достатъчно опит в държане на огромни риби с ръце, та да знам как да ги държа безопасно. А за куките имам доста опит, дори горчив, и винаги много внимавам къде са ми пръстите, но никой не е застрахован де.
Хаха, носех си шаранското теглило, което е с ципчета от двете страни, да не бяга рибата, твърди рамена отгоре и дупки в плата за постоянен приток на вода - в случай че се хване нещо, да го вкарам вътре за по-сигурно докато се занимаваме, ама както знаем - такива риби кълват, като оставиш всичко, което ще ти е от полза в колата

И къде пък го измисли това с тия тупалки. То тупалки, че има всякакви, това добре си го знам, ама пъстърви в долното течение ... едва ли се "прескачат".

Поздрави.

П.с. Може ли да ми отговориш на последния мейл, дето ти пратих