Привет колеги,
Бат Димо е голяма работа. Кой ли не е запалил по този уникален риболов, където допирът до дивата природа и емоцията от улавянето на красива пъстърва са в унисон. И аз си мисля, че малчуганът е зарибен завинаги
Вчера реших за направя целодневен риболов, защото не знам кога ще мога отново да отскокна за цял ден...
Дълго се взирах в картата предишните дни преди да реша към коя част на България да се отправя и коя река да посетя. Харесах си място, на което не съм бил досега и не съм виждал на живо. Както се казва стрелях на посоки. Станах на следващия ден още по мръкнало, набързо спретнах два сандвича, проверих екириповката и снимачната техника и потеглих, че доста път ме чакаше. Докато карах гледах луната каква е пълна и голяма и как се усмихва. Последният път, когато я гледах така закръглена докато пътувах имах страхотен риболов и се надявах тайно денят ми да е също такъв. На няколко пъти се губих по пътя, докато търсех сред плетеницата от чупки. В крайна сметка го нацелих
и продължих. На един завой ме изненада сърна, която се шмугна в шубрака, след минута див заек притича, а след няколко завоя още една сърна. Такава красота и такава усмивка лепнах на лицето. Стигнах реката, а по нея едни шубраци. Оказа се доста по-малка от това, което предполагах, но си беше пъстървова от всякъде. Водата доста хладна, та ми се разтракаха зъбите още в ранни зори. Местата страхотни. Като ето това
НО риба нямаше. Не само, че нямаше удар или преследване, но и никой не притичваше по вирчетата, а някой доста обещаващи. Може и аз да не съм нацелил правилния момент или примамка
Продължих да облавям още час и ми дойде друга идея. Рибата явно я няма, а аз няма само гледки да преследвам, нищо че спиращи дъха. Магията е не само в гледките и усещанията, а и когато рибата също присъства. Иначе все едно нещо липсва. Отворих картата наново и взех решение да препусна нови сто и кусур километри, но да пробвам на друго място... След два часа бях вече на втората река (къде 12.00 ч). Наново екипировката на гърба и право към реката, която по-обемиста от първоначалния избор. Дъждовете са си казали думата.
Температурата на водата по-добра от сутрешната и можеше да се джапа в нея, но изненада. Тъкмо да замятам и гледам отпечатък от ботуши
Пресен!!! Бих толкова път и сега да вървя зад някой преди мен. Нищо. Ще пробвам да излъжа някоя петниста въпреки факта. Заложих на въртяща блесна Пантерка заради по-силната вода, но се работеше трудно заради течението. Воблери също разметнах, но пас. Мина известно време без да има индикация за риба или поне да забележа, но на едно по-спокойно място хванах първата балканка за деня
, която бързо се самоосвободи от безконтрената блесна. Значи все пак стартирах. Продължих нагоре по реката, а местата уникални. Водата зеленикава и премятаща се, а камъните отдолу разхвърляни хаотично, криещи своите тайни.
На едно от местата, се хвана точно на изваждане на примамката ето тази красавица
която след откачане на примамката направих серия от снимки, за нагледност на самото пускане. Нали нямам видео и приложих друга схема за онагледяване пускането:
Опръска ми очите, но замина мълниеносно в дълбочината
. Понесох се нагоре по реката, а стъпките на ботуши все бяха пред мен, а никой не виждах. На следващото страхотно място блесната се разписа с още една красива балканка.
Общо взето рибите бяха на рядко и имах няколко извадени пъстърви, а изминатото разстояние в пенливата река голямо. Дано да е било заради течението. Видях някоя и друга риба как атакува или преследва, но бях и без поляризационни очила и може и това да е затруднило видимостта.
На един сравнително плитък участък докато пресичах кръстосах краката си, подхлъзвайки се и така се метнах по гръб с целия инвентар. Целият мокър, панталони, гащи, елек. Добре, че апарата беше в чантата, че иначе ... По-нагоре реката започна да изтънява и се раздели на две. И двата ръкава достатъчно обрасли от нависнали клони, шипки и какво ли още не. Стоях на кръстопът и реших да поема по единия участък. Такава джунгла и такова лазене беше. Съжалих, че нямам по-къса пръчка. Доста нагоре се понесох, докато малко се разреди гъсталака, а поточето едно прелестно красиво. Изглеждаше, че човешки крак не е стъпвал и на мен сърцето ми се разтуптя от вълнение, а красотата навсякъде. Камъните червеникаво жълти и разпръснати и посипани по между им с лек пясък. Тук трябва да се. Чувствах го. Ето и малко гледки, радост за окото
И наистина имаше по няколко риби в бързей или вирче, които преследваха като светкавици блесната, но плахо почукваха или ако удареха, веднага се откачаха. Нали съм без контри и предполагам това помагаше. Нищо. Важното беше, че са там и размерът им беше добър. Болшинството сенки бяха на мерни риби и бяха по много. След неуспешен опит за атака веднага се изпокриваха. А аз трябваше на моменти да се провирам като партизанин, но си заслужаваше определено. Сред тези стари гори и откъснато място започнах да се оглеждам при всеки шум. Май бях попаднал в царството на дивите животни и не знаех кой ме наблюдава отстрани.
На моменти ми се счуваха звуци или си въобразявах, но постоянно оглеждах терена.
На ето това място ми подгони охранена балканка, която не се закачи, а след това не повтори.
Като преминавах през потока внимавах да не прегазя някоя петниста.
Пъстървите, които успях да уловя бяха толкова красиви. Снимах само една риба да се придобие представа за красотата на природата и те кара да се размислиш колко крехко е всичко как с една движение може да се унищожи.
На ето това място, хванах пъстърва, като често се случваше от вир или бързей да имам по няколко атаки и уловени по 2-3 пъстърви. Толкова красива прелестна. Какви красоти само създава природата
Бях зареден за много време напред от допира с тези гледки и преживявания през деня. Постоях малко до ето този вир, след което сгънах такъмите и се отправих към колата, която беше доста далеч от мен.
През деня хванах около 25 балкански пъстърви, като рибите варираха от 18 - 27 см. Може и по-големи да е имало, но не успях да разбера. Атаките бяха доста повече. Всяка една риба е пусната обратно на свобода. Като равносметка за реките. Първата без следа от живот или поне аз не забелязах. Втората по-голяма и определено жива
, което ме зареди вътрешно изцяло. Като затворя сега очи все едно съм още там
Поздрави на всички и наслука