Kлуб Балканка

От няколко седмици с Бат Димо се разминаваме... все заети тези Петъци
Тази седмица обаче рещихме да сменим деня. И така денят е Четвъртък.
Оказа се, че ще трябва да съчетаем по някакъв начин полезното с приятното, защото табелите "Хвани и Пусни", бяха готови и трябваше да ходим да ги забиваме по дърветата. Знаех си аз, че така ще стана ама ... ще го преживеем някак си.

Тъй, тъй... Тръгнахме в 7:15 ?! Много важни тез табели! Започнахме така:





На това дръвце дали му е добре?



Забиваме си табели, т.е. Димо ги забива, аз снимам и си мятам с блеснички.
Както си мятам, взех, че и хванах... сигурно, защото Димо ми каза къде да метна



Продължавам с още красоти:





Още една рибка, не знам как се излъга наистина ...



Оказа се и последната за деня... но красотите едва ли...







Прекрасни места, прекрасна природа, прекрасни реки... Дано успеем да ги опазим, за да останат живи!
Ха, за малко да забравя... Димо също не остана капо, набра си коприва и остана пре-доволен

_________________
Мариян Захариев (starlight)

Красиво!

Ето това е репортаж Бравос Мариянски. Последната снимка е направо уникална. На Мариян му показах кое копче за какво е на апарата и ето, че сега за има няма 15 дена се е усъвършенствал. Страшен е

Мен миналата седмица ми остана малко време за риболов по време на командировката из страната. Първо имаше кратка спявка с Мариян за едно място, на което не бях ходил. Праща ми координати, до кое дърво да спра и зад кой камък да заметна, като стигна еди кой си вир. Свърших служебната работа и с мръсна газ към реката. Времето беше страхотно, но за съжаление само докато бях на служебни ангажименти. Като наближих реката, времето се смръщи и реши да отпуши напрежението с напоителен дъжд. Да де, ама не беше за 10-15 мин, а продължи да вали на пресекулки почти през цялото време от 2,5 ч. докато размятах пръчката. Дъждобран нямах за съжаление, та хубаво си умих лицето , ама с дъждовна вода. Реката страхотна. Мерси Мариянски . Леко голямшка, но все пак нали съм там потопен в любимото хоби.





Трудно бих я преминал, а и нали ботушите пробите не където трябва, та трябваше да внимавам. Сложих воблер и започнах да обстрелвам перспективните места, но в началото нищо. Викам си, може да съм объркал топографските указания на Мариян. На едно място обаче, докато обирах примамката ме проследи доста мерна риба, ама явно с цел да ми покаже, че все пак има живот в реката. Не повтори, но мен ме амбицира. Смених на въртяща блесна и продължих да пробвам тук и там. На едно място, даже ми се стори, че и удар имах, но може и клечка да е било. Малко по-нататък се появи и първата красавица , която след снимка отплува обратно в пенливата вода.



После се появи и още една, сходен размер около 24-25 см. Снимка, откачане с охладена ръка от безконтрените куки и скок в дълбокото



На две от местата имах даже и по две уловени риби Живо е значи това красиво кътче. Явно и следващ път ще се посещава и то не за два часа само.

На финал малко преди да прибера въдицата, вече целият подгизнал от падащите капки дъжд, се закачи и последната риба за деня, която беше вдигнала летвата с 2 см.





Страхотен риболов спретнат само за няколко часа. Уловените риби бяха 6-7 с размери от 18-27 см. Йедро не излезна, но ако бях още половин час на реката сигурно щеше да има.

Края на командировката след два дена ме ощастливи с още една рибка, на една река по пътя, която също както и предишните петнисти красавици продължава да си плува обратно.



Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Здравейте, ето, че най накрая намирам малко време да драсна и аз някой ред за риболовните емоции от уикенда. В събота с Цецко рано, рано поехме към нови за нас дестинации (аз малко по-рано, че трябваше да се придвижа с първия влак до Перник). Пристигаме на първата избрана река и гледаме - мътна и огромна. Изкачихме се почти до най-горе, но никаква промяна. Хмх. От там към дестинация номер 2, отново нова за нас. Макар и малко да бяхме поохладили страстите от първата си среща с реката, се надявахме, там нещата да са малко по - добре. Е, не се получи, другата река отново този път ни посрещна в неблагоприятно за риболов състояния. Хмх. Бях излязал от нас в 4:45, сега наближаваше 10 часа, а още не бях заметнал въдицата. Променливото време явно щеше да предначертае нашия излет. От там поехме към трета, долу горе добре позната за нас река, която обаче, аз лично очаквах да е голяма и мътна. Е, със спирането на колата видяхме, че има съвсем лек цвят, но дъждовете не и бяха повлияли много. Набързо разпъваме такъмите, обуваме ботушите и се потапяме в магията. Едно, второ, трото замяване ... и така нататък, но нямаше слука първия половин час, че и повече. Хмх. Отчетохме по едно - две преследвания на дребни рибки. А реката идеална. Е, по едно време аз се отпуших и нещата потръгнаха. Хванах, първо една рибка. След това на следващия вир извадих една дивачка. След това още една. Цецко също реализираше рибки, но до този момент му се откачаха. По едно време и той заложи като мен на изпитана блесна и бързо дръпна с резултата. Рибите бяха сравнително дребнички, но пък определено ни радваха с присъствието си. Времето остана стабилно през целия ден и унесени в риболова дори не усетихме, кога трябва да се прибираме.
Този път не съм се занимавал много с фотото и снимките е трудно да представят магията по начина, по който Павката и Мариян го правят, но живота си е живот.

Поздрави !



Асистенция на Цецо с кепа.



Най-едрата дивачка за деня

Първите две снимки са ми фаворит Ванка. Усетили сте магията Поздравления и на двамата

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Павка, много риба много нещо бре
Не ми говори за това снимане, че нещо съм се побъркал и взимам да залитам много яко.
Последните няколко дни чета яко ревюта... Не е истина...

Поздрави и на Иван, добре се получава! Само така, продължавай в този дух

Сега по темата. Събота 29.03.2014 - За пъстърва с председателя
Да не си помислите само, че говорим за министъра... него едва ли го вълнуват пъстървите...
Дестинацията беше една река, която се каня да посетя от близо две години и все не ми остава време.
Около девет сутринта вече бяхме на позиции и мятахме примамки наляво - надясно.
Ето го и председателя



В реката имаше доволно вода:





Кофти малко, че не се виждаше следа от живот... малко бяхме посърнали...
Както си бяхме посърнали обаче, по едно време след блесната на Алан изкокна една доста прилична риба. По груба преценка рибата беше над 30 см. Второ мятане и отново опит за атака... Трето мятане и рибата се затри в дълбоките части на вира и повече не я видяхме... а се бях приготвил за клипа на живота ми Ето го и вирчето:



В този разлив очаквах нещо огромно, но уви...





И накрая една рекичка в стил: Димо





Снимка на риба няма, останахме си само с едната видяна сянка

_________________
Мариян Захариев (starlight)

Му ха ха ха ха ха ха Така е кат спряхте да се обаждате и по-зле ще става. Само Бат Миши ме е търсил по водосточната тръба

Нищо бре нали сте се разходили, а и Ферхундетата са далече

Ще ти отрежа пикалото, младеж! Не стига че си под чехъл, ми се и обаждаш! Чшшшшт там!

И аз да се похваля, без да нарушавам магията на темата, че хванах на 5-ия излет този сезон риба с червени точки, имах до сега само подгонвания, помирисвания, цункания, задупвания, откачвания и фатах накрая, ей! Пих много капучино, духа ми се кали, като Люк Скайлокър съм

Пролетната утрин обикновено я свързвам с мекия аромат на свежо цъфнали дръвчета, с нежната песен на хвърковатите певци и с мекия гъдел на утринните Слънчеви лъчи ... е, разбира се и с аромата на силно кафе, влизащо за пореден път в ролята си да разтърси все още съненото тяло. Готини мигове са тези, да, ама още по-готини стават като метна раницата на гръб и се засиля там нейде в дивото ... Е така започна един прекрасен ден. Пътят - на отиване лесен, че май все надолу, но въпреки това си е сериозна дистанция за един почти закърнял компютърджия, висящ по цял ден пред компа. Подир има-няма 2ч бях долу на едната река, бърз оглед на местата и я захванах

Оттук нагоре в продължение на няколкостотин метра следваха вир след вир, кой от кой все по-хубави, но движение нямаше никакво.

Странно ... девствена хубост, вир след вир, но нито следа от живот вътре ...

Дестинацията бе сменена, тъй като мястото бе сравнително близо до вливането на тази река в друга, след кратък преход целта бе достигната - голямата река си е все там, все така бушуваща и криеща надежди за мнозина зажаднели като мен

Тук забравих за всякакви снимки и се отдадох на момента ... заобиколен от двете страни от раззеленяващи се хълмове, в компанията на двойка орли, врътнах има-няма около километър в търсене на петнисти хубавици, но скоро бях убеден, че днес не е ден за риболов. В далечината на един южен скат се белееха концентрирани много нацъфтели дръвчета и останките от някогашно селище. За около 30 минути бях там ... десетина порутени каменни къщи, заобиколени от безброй овошки, останали от незнайни времена и една единствена запазена от вековете каменна къща:

Думите отдавна ги няма, изпариха се нейде, сякаш направиха място на буйната река от емоции, които ме грабнаха с все сила ... въздух кристално чист, насред гора от разцъфтели овошки, поляни от ярко зелени детелини и вековните спомени от някога съществувало и процъфтявало селище ... най-близката следа от цивилизация е на над 3ч. път пеш през два масивни баира и през почти несъщесвтутащи пътеки ... царството на дивите животни е някъде там ...

За мен това бе повече от достатъчно, забравих за раницата и такъмите, забравих и за реката в един миг ...

Пътят назад обаче минаваше отново през малката река, а тук дойде отрезвяването - нея я НЯМАШЕ! В рамките на няколко часа, от буйно бушуваща река тя бе се превърнала в мижаво поточе, което прекосих без дори да си навлажня обувките ... А в началото чаках да ловя, търсих следи от живот и се чудих защо няма дори и сянка ... ВЕЦ! Неговото отскорошно съществуване бе унищожило поредната река ...