Привет младежи,
Мина почти седмица от последния риболов и чак сега по нощите остана някоя свободна минутка.
Действието се развива по време на празниците. Борката ми звъня тогава да ме пита за съвместен риболов, но му отвърнах, че няма да мога сигурно никой от дните. Да де, ама като ми хвърли мухата за риболов и викам един от дните съм за риба. Проверих го Мариян. На линия беше. Останаха няколко дена до изтичането на 6 дневната почивка и трябваше да изберем ден. Решихме понеделник (05.05.2014). Гледахме прогнози къде ли не и уж от краткотраен дъжд през деня ни пра през целия ден от сутринта до вечерта.
Ставането рано (още по нощите). Мариян ме чакаше пред блока и се изстреляхме. Тъкмо беше започнало да се развиделява. Бяхме си избрали река, която бяхме двамата с него преди две години. Каква щеше да е хавата, никой не знаеше. Важното беше водата да е бистра, пък останалото ще се нареди. Пристигнахме на мястото, а реката приказка. По-голяма от нормалното, но идеална за риболов
Влезнахме в екипировката и се потопихме в планинските дебри, а ръцете и двамата ни бяха разсърбяли за петнисти
Ето я и реката.
Преди да заметнем на първото място Мариян нагъна сандвич, за да дойде силата и започнахме риболова
Местата уникални. Реката беше образувала басейнчета след басейнчета, идеални за петнистите красавици. Закичихме безконтрените блесни в края на влакната и започнахме да се редуваме вир след вир със замятането. Още на първото замятане от моя страна ме сюрпризира петниста рибка, напръскана с червени точки около 18 см., която бързо беше върната в пенливата вода. Значи ги има
Това е важното. Защото, когато си на магическо място, ако ги няма и живинките в реката, някак си се губи самата магия. Светлината беше страхотна за снимане. Облачно и без слънце. Направихме по няколко снимки и по челата ни удариха няколко капки, успели да се промушат в сред свежите зелени пролетни листа. Рекохме си дано де краткотрайно, но не. Като започна към 9 ч. сутринта, та до вечерта. Още преди съвсем да се потопим в дъждовните емоции обловихме една камара места. Стигнахме до място, което помня от първия път. Представляваше голям вир, дълбокичък, а водата влизаше в него, все едно, като че ли е пералня, защото така завихряше водата. Усещах, че е там рибата. Заметнах няколко пъти и въдицата се разтрепера от закачилата се риба при поредното обиране. След кратка борба рибата беше в кепа на сигурно. Красива балканска пъстърва 30 см. Няколко снимки и обратно в тъмно зелената вода. Разтуптя ми се приятно сърцето
След това и Мариян се разписа с красива мерна балканка, после аз и отново той. Редувахме се къкто с хвърлянето, така и с уловите. Лошото, че заради мокрещия дъжд не можахме да наснимаме подобаващо това приказно кътче. Особено, магнетично усещане имахме и двамата на реката. Мъховете, нагънатите камъни във водата, посуканите дървета, стоящи като пазители на планината, премятащата се планинска река и нейните обитатели. Отново ми се иска да съм там в момента. И Мариян мисля, че същото чувство го гони
Рибките, които излизаха бяха в толеранса 26-28 см. и това, което правеше впечатление и на двамата, че рибите са доста закръглени. Явно имаше доста храна в реката, задоволяваща апетита им.
Ето го и Мариян в акция
Как не спря за малко дъжда през деня. С дъждобран, ама то накрая се спариш съвсем и кел файда, че си с него. Бяхме подгизнали, като тези детелинки
Даже и реката взе, че се замъти. та прибирането си беше изпитание и за двамата. 3,5 ч. се прибирахме обратно до колата и на места, водата ни помръдваше и ни приканваше за плуване, но се разминахме единствено с преляла вода в ботушите. Добре, че бяха сандвичите, които ни чакаха в колата, че ни даваха допълнително сила
Разнослетката за деня беше, че имахме уловени около 15-на риби и изтървани няколко. Размерите на рибите 26-30 см, Всички са уловени на беконтрени куки или с единични куки. Всяка една риба плува на същото място, на което е уловена. Реката определено е жива и може би, ако не беше по-буйната вода може би резултатът на уловени риби щеше да е по-голям.
Поздрави и с последния кадър
Поздрави и наслука