Здравейте младежи,
Колега M65 поздравления за споделения излет с хубав репортаж
Миналата седмица взех отпуска да си почина душата малко. Първо на море, а в края на седмицата специално отделено време за риболов на пъстърва. Откога го чаках този момент за целодневен риболов на пъстърва.
Денят 13.07.2014 г. Числото фатално, но пък викам си може и късмет да имам
Ставане доста рано, в 3,40 ч. Чак и аз се зачудих на себе си. Спретване на багажа, няколко сандвича и скок в колата, че дълъг път ме чакаше до достигане на реката, която бях набелязал още през седмицата. След няколко часа шофиране по завои, изкачвания, спускания, среща по пътя на пресичащ таралеж и прибягващ заек бях вече на реката. Докато пътувах сърцето ми биеше учестено от вълнение. Отивайки за пъстърва винаги съм изпълнен с вълнение. Надянах всички такъми по себе си, фотоапаратът задължително и промокаемите сандали. Спуснах се към реката, а тя отдалеч издаваше присъствие с приятния си ромон.
Завързах в края на линията една блесна вече екипирана с единична безконтрена кука и започнах кастингите. Имаше плахи почуквания, но не и закачане. На моменти наблюдавах как примамката преминава покрай някоя пъстърва, но като че не я отразяваше. Викам си сменям с една друга въртележка от кутията, която още не е оборудване с единични куки, но затова пък е с премачкани контри. Заметнах по същите места и хоп веднага започна преследване и няма и много и първата рибуна влезе в кепа
Не голяма, но след снимка и освобождаване с предварително охладена ръка се върна обратно в укритията си. Усмивката се настани на лицето ми
Тук са значи петнистите красавици. Оставаше единствено да ги открия и да си пробвам късмета с надхитрянето.
Реката се течеше спокойно покрай мен и на моменти се премяташе от поредното водоскоче в следващия вир. Водата беше кристална и прохладна, а всичко около мен беше пропито от песните на птичките, прелитащи на моменти пред мен и от свежата зеленина, покрила всичко наоколо.
Ето, че и слънцето се появи осезаемо и златистите магични вирове се появяваха един след друг
Гледайки ги така си представях само какви риби се крият в тях, застанали зад укритието и дебнещи преминаващата храна. Започнаха да зачестяват кълванетата и хванатите риби, като размерите бяха в диапазона 26-27 см. Имаше и няколко маломерки, но определено бяха рядкост.
И моментът на свобода
Започваше да се усеща магията на пъстървовия риболов, а нали това е целта. Направо изпадаш в друго състояние. Красотата е навсякъде около теб, а душата сияе и й е спокойно. Важен е моментът
Рибите следваха една след друга, местата също, от красиви по-красиви и с причудливи природни форми.
На последното място ме натресе страхотна риба 30+, която първо преследваше блесната, след това я налапа и направи здрав удар и подскок над водата, като торпила, но се откачи и не искаше да повтори. Закачих воблер с премачкани куки, за да променя вида примамка и заметнах. Два оборота и въдицата отново се огъна под силния напън на петнистата красавица. Отново подскок и плясъци и отново се откачи. Не можах да я хвана, като със сигурност изплаши другарите си от съседните вирове. Краката ми се разтрепериха от вълнение. Каква страхотна борбена риба. След десетина минути на друг подобен вир подобна ситуация. Риба от същия калибър също удари зверски и с няколко подскока отново се освободи. Останах без дъх, а и с неуловена все още по-голяма риба.
Затова пък рибите в мярката под 30 см налитаха също и се закачаха на примамките.
След кратка фотосесия на част от тях, бързо отплуваха в хладните води.
Предвижвах се нагоре по реката, а местата разкриваха своята красота, оставащи устата ми широко отворена от преклонение към твореца на природата.
Тук един охлюв беше излязъл на разходка. Трябваше да замятам над главата му във вира отзад, където само удар отразих.
Времето летеше, като бясно. Как се нижеха часовете един след друг и не ги усещах. Не исках да приключва тази магия, в която се бях потопил.
След лутане напред назад сред сукаците стигнах голям и дълбок вир. Приклекнах, като партизанин зад един камък и заметнах. Първите завъртания нищо, но след това класна риба сгъна въдицата и се изстреля във въздуха. Гледам я на забавен каданс дори сега като се замисля. След известна борба от развиване и шарене във вира беше кепчосана. Страхотна балканка минаваща летвата от 30 см. Кратка снимка и обратно във вира.
Съвсем се развълнувах
Заметнах още веднъж и хоп втора риба, подобна на предходната. Същата борба и кръстосване на вира и накрая в кепа.
Снимка и отново обратно. Две риби за две хвърляния. Викам продължавам със замятанията. Има няма след няколко минути още две мерни пъстърви се закачиха, но по-малки от първите. Вирът гледам дълбок, пък с блесната не мога да слезна в дълбочина. Ще сложа един воблер обичащ дълбочините със сиво черен цвят. На него преди две години улових класна балканка 50+ см във Франция... Заметнах го навътре е започнах обирания. Първите няколко хвърляния нищо, докато на едно от прибиранията не последва рязък удар, сгъващ пръчката, а макарата да понася напъните с развиване на влакна. Мощни пируети във въздуха, които опръскаха очите ми. Рибата не се откачи и влезна заслужено в кепа. Страхотна охранена балканка между 35-40 см (и другите пъстърви се вижда, че са също охранени, които са хващаха).
Цели пет риби се уловиха на това място, като три от тях над 30 см.
Щастлив продължих нагоре пътешествието си. Имаше още няколко часа рибилов преди да приключи този прекрасен ден изпълнен с емоции.
Рибите продължаваха да следват една след друга и се надпреварваха, коя да атакува първа.
По едно време настана раздвоение дали да се отдам на риболова или да се захвана с гъбобер. Имаще манатарки около мен чат пат. Болшинството обаче попреминали, но все пак намерих няколко по време на риболова, които си оставях на маркирани места и на връщане обратно си ги натоварих в кепа (4-5 броя, които в момента се сушат на терасата). По едно време си помислих, ако сега ми удари някоя по-борбена риба, какво да правя с гъбети. Все пак нямам 5 ръце. И така и настана на една място, на което в началото на деня нямах и удар, а на обратно се закачи прилична риба 30+. Таман да свалям кепът и да изсипвам гъбите и тя взе, че се откачи. През деня имах откачени сигурно 4 класни риби. Добре, че имаше все пак уловени риби подобни на изтърваните, за да ми е мирно на душата
Риболовът си беше към края.
До колата се прибрах с емоционален улов на петнисти красавици и няколко манатарки
Равносметката за деня беше, че бях попаднал на уникално красиво място, изпъстрено с живот. Уловените риби не съм ги броил, но определено над 30 уловени пъстърви. Ударите доста повече , а имаше и не малко откачени риби, които поне издадоха присъствие. Размерите на рибите 25-35 см, като имаше и няколко мъника. Определено смятам, че има и риби над 50 см, но ако е рекъл Господ догодина ще пробвам отново.
Надявам се мястото да си остане така непокътнато и занапред. Не мога да повярвам, че има хора, които прибират такава уникално красива риба. Сърце не ми дава да отнема живота на тази живинка.
Поздрави с последния кадър и наслука на всички