Здравейте, приятелчета. Последните 3 дни бяха доста странни. Направих 3 риболова (един за пъстърви и два за щуки)
В петък Цецо реши да ме извади от летаргията, в която бях изпаднал по отношение на риболова на пъстърви и ме поведе по непознати територии и за двамата. Срещнахме се рано сутринта в София и стана ясно, че и двамата почти не бяхме спали заради емоциите, които ни очакваха
И ето, че скоро вече бяхме там сред зeленината, сред пенливите и бистри води на реката, която беше решила да ни приемe по изключително приветлив начин, въпреки променливото и дъждовно време предишните дни.
Планът беше да направим кратък опознавателен риболов на тази река, след което да посетим една друга. Започнахме бавно да облавяме първия участък, на който спряхме. Много бързо установихме наличието на доста, но дребни пъстървички. Решихме да се преместим значително по - нагоре по-течението. Там се задържахме повече, оставайки без дъх от четката на природата, съчетаваща в себе си по неповторим начин нежност и в същото време суров външен вид.
И тук рибки не липсваха, като ни изненада изключително ненаплашеното им поведение. Някои риби се вдигаха след примамките по повече от 10 пъти, но само си гонеха или попипваха, като идваха направо в краката ни. Така или иначе, никоя не се показа за снимка, бяха и доста малки. Решихме повече да не се задържаме на тази река, тъй като и без това нямахме цял ден за риболов.
Отправихме се към следващата ни цел. Отново река, на която стъпвах за първи път. Още на първите вирове се показа една неголяма рибка за снимка, на един Lucky craft.
Следващите няколко часа преминаха в непрестанно "гонене" на завоите на реката, които следваха един след друг, като се образуваха и невероятни вирове.
Рибките в едни участъци ги имаше в повече, в други не, но отново излизаха неголеми риби, в повечето случаи под и около нормата.
И ето, че времето неусетно мина. Затова стигайки до поредния невероятен вир си казахме - това е последния. Движехме се заедно, като се редувахме кой да заметне първи във вир. След първите замятания нищо. Цецо заметна по-в горния край на вира, а аз по-наблизо и изведнъж двамата едновременно засичаме и вадим и двамата по една рибка :
Какъв по-добър завършек. Само, че Цецо реши да заметне още веднъж във вира и най-накрая хубав удар, с лек звук от аванса и в кепа се озова една невероятна красавица:
Е, нямаше вече какво повече да желаем от този излет.
За финал и едно смоче - мишкарче в треволяка
Мисията изпълнена ... следва продължение.
А какво следваше. Попринцип нищо, което да засяга темата, затова Димо да ме извини
, но не може да не го напиша, защото човек неможе да избяга от съдбата си явно
Петък през нощта след риболова пътувах за Горна Оряховица, защото бях решил да правя офанзива на речните щуки. Събота ... нови места, няколко часа навиране по джунглите, но без резултат. Неделя трябва преди обяд да пътувам към София ... хмх. Нужен е реванш. В неделя ставане рано сутринта и дим към реката. Около 7 без нещо бяхме вече на реката. Имахме около 2 часа за риболов, затова решихме да заложим на сигурното и да посетим познати вече места. 2-та часа минаха почти неусетно, но в това ранно утро, магията дори в долното течение на реките е жива ... да газиш сред росната зеленина, мъглявината да се стели над водата ... идилично. Слънцето настъпваше над хоризонта, сменяхме местата и примамките, но резултат нямаше. Накрая си казах, че вече няма какво да губя, затова извадих тежката артилерия. Сложих един 10см джърк Salmo Slider и започнах да подавам.
Още на второто замятане усетих здраво спиране, като в дънер или камък, но тя леко рипна след което ме натисна много здраво, направо искаше да ми вземе въдицата от ръцете и ... се откачи. Сигурен бях, че е щука, по начина по който се разви атаката, но трябва да е било някоя от местните "баби". Започнах да подавам отново. И изведнъж, нов удар. Два удара и то след като мястото беше вече облавяно повече от половин час с всякакви други примамки. Този удар беше малко по-различен, но си пролича че рибата е добра още отначало. Лека по лека се приближаваше към мен, вече очаквах да видя размера на щуката, но това, което видях беше брутално ... пъстърваааа и то близо до сливането на Росица и Янтра. По-нататък няма какво да пиша ... просто брутална и много дебела риба. Пенчо си ходи с лабораторията в колата, та взехме генетични проби, дано някога се стигне до изследване и има с какво да я сравним. Ето сега да видите това, чудо с неясен произход. Данни за тегло няма, но мен не ме интерисува.
https://www.youtube.com/watch?v=HEpXgNNphywhttps://www.youtube.com/watch?v=B2CDY1hK5WwПоздрави.