Kлуб Балканка

Павка, Благодарско за стоплящите и надъхващи репортажи, изпълнени с красота.

Тъй като лято 2015 вече си отиде и срещите с любимите рибки за тази година са към своят край, ще се опитам, къде с думи, къде със снимки, да разкажа за моето лято 2015 (или това, което остана от него ) Извинявам се предварително, за дългата тема, която ще последва.

Лято 2015

Здравейте, приятели,

Цяло лято, възпрепятстван от цял куп причини, не успях да ходя по магичните местенца. Едно единствено изключение си "откраднах" и на 15.08 направихме със Стефчо Паспалов един риболов само за да ми "държи влага" още месец. Случило се бе, че месец и половина не бях стъпвал по скъпите деренца ... е, водих групи приятели по родните планини, така, че не съм скучал, но чувството да си близо до водата е несравнимо. Затова, знаейки, че поне още месец няма да имам време за нищо, със Стефчо се впуснахме по едни диви, диви местенца. А такива, местенца, където времето сякаш е спряло преди хилядолетия, без бетон и градска суматоха, безспорно те зареждат за дълго време. Е, цялото спокойствие нерядко беше нарушавано от скоците на борещата се от среща "принцеса". Отново бях на непозната река, затова и знанието, че е пълна с живот допълнително привнасяше чувство на удовлетворение. По-долу пускам снимки на част от рибките, които показаха присъствието си този ден. Стефчо заложи на сухите мухи, а аз останах верен на блесничките











Доволни от наличието на живот, решихме да се преместим на друга, този път популярна дестинация. Е, тези реки не винаги са толкова обезлюдени, така беше и в този почивен ден, та се наложи да стигнем по-далеч, в търсенето на спокойстивие. Е, намерихме един "по-ненаселен участък", още повече, че вече беше станало следобед и не разполагахме с много време. Но пък тези реки, често крият красиви изненади. Започнах да облавям внимателно подмолите. Взех бавно да губя надежди за успех, но изведнъж една красавица се закачи на блесничка, но побърза да се откачи, което изобщо не ни действа разочароващо, важното е, че е там жива и здрава. След нея извадих един таен боец на Lucky craft ... туич, туич в тихите подмоли и бам ... една риба над 40см се опита да ми вземе въдицата, но тя също се откачи. Предвижих се малко по-нагоре, хубава дълбочинка, паднало дърво и това в комбинация с вливаща се бърза вода. Приближих се почти лазейки ... туич, туич и отново някой се опита да ми вземе въдицата. Е, този път тази успя да се покаже за снимка:





И това беше. Последваха нови месец, че и отгоре, в които нямаше време за риболов, а и отпуската нямаше повече. В последните дни на астрономическото лято, обаче се очертаваха 4 почивни дни. Няколко седмици всячески отхвърлях всякакви предложения от приятели за тези 4 дни, търсейки свободно време да се потопя отново в магията. Тези дни дойдоха. В събота Куманов ме взе от нас и потеглихме. След няколко часа вече бяхме там, сред горите и пенливите потоци, само, че този ден имахме друга основна цел - снимането на водохващания за ВЕЦ, а "пенливите потоци", за съжаление, на някои места бяха вече само угаснал спомен, както и техните обитатели. Този ден не остана много време за риболов, единствено чувството, че все пак видяхме и красиви, непознати за мен местенца.





Следващия ден, неделя, Стефчо ме взе в 6 от нас и се отправихме за "нова доза". Този път, реката за мен позната, но отдавна не бях ходил, за Стефчо не толкова позната. Този маловоден сезон и липсата на дъжове това лято бяха причинили на реката доста трудности, но все пак виждахме рибки по вирчетата, което дава надежда, че живота ще продължава да оцелява. Е, точно това е уникалното, да видиш как малкото вода дава всичко необходимо живота да съществува .... а когато я няма !? Дано това място никога не бъде засегнато от страшната хидроинжинерна "чума". В тези условия, безспорно Стефчо показа майсторство и не ми даде почти никакви шансове да се проявя. Сухата муха победи блесните





Ето я и моята единствена, но пък мерна рибка



А накрая, когато вече трябваше да си ходим, станах свидетел на прекрасното ... Стефчо се задържа на едно място, където видяхме риба да събира мушици. Аз седях рамо до рамо с него. Той подаде няколко пъти, нещо се завъртя около мухата му, но не сполучи. Аз хвърлих на блесна веднъж, да проверя, но нищо. След това Стефчо заметна и изведнъж мухичката му беше лапната, последва емоционална борба и в кепа полегна една уникално жълта и с наситени цветове рибка ...





Е, нямаше какво повече да желаем от този ден.

Прибрахме се доволни, за да планирам следващия ден, в който имахем уговорка с Цецо да забегнем нанякъде за последните два дни от този маратон.

Дестинацията, след малко размисли, беше избрана. Цецо ме взе в 5:30 от нас и отново, след няколко часа път, вече можеше да замятаме въдиците. Тези два дни е трудно да се опишат, защото имаше от всичко: 6 реки, много красота и доволно риби. Постоянно си повтаряхме, че това риболовците на пъстърва са големи късметлии да посещават такива местенца , но за някои си трябва и да си в добра форма - голямо катерене падна на моменти.

Река 1 и 2. Още в началото на деня се натъкнахме на река и неин приток, които липсваха дори на GPS-а. Голямо чудо. Решихме да помятаме малко, но времето беше напълно достатъчно, за да установим наличието на живот в реката.



Река 3. Отново непозната, но голяма река. Изглеждаше ни доста замърсена, но с първите замятания не лоша риба полегна в кепа:



След това и Цецо регистрира два удара, а малко след това и първата риба се появи и при него.



Нещата потръгнаха повече от добре. Последва един по тих участък с дълбочинка, в който усетихме, че трябва да упорстваме и ... това определено даде резултат. Набързо една след друга в кепа полегнаха ту при мен, ту при Цецо нови диви красавици. А в един момент, Цецо повежда примамка, последва удар, засечка, рибата започна да скача. В този момент, същата ситуация се повтаря и при мен и двамата едновременно кепчосваме по една хубава риба.









След това последва затишие и решихме да сменяме реката. Това, което ни показа тази река беше повече от достатъчно.

Река 4. Следващата река, значително по-малка. Обаче, с аромат на сапун от разположеното по-нагоре населено място. Ужас. Не се задържахме дълго, но Цецо все пак реализира една риба.



Качихме се нагоре, където пейзажа се смени коренно. Рибки обаче повече не изскочиха, предполагам пасуващи по някаква причина, но видяхме някоя и друга сенчица да прибяга отвреме на време, следователно има живот, всичко е наред.





Времето напредваше и трябваше да си търсим място за пренощуване. Края на деня ни посрещна навътре в планината, с много дъжд и приятна раздумка.

На сутринта всичко започна с нови сили и ... нова река

Река 5. Нямахме много време, затова и не отделихме такова на следващата ни дестинация, за което малко съжалявам, но определено това беше една от най-красивите реки, на които съм попадал. Рибки също си имаше, а природата беше творила с "голямата четка". Букова гора, мъгла и мъх - комбинация към която трудно човек може да остане равнодушен.





След това се насочихме към следващата ни цел. Нова непозната и голяма река.

Река 6. За съжаление, дори 3 км под поредното населено място, в коритото на реката миришеше на сапун, а боклуците бяха безбройни ... мъка, мъка. От тази неприятна гледка набързо се преместихме нагоре от всякакви големи и не чак толкова големи населени места, за да сменим напълно неприятното усещане.



Още в началото видяхме риби, но бяха сравнително дребни. Цецо успя бързо, в един хубав вир да залови първата балканка.



Продължихме след това рамо до рамо нагоре по течението, но рибките, дори и малки, изчезнаха. Почти нищо не се случваше следващия над половин час. Нямаше и много вирове. Все пак не се отказахме и продължихме. Изведнъж достигнахме серия от вирчета, предполагащи и изненади. Еми, рибите определено не бяха особено активни, но с упорство и точни подавания нещата си дойдоха на мястото. Излязоха все мерни рибки, някои от които с прилични размери от 35см и отгоре. Оставям по-надолу снимките да говорят сами



Тази рибка, като беше освободена, си помисли ботуша на Цецо за укритие

















Накрая ще завърша с това, че всички риби са пуснати в много добро здраве, не са вадени от водата, пипани са с предварително изстудена ръка и са уловени с куки без контри.

Еми това е. С тези последни рибки си отиде и лято 2015 г.

Поздрави и до скоро.

Поздравления Ванка за страхотния разказ

Пренесохте ме на страхотни места, които са живи, а това е най-важното.

Поздрави и наслука и занапред

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Привет дружина,

Ето, че дойде време за последния ми репортаж в тази прекрасна тема за 2015 г. Де да можеше времето да не спира, но вече идва моментът, когато петнистите красавици ще влезнат в заслужена брачна игра.

Водих дълго време душевна борба дали да отида за риба в неделя гледайки прогнозата за времето, а и тъмните сиви облаци, които обгръщаха всичко във влага напоена от спускащите се капки дъжд. Тъй като друг ден не оставаше решението беше налице. В неделя 27.09.2015 г. съм за риба, закривайки пъстървовия сезон на настоящата година.

Ставането както всеки път беше доста рано. Е не беше в 3.00 Дадох се час и половина отгоре. Спретнах багажите, сандвичите, фототехниката и бях готов за тръгване. С една малка подробност. Не можех да си намеря качулката на якето. Дават го дъжд, а без качулка щеше да си е доста къпещо. Обърнах всичко, но така и не я намерих. Е разбира се като се прибрах видях къде е. "След дъжд, качулка". Посетих и МЕТРО в ранни зори, но и там не намерих. Значи само с якето

Навсякъде докато пътувах беше влажно и валежно, а на места дори и с гъсти мъгли от изпаренията. Музиката звучеше приятно, а сърцето тръпнеше от срещата с реката, която беше избрана след сложни размисли, гледане на прогнози и какви ли още не сложни изчисления. Надявах се единствено да не е мътна. То че щеше да е дъждовно ясно, но ако е като боза всичко се проваляше. Е като я видях, стана ясно, че не е съвсем като боза, но прилично замътена Каквото е, такова. Навлякох се, опаковах се и зареден с преповдигнато настроение се понесох в атака към реката. По пътя ме посрещна ето този младеж, който май само той се чувстваше на място в това време



Прескочих го внимателно и се приближих към първото перспективно място. Заредих патрондаша с един Пантер Мартин 6 с единична безконтрена кука и стрелях. Забелязах как една пъстървуна удари, но се откачи Така продължи и още близо три часа. Стрелях във всеки един вир, бързей, но или нямаше атака, заради замътената вода или ако нещо се закачеше, се откачаше след няколко оборота или пред краката ми. Пуста работа. Не стига лошото време, която ми напълни врата с влага, а ми и рибите пасуваха. Ето я и реката да се придобие представа за замътването.





Като изключим този факт, магията беше навсякъде около мен. Навсякъде около мен цветовете бяха толкова наситени и магически, че дори фактът, че съм на това приказно място ми бяха достатъчни да заредят душата ми. А бе и рибка трябваше да хвана, за да се отчета на закриването Иначе ще остане отворен прозорец... Всяка една тревичка и клонка бяха накичени с водни гирлянди, които на моменти се отронваха и капваха със засилка във вировете и правеха пльокващи кръгчета или уцелваха мен самия от всички страни. Вировете, макар и със замътен отенък бяха толкова приказни. Замисляйки се сега, докато стоя на компютъра и пиша, като затворя очи съм все още там в планината, обгърнат от влагата и шума на спускащата се вода. Птичките също се бяха изпокрили. Само аз с въдицата и някой заблуден охлюв се разхождахме.

Достигнах поредното замътено, но красиво място.


Притаих се в единия край и заметнах първи, втори, трети път. На последното обиране все едно закачих в дъното, но не Беше си риба и то красива борбена балканка, на която никак не й се излизаше от укритието. Дърпаше бясно, а и аванса скръцна за миг. Водата съвсем се замъти от нея, но в крайна сметка полегна в кепа, който докато сваля от гърба щях да се пребия. Беше прекрасен балканец 30+ см, който докато го откачах от куката не престана да се бори. Викам му "щраквам те за спомен и обратно те връщам"





С ярки точки и по маслената перка





Целият се бях разтреперил от вълнение. Ето че вече открих и с уловена борбена риба, която определено ще ми държи влага по време на забраната.

Малко по-нататък докато пробвах на всяко перспективно място ме атакува и друга петниста красавица, по-малка от предишната.



А местата, през които преминавах ...









Еее не спря да вали и това си е. Подгизнах до кости. Бяха подгизнали и нападалите листа на дърветата, които образуваха мек килим по земята,пружиниращ под ботушите ми.





Истинска красота, на която бях свидетел. Можех за няколко часа да й се полюбувам преди отново да се върна в големия оживен град.

Оставаше още малко време за риболов преди да достигна до колата, а хич не ми се искаше да приключва всичко. Смрачаването обаче ми даваше сигнали, че стига толкова за този ден. Подари ме още няколко рибки, като последната също не се предаде без енергични пируети, опръскващо всичко наоколо по време на борбата. Балканка 30- см





Ето още няколко снимки от прекрасното място, на което бях попаднал за броени часове.







Равносметката за деня беше 5-6 уловени пъстърви и двойно повече изтървани. Въпреки лошото време съм изключително доволен и емоционално зареден.

Тази година пъстървовите риболови не бяха много, но въпреки това съм доволен. На част от реките рибите бяха оредяли, благодарение на човешката намеса. Малко хора се замислят колко крехка е цялата екосистема, не само в реките, а и по планините и горите. Нещо като е унищожено, трудно се възстановява. Трябват много усилия, а в повечето случаи дори е и невъзможно. Така, че дано повече хора се замислим върху случващото се. Капка по капка става вир. Ако и милеещите за природата и съвестните риболовци се увеличим ще е голям успех.

Поздрави и наслука на всички колеги и поздрави с последния кадър. Есента чука на вратата. Носи студеното със себе си, но пък е красива

Водата сама ги беше подредила, като за снимка

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

01.02.2016г. Олабването.
Едвам доживях и тая година.
Цял ден вчера обмислях къде да зафатям. Панега, Искрецка и една две други не ги броя заради навалицата и не ходя на тях. Плюс тва тях съм си ги оставил като одъртея и оглушея, да има къде да ходя тогава.

Дреновишката ряка у парко от сума време тече мътна и кървава, да се чуди човек на коя река да иде.... С други думи - изборът е е труден, но не невъзможен.

Сутринта телефонът звъни към седем без петнаесе, отлепям едното око и установявам, че ме мързи да стана - едвам си дигнах заднико с триста зора. Кратка закуска, след нея - отскок до парко - Дреновишката направо ще изскочи от коритото.

Кафе в сладкарница Бонбон, пада ми се Роси Кадема, а не Евгени Каръка и моментално става ясно, че риба ще се лови. Обикновено на откриването нищо не фатям, обаче тоя път и три риби дребни фанах и една изтървах.

Ето сега малко снимки от няколко красоти:























Към края кръста ме заболя нещо та не знам кво ша го правя.
Чудя се - дали не е дошло времето за Панега и Искрецка?
Обаче кръста е малък проблем, ша мине. По-важното е, че открих!

Та искам да кажа сега - сезонът е открит, темата - също.
Пожелавам на всички тая година - повече и по-големи, и всичките пуснати обратно живи и здрави.
И внимавайте какви ги вършите с моите риби, да не се разправяме! Наблюдавам ви, нали знаете!

А така Димо, страхотно си открил Дай боже тази година да е късметлийска на всички запалени риболовци. Побир си знамето за този сезон. Аз още влакното не съм сменил, но и това ще стане

Поздрави

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Първа снимана пъстърва за сезон 2016

Миналата година, нещо много зле от към риболов. Тази незнам как ще е, но за сега не е много добре
Денят е Събота. Нямах планове да ходя никъде, но Бат Стан ми се обади в Петък и едвам ме нави

И така 6:30 потеглихме от София. Още в първия вир успях да закача една балканка.
От там рибите нещо ги хвана липсата... още една река налазена от човешкия корморан

Риби нямаше особено много, но за сметка на това си поснимах:







Някой неща могат да се видят само в определен момент от годината. Ето и едно от тях:



Хайде и по една рибка от мен:



.. и от Бат Стан:

_________________
Мариян Захариев (starlight)

Привет колеги,

Ето и Мариански се е разписал Поздравления

Ето че дойде време и аз да побия знамето с първия пъстървов риболов за годината. От маане гащи по работа и служебни ангажименти не мога да сколасам и да драсна няколко реда. То всичко взе да изветрява като гледки, затова няма да съм толкова многословен като друг път. Риболова се състоя преди повече от месец.

Връщане от командировка, където първите два дена само гледах реки, но така и не остана време да намокря примамките. На връщане обаче към София викам си "Спирам на реката и каквото ще да става". Естествено само телефона ми звъня по служебни ангажименти, та трябваше да се отделям от шумящата река и после отново да се връщам. Спретнах 3 часов риболов и сърцето отново затуптя в танца на магичноста. Хванаха се 10-на рибки, балканки, като част снимах, другите веднага обратно в хладния поток. Рибите варираха около и над мерноста, като само едната от уловените беше къде 27-28 см. Тези три часа след няколко месеца пауза в риболова ми се видяха, като истинска магия. И реката беше се събудила. Водите се спускаха шумно по склоновете и се превъртаха във вировете и бързеите. Цветът точно както както го помня всяка пролет. Студен цвят на зелиникаво сиви нюанси. Още малко и всичко ще се покрие със свежа зеленина, която аз толкова обичам. Само още малко

Надолу продължавам със снимките, които сами ще доразкажат за красотата, която ни обгражда и на моменти имаме възможност да се потопяваме в нея.





























Поздрави и наслука и скоро отново

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Разказ в черно бели нюанси

Ето че дойде време и за дългоочакван целодневен риболов специално насочен към търсене на петнисти красавици. Мариян едвам го навих миналата седмица да спретнем един риболов с повече ходене. Като му казах, че ще тръгваме още преди петлите да са запели се замисли малко, но все пак се нави. Ставането рано, толкова рано, че се чудя защо легнахме изобщо. Важното беше, че пътуваме към дестинация, до която не бяхме ходили две години. Сърцата биеха отчетливо и всеки се подготвяше за среща с планинския поток. Надявахме се единствено да не е размътен, пък останалото каквото сабя покаже. Пътят мина неусетно в сладки приказки, а светлината на небосклона се показа точно, когато паркирахме колата до реката. Чуваше се приятният шум на лъкатушещата се река, която ясно ни показа какви води са вилняли съвсем скоро. Преоблякохме се набързо в риболовните одежди и заредени с преповдигнато насторение. Първото място на което пробвах беше хубав вир, в който водата се вливаше пенливо и образуваше пенливо. Заметнах блесна с монтирана единична кука без контра косо по течението и още на първата проводка атакува първата риба, с която потрепери и въдицата, но се откачи тъкмо преди да я изтегля. Пробвах още няколко пъти и друга подобна риба атакува, но отново без да мога да я докосна в река. Усмевката се появи на лицето. Започнахме да се придвижваме по реката. Тревичките все още бяха с росни капчици по себе си, чакайки да се изпарят от изгрялото слънце.



Местата следваха едно след друго, като всяко едно криеше своите тайни. Водата кристална, ставаше за пиене директно от самата река. Точно места, в които магията оживява. С Мариян се редувахме и един след друг се разминавахме по вировете при замятането. Спускащата се вода от планината шумкаше, като песен за ушите и така приятно се зареждахме. Ето малко кадри от спускащите се капки, събрани в едно голямо.







Ето го и Мариян, като манекен преди да заметне в едно от пердпективните места.



А тук снима едно от завихрянията на водата в поредния пад.



Не след дълго се появи и първата риба, която успях да докосна с ръка. Не голяма балканка, но въпреки размерите си се бореше с парчето метал, което беше нарушило сутрешното й спокойствие.

Последва снимка и после отплуване в пенливата вода обратно в ловното поле.





Малко по-нататък и Мариян се разписа с риба.

Времето беше страхотно. Синьо небе, примесено с някой друг бял облак, птичките чуруликаха, листата на широколистните дървета се поклащаха едва забележимо. Навсякъде беше потънало в зеленина и гъста растителност. И сред всичката тази красота ромолеше и извиващата се река от завой на завой и влизаща от вир във вир.







На това място ме атакува още една балканка, която остана до последно закачена на куката. Част от рибите се откачаха при пируетите, които правеха над водата.





Правеше впечатление обаче, че рибите бяха горе долу един размер. В нормата или близки на нея. Липсваха по-големите пъстърви, с които сме се срещали преди две и повече години. Всеки е имал изтървана хубава трофейна пъстърва на въпросната река, но сега като че ли отсъстваха. Досетихме се каква може да е причината. Не силната вода, която е вилняла тук и имаше белези от много набити клонаци, а брата човек. На доста места се виждаха остатъци от кутийки за стръв и опаковки от кукички. Белезите винаги си личаха. Явно бяха посъбрали едрите риби, но бяха оставили боклуците се, подписвайки се в красивата местност. Оставаше ни единствено да се надяваме, че е останала някоя друга едруша. Придвижвахме се по реката и на едно място реших да пробвам с блесната. Мариян наблягаше на воблери. Мястото не беше нищо особено. Къс вир с няколко по големи камъка, които водата обгръщаше в обятията си. Заметнах, завъртях и последва рязък удар на красива балканка около 30+, която направи няколко мощни подскока във въздуха и за частите от секундите, в които я виждах се личеше, че е красива риба с наситено жълтеникав нюанс. Веднага сърцето се разтуптя на макс от приятната гледка и докато откача кепа от гърба щях да се пребия, а рибата това и чакаше. Олюлях се сред камъните и тя събра сили и се откачи в краката ми. Все пак куката единичина и без контра, но пък така е по-спортменско. Но в такива ситуации човек иска и да докосне рибата. Нищо, че секунди по-късно ще си плува обратно в реката. Това беше и единствената прилична риба за деня, която се отчете. Как беше останала непокътната от месарските изпълнения незнам, но дано да си остане в реката и занапред.

Мушнахме по един сандвич с колегата озвучени от шумащата река и продължихме с риболова. А стрелките на часовника се въртяха като бесни. Час след час времето се изнизваше, а какви картини само се разкриваха пред очите ни.









Стигнахме участък, в който като че ли нямаше следа от живот или рибите така пасуваха, че ни караха да си мислим най-лошото. Дано да беше второто. Стигнахме до участък, до който не бяхме ходили друг път. Мястото беше ново за нас. Местата мяха по-малки от началото, но пък определено се виждаше, че има риби, които атакуваха по веднъж и след това се скриваха или ставаха апатични. Дъното беше песъкливо и огряно от слънчевите лъчи изглеждаше приказно. Мариян спря да ме изчака, а аз за около 30-40 мин попаднах в някаква приказка. Където и да метнеш имаше атака на мерни риби, но бързо се откачаха, а и аз не се стараех да ги изваждам от водата, а ги оставях да се откачат сами.

Ето за такива места говоря, а рибите там диво красиви





Магията я почувствах с пълна сила. Бях в нея и това беше най-важното. Имах нужда да я усетя Големият град ни изсмуква и поне за мен подобни места имат невероятна сила да ни зареждат. Все още съм с този усет, дори и близо седмица от този риболов.

Хванахме по някоя и друга риба. Направихме дълъг преход, който раздвижи мускулите на цялото тяло. Е имаше всеки по едно падане в реката, но това е нормално всеки път. Синката е все още на коляното, но юнак без рани не може.

Поздрави и наслука :fish15:

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Привет колеги,

Един репортаж за тридневен риболов по време на командировъчните ми скитания в България. Някой да не реши, че съм бил за риба по цял ден. Общо сумарно събрано се събраха около 6 часа

Ден първи:

Работните ангажименти поприключиха и остана малко време за риболов. Въпросът къде. Бяха валяли поройни дъждове и наоколо всичко голямо и мътно. Да не кажа дори кално. Значи ще се избира отново бърза вода, но трябваше да е с приятна прозрачност. Разбърквайки тестето с карти се падна една река. Газ към нея. Стигам и гледам я перфектна. Преоблякох се за части от секундата и се отдалечих от колата. Погледнах обаче, че ще вали отново. Върнах се и взех големия чадър за двама души и се приближих към реката. Тамън заметнах и хоп поройл Аз под чадъра има няма 10 мин. Сгънах го и започнах изстрелите във вировете: на воблер с жълта окраска и блесни с единична безконтрена кука. Плахо почукване. Без резултат. Преместих се и се набих в една джунгла, от която едвам излезнах. Там изтървах хубава риба, която удари на блесната, но след пирует двоен във въздуха се откачи, като ме опръска по очилата. Скръцнах със зъби, защото беше хубава красива риба 30-35 см. На следващите места отново закачване на риби, но все се откачат от куките. Нали съм спортсмен и им давам шанс на рибките сами да се освобождават. По-нататък на едно забързано място отново удар и откачане. Никой не се е съмнявал нали Решавам наново да упорствам. Хвърлям и задържам и отново удар на риба около 30 см. Този път с успех. Рибата кепчосана, освободена с предварително намокрена ръка, снимана и изпратена по живо, здраво.



А ето го мястото в горния му край или по-точно елемент от мястото, обагрено от залезни отражения





За двата часа риболов изтървани риби:5-6 и извадени 2

Ден втори:

Ново място. Стана към 17.00 ч. и с бърза скорост към реката. Видях я огромна, даже леко да се каже огромна. Значи промяна в плана. Разгледах картата и смених посоката. Мина близо час, докато достигна новото място, което беше с проучвателна цел. Не бях ловил там и не знаех какво да очаквам. Само един вид риба трябваше да има, но дали щеше да има, за час и половина трябваше да разбера. Реката повече от красива. Дъхът ми остана притаен през цялото време. Едни маслено зелени вирове и приятно извиваща се снага на реката, която лъкатушеше след гънките на терена. Ето част от местата по реката.









Този път заложих на блесна отново с единична кука. Първите места без резултат. На следващите обаче се почуства присъствието на рибите. Казвам почуства, защото в крайна сметка не успях да извадя нито една от уловените риби. Стигаха почти до мен и се откачаха. Още трябва да тренирам с тези единични куки. Явно вдигам повече въдицата, макар, че все по-рядко. но разбира се и рибите не стоят мирни и като подскокнат и хайде обратно. Определено магично място. От реката можеше да се пие спокойно вода. Само да имах на разположение повече време в тази перла на планината. Поне набелязах нова дестинация. Закачени, но не освободени с ръка риби за час и половина имах към десетина. Следващият път ще ги снимам. Обещавам

Ето още няколко снимки







Ден трети:

Прибиране към София. Остават този път 3 часа за риболов. Лошото, че през деня и естествено телефона не спира да звъни, както от офиса, така и по работа. А аз в реката. Мястото също ново. Знаех за него от един колега, но не бях ловил още там. Навънка жега, целият се сваряваш. Реката с хубав цвят и спокойно течение. Викам си "Този път ще хващам вече риби". Първите няколко вира само отразих леки атаки на малки петнисти красавици, но не се закачаха. На поредното място, което представляваше вир, завихрящ се покрай едно дърво, където сянката се беше постелила плътно и преминаващ в пенлив участък, където слънчевите лъчи го докосваха. Заметнах в сенчестия участък и поведох блесната и хоп блесната беше атакувана от борбена балканка, която до края мислех, че ще се откачи, но все пак позира за пред форума.



И момент на пускането обратно в ловните територии.



Душата грейна, като лятно слънце. Значи мога все пак да ги хващам на тези единични куки. Но не. Явно само тази голямата успях да извадя. Не броя няколкото по-малки, които не снимах. Изтървах още 2-3 риби около 30 и малко горница дори. И всичките на едни трудни места откъм замятане. Трябваше точно прицелване и грешка от няколко сантиметра костваше закачане по клоните. Но рибите все там стояха, по-големите имам предвид. Борбени риби изтървах, но доволен, че ги имаше. Трябваше да сгъвам такъмите още по светло, но от офиса ме търсеха и трябваше да потеглям отново на обратно.

Следващият път повече, пък дано и повече време да може да се отскубне.

Още една снимка на мястото, от където извадих рилата снимана преди това.



Поздрави и наслука :fish15:

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Привет колеги,

Най-сетне да се докопам до успешен риболов на петнисти рибоци.

Събитието на 17.08.2016 г. в късните следобедни часове. Отново командировка. Изчаках да поприключат служебните ангажименти и се изстрелях, като супермен към един поток в близост на дестинацията, къзето се подвизавах въпросния ден. Водата изглеждаше приятна, с хубаво ниво и бистра. Топнах крак и беше приятна хладна. Тъкмо за разхлаждане от жегата, която се беше спуснала навсякъде и правеше въздухът парещ... Скокнах набързо в екипировката. За нула време бях вече преобразен от официално облечен за работа в официално облечен за риболов. Подготвих воблер на Salmo за борба с рибите, но това само аз го разбрах, че съм се подготвил. Рибите не искаха това. Преминах през една дузина примамки, все имитиращи рибки. Реших да сменя с нещо въртящо. Първа блесна, втора, докато не уцелих правилната. Mosca медна 3-ти номер. С първите мятания с нея имах закачена риба, към 27-28 см балканка, която се бореше душманската. Представям си, ако беше двойно по-голяма станала какво щеше да е. И хем си знам да не свалям кепа още преди да е наближила, защото ще се откачи, ама пусто избързах. Реших, че ще я наснимам хубаво да я пусна обратно, но тя взе, че се откачи в краката ми. Значи няма да свалям кепа от гърба докато момента стане сгоден.

Ето снимка на реката, да се разхладите и Вие




Хубаво накацали камъни, подредени като килим по дъното на реката. Цветът точно както го обичам, маслено зеленикав в дълбоките участъци. Само рибите се търсеха

След като имах реализиран удар от първата пъстърва реших, че оставам с тази блесна в края на линията, като се надявах да си остане там до края на излета.

Придвижих се до нов перспективен участък. Подадох се партизанската от едни шубраци и атакувах диагонално вира. Първите няколко презентации с медни отблясъци останаха без реализирана риба. Близо до мен забелязах вдигнала се риба, която събираше преминаващи комари покрай мен. Комари нямах със себе си, но замерих в същата посока с блесната, която е без контри. Обиране и атака. Кепът до последно на гърба и не смея да го сваля. Рибата приближи, но и тя борбена се оказа. Аз пък търпелив. Приближи се и я кепчосах Хубава балканка 30 см. И доста енергична. Не мога да я фиксирам с апарата за снимка сума ти време.



Беше имала среща и с друг колега, но явно и той като мен й беше подарил живота. Казах и да се пази и я пуснах обратно



Усмивката се залепи на лицето. Подготвих се наново и заметнах в същата посока, но малко по-далеч. Няколко оборота и отново борбена риба беше проследила успешно блесната. Същата схема с изчакване и отново в кепа. Красива балканка същия калибър




Схемата същата. Няколко снимки и обратно в ловните полета при накацалите камъни и укрития.



Кефът пълен. Няма да го описвам допълнително, че се развълнувам отново

Викам да пробвам още няколко замятания. Може да не съм изплашил всичките. На едно от обиранията отново удар и разбунтуване на водата. Тук вече и пируети във въздуха Поредната балканка 30 см.



На нея реших да не й правя видео и я върнах обратно в студената вода.

Пуста краста ми вика "метни още няколко пъти, пък след това пробвай и на други места" Защо да не пробвам. Още няколко презентации с висш пилотаж на въртящото се медно парче. Не очаквах резултат, но отново удар. Беше само удар Наново замятане в очакване ударът да се закачи. И наистина се закачи, но този път рибата натиска по-солно от предишните три. Наближи ме и реши, че няма да се дава за снимки и газ на обратно с подскоци и пръски навсякъде. Аз също не се отказвам и рибата полегна в мрежата на кепа след известно време. Красива голяма и изтумбена балканка към 40 см.



Красива риба, но както и при предишните съдбата сходна



Е това е риболов. За има няма 20 минути четири страхотни риби. Рибарска мечта. Усмивката не слезна от лицето, а сърцето биеше учестено.

Придвижих се към нови участъци, които също криеха своите тайни. Имах няколко изтървани риби, сходни на първите.

Доближих нов участък, не широк. Пробвам и там. Забелязах сянка, която прибяга покрай блесната. Ново замятане и сгъване на пръчката. Отново борбена и много красива балканка около 40 см, която при кепчосването се откачи и сама





Клип не можах да заснема, тъй като ми махна с опашка и ме опръска. "Не може всяка риба да снимаш" ми вика.

Адреналинът беше на макс от срещата с тези борбени и красиви риби. По-натък по реката се излъга и още една, но нея не я снимах.

Слънцето вече обагряше всичко наоколо със златисти нюанси и подсказваше, че денят е към края си



Равносметката на излета (3.5 часа) беше 6 уловени риби и още три изтървани. Всички риби са пипани с предварително изстудена ръка и са върнати обратно в реката.

Поздрави с последния кадър и наслука :fish15:

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg