Kлуб Балканка

Здравейте банда,

Мариански снимките с хищното пиле са страхотни! Дано да е оцеляло след това!

Кепът, който Димо (Pitcha) ми връчи най-тържествено при последния съвместен риболов вече е севтосан с красива балканка, която успя да се закачи вчера в уникална жега! Ако не беше кепът, рибата си беше направо заминала! Тъкмо я загребах и воблера се откачи от нея, а тя остана за кратка фотосесия! Рибата единствена за деня се закачи на едно открито място, което беше и със стръмен бряг! Заметнах и още на първия оборот видях как сянка се стрелна мълниеносно към воблера (HZL), на който контрите са предварително премачкани! Пръчката се сгъна и аванса се разсвири, а от позицията на която бях нямаше вадене! Рибата скачаше постоянно над водата и при всеки подскок се виждаше красивата й окраска! Скокнах веднага надолу към реката през едни коприваци, но тях ги усетих по-късно като отмина еуфорията! Викам си това е риба вече за кепа! Ама докато го сваля от гърба, че бях измислил една система за закачане, мина доста време. С едната ръка с въдицата, а рибата развива, а с другата ровейки зад гърба! В крайна сметка се оправих! Доближих рибата до мен и я загребах, а воблера веднага се откачи! Казах си перфектно (тъкмо няма да докосвам пъстървата дълго). Красив мъжкар 40 см, с прелестно красива окраска и жълто кафеникави нюанси! Направих снимка докато си стоеше в кепа, а след това с изстудени ръце извадих рибата внимателно от него, като не я отделях от водата! Обърнах я срещу течението и след около минута махна леко с опашка за изпроводяк и се потопи в посока срещу течението! Усмивката греше на лицето ми! С направения подарък от Димо рибата се запази максимално от наранявания и което е най-хубаво рибата беше постоянно във водата!

Ето го красавеца!


До следващят път, а кепа винаги на гърба оттук насетне! Специално Благодаря Димо!

Заради голямата жега и жарещото слънце други снимки на района не съм правил!

Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Здравейте колеги.
Реших да споделя поредният излет с вас.

Времето беше леко по-топло отколкото ни се изкаше, но пък местата и усещането на дивото компенсираха.
След запивката на рожденният ми ден в Сряда вечер, Четвъртък и Петък ги писах дъждовни, та ...
Аз и Бат Димо - Петък 24-ти (ден на майстора)

Реката ни посрещна подобаващо, въпреки маловодието имаше места като тези.



Едно две вирчета по-надолу, след съвета от Бат Димо - "метни там" и след вторият опит взех, че метнах и ковнах една красавица
(то се и очакваше де )



Последва и пускането. Изтреля се като куршум



От там, вече щастливи, че реката е жива продължихме нагоре.
Вирове, красота, какво ли да ви разказвам. Мисля, че снимките, говорят повече:









Походихме още малко и решихме да местим, с цел разузнаване на околността.
Спирахме тук там и на последната река се записах отново на блесна, на която не съм си и помислял, че ще хвана риба, а именно черен пантер мартин 6-ца:





От там се започна едни научни изледвания, дали рибите ще взимат само на черно, но...
... не след дълго и Бат Димо ковна една красавица на жълт ПП с черно тяло



Весели, щастливи и заредени с енергия се прибрахме

ПС. Да кажа и едно голямо мерси за кепа, подарък от Бат Димо.
Дано да има и с какво да го запълня

_________________
Мариян Захариев (starlight)

Здравейте колеги,
Да ви разкажа малко за кепа - подарък от Бат Димо.
В петък реших, че трябва да го севтосам, но нещата не се развиха много много по план
Имах две откачени риби (по два скока и обратно в реката ).
По моя преценка бяха около две мои педи, тоест около 45-те сантиметра.
Понякога да ловиш с тройки, на които са махнати контрите, не много добре за теб, НО е много
по-добре за рибките и за опазването им.

Въпреки всичко успях да кепчосам една красавица и да си я пусна жива и здрава





И така... Историята продължи и в Събота.
С триста зора убедих Бат Димо да идем за риба.
Не искал, защото все съм му ловкал рибите
Все пак трябваше да му покажа нагледно как работи кепа

Тръгнахме. Докато се движихме покрай реката, Димо изведнъж спря колата и каза, че
мястото му се струва сякаш има риба. Спряхме, а отдолу се показа едно не много голямо
вирче. Взех пръчлето, няколко замятания и бум





Видяхме малко зор докато я пуснем, кепа не пуска бре



Качихме се отново в колата и продължихме. Аз бях доста развълнуван.
Не всеки излет хващам такава красива риба.
Тръгнахме по реката, места прекрасни (въпреки маловодието).







По-нагоре оставих и Димо да се запише с една дребна рибка
Виках му: хайде мятай, после да не кажеш, че все аз ти ги ловя

Мина се известно време. Риби нямаше...
Тъкно вече бяхме решили да местим и аз видях едно местенце.
Решихме да стигнем до там и след това да се връщаме.
Стигнахме, първо замятане и като ме взе... едни пируети едно чудо, прескочи цял камък...
Малко борба и с помощта на Димо, хайде в кепа.





Последва и пускането:



След тази рибка се обнадеждихме и решихме да продължим нагоре.
Красотите продължиха...







За съжаление рибки отново нямаше, но бяхме доволни (поне аз )
Та така... Извода: кепа работи

_________________
Мариян Захариев (starlight)

Просто не знам откъде да започна. Затова ще я карам хронологично. Ето какво стана през почивните дни.

Ден Първи.
Река първа.
Уникална, без следи от човешко присъствие. Втора река в живота ми, на която не е стъпвал човешки крак:





Изглежда мижава, ноооо:











Риби имаше зад всеки камък, а във всеки вир – по няколко.



Изобщо не бяха наплашени. Ти я пускаш и я буташ, тя не ще да си ходи:



Резултат – хванати четири по педя и десетина по двайсе санта. Контакт с още безброй маломерки. Трябваше да гледам къде стъпвам, защото не ги беше страх. Докосване до непокътнатата природа. Оставих я такава, каквато си беше – понеже доста се увеличи рискът от среща с някоя мечка или глиган. Пък и си викам – я дай да отида за нещо по-едро.

Ден Първи.
Река втора.
Една от Мойте реки. Зарибявана преди четири години. Свръхтайна. Прекрасна.














Ври от риба.























Сега леко поемете дъх:






Случи се и нещо интересно. Преди три години бях хванал една около 40 санта на едно място – в един як подмол. Гергана се казва! Тая година я пробвах в течението и не се излъга. После цопнах в подмола и ме пое. Засякох без да я чакам – яко дърпане и се откачи. Пробвах отново – дръпна втори път и пак откачи. И повече не щя. Нещо е нахитряла и не моем я излъга лесно. А и май е надебеляла бая, ако се съди по дърпането. Пробвах и няколко блесни, но въобще не им обърна внимание.
Разбира се – ако я бях изчакал втория път, щях да я хвана, но имаше риск да нагълта, а то не си струва. Нищо – догодина ша се побориме пак.

И още нещо – предния ден някой беше ходил по реката. По всичко личеше, че е майстор и знае какво прави. Към тоя Човек - ако чете форуми – благодарности, че не ги е прибрал. Гарантирам, че те са си там – живи и здрави, всичките до една. Догодина ще има смисъл да ходим отново.

Равносметката – десетина мерни и безброй контакти с всякакви други. Най-различни размери. Реката ври от живот. Омръзна ми да ловя и преместих, за да проучвам нови места.

Ден Първи.
Река трета.
Непозната река.



Викам си – е, тука дори и аз не мога да хвана.
Иначе – ето къде оцеляват рибите в такова маловодие.







Въобще не ги пробвах, защото ме домързя, пък и те нямаше да искат да взимат.

Толкоз за първия ден.


Ден Втори.
Река първа.
Непозната река. Чудесна и прекрасна, въпреки маловодието.



























Хванах и три риби по около 25 санта.





Но като цяло – големите риби са изловени. Обаче имаше безброй дребосък – във всякакви размери, т.е. има надежда.

Ден Втори.
Река втора.
Непозната река, отново почти пресъхнала.





Ей тука сега има една риба:



Стои под камъка в горния му край, с лице към течението.

Тя ми разказа играта! Направо ме разби!
Забелязах я с пристигането до вира – стоеше в долния край на камъка, с лицето към мен.
Като я скивах – замръзнах. Викам си – ша те гепя, защото тоя ден нещо не ги хващах достатъчно. И като на забавен каданс се започна едно поднасяне на стръвта, адски мъчително. А тя си седи, гледа ме и не обръща никво фнимание. Отне ми дваесе минути безкрайно бавни движения. Като на оная китайска гимнастика, дето нещо се протягат наляво-надясно, ама поне сто пъти по-бавно.

Накрая стръвта кацна пред устата й. А тя въобще не помръдва. Помръдвам стръвта – тя не ще. Помръдвам пак – тя пак не ще.
Таман бях започнал да се вдървявам – и явно си каза – чекай да му взема на тоя левак, иначе цял ден ша кисне тука да ми досажда. Е, поборихме се малко, колкото да я видя, че е около 25 санта. И ми се откачи в краката, та не можах да я снимам. Това си е проблем при безконтрена кука и често се случва. Но по-добре – тъкмо не я пипаш и не се гърбиш да я откачаш от куката. А и аз нямаше да мога да се наведа по никъв начин. Не и след тая гимнастика.
Като се откачи – избяга под горния край на камъка и ми обърна гръб с пренебрежение.

Та Тя ми разказа играта. Е тва е Риба. Изпълнен съм с респект. Заради нея ми се образува такова тежко сфащане на всички телесни части, че не моем си мръдна и миглите в момента. И добре че удари – иначе още щях да вися там.
Едвам се качих до колата – на път към следващата река.

Ден Втори.
Река трета.
Непозната река, пак без вода.





Обаче имах сили само за тия две снимки от един вир, и за нищо повече. Изобщо не пробвах, само поседях малко и се кефих на хлад на прекрасното място.

Толкоз от мен за почивните дни. Дано да съм го предал като хората, защото умрях от кеф – особено първия ден. Надявам се да ви е харесало.

Димо само мога да кажа едно голямо евала за прекрасния риболов, който си направил! Всяка една дума и снимка те пренася до тези прекрасни кътчета! Истинска магия си е това, не самият риболов на пъстърва, а магията да го усетим докато четем от мониторите!

Здравейте колеги,

След кратка телефонна справка се уговорихме с Алън да преслушаме един участък от България с цел хем разузнаване, хем да починем от големия град! Уговорихме се за мястото на срещата и в 6.30 ч вече бяхме на линия и двамата! Натоварихме си и газ към дестинацията, а всеки един от нас ръцете го сърбят да хване по някоя петниста красавица! Тъй като не познаваме мястото го карахме на налучкване и опити! Перспективни места за пъстърви, но никой не знае има ли ги все пак! Стигнахме до един перспективен участък, в която хем водата студена, надморска височина (пъстърварска), места страхотни, но в продължение на 1 - 1,5 ч. нищо! Човешко присъствие в този район се забелязваше, следи от ботуши, но следа от риби не, дори и малки! Предварително разгледали картата се отправихме към нова място на десетина километра от първото! Реката видимо по-голяма и викаме си да опитаме във втория участък! А реката много красива и какви места само се и направила!

Спуснахме се към един вир! Алън застана от дясната част, а аз дръпнах леко в ляво! Замятах, замятах на какво ли не, но нищо отново! След малко поглеждам председателя, а той ми свирка да отида при него!

Доближавам го, а той с усмивка ми казва, че хванал балканка около 35 см на блесна, която върнал бързо във водата! Не успял да я снима, но важна индикация, че сме на място, където може да се очаква изненада, а и вече имаме разписана риба!


Придвижвахме се по реката срещу течението! Замятахме в продължение на близо час, но друга риба не се обади! Викам му дай да се спуснем отново на вира, където той закачи пъстървата! Алън ми каза "Там ще хванеш и ти риба"! Стигаме до мястото, а аз този път решавам да сложа дълбоко газищ воблер, тъй като блесната се носи само в горните слоеве! Закачих го на линията и запознах да облавям мястото, където се закачи преди час пъстървата! На 7-8 замятане в посока диагонално срещу течението последва не силен удар, но с хубав отпор от другата страна! Рибата се дигна бързо от дълбочината, за да й видим очертанията, а тя не искаше да се предава! Наляво надясно! Виждам я, риба около 50 см! Веднага едно ровене за кепа на Димо! Само където не се обесих с него (трябва друга система за закачане да измисля)! Рибата започна да приближава и ИЗНЕНАДАТА НА ДЕНЯ! Рибата се оказа не пъстърва, както очаквах , а щука! Бре спогледахме се и двамата и не можем да си обясним как в едно и също място се обитава едновременно от пъстърва и щука! Срещна малко трудност с откачането на безконтрения воблер, който беше хванала и за двете тройки! Сложих я във водата обърната към течението и за моя изненада веднага пое към дълбокото с поривисти движения въпреки лошата закачка и дългата манипулация! Рибата около 45-50 см, щука на петна, но не от червеникавите, за които бяхме тръгнали!




Последните две снимки не отговарят на темата, но ги пускам нарочно, заради мястото, което се обитава и от балканска пъстърва и от друг вид хищник - щука! Как ли съжителстват незнам!

Похвърляхме още малко и решихме за оставащото време от около 2-3 часа да отидем до друго място! Натоварихме се и след около 30-40 мин. бяхме вече там! Реката мъничка, но все пак с образували се вирчета! Спуснахме се до нея,а тя една красива! Точно реките, на които човек изпитва магията! Още на първото образувало се вирче от падащата вода нямах реализиран удар, но като се изправих видях как 4 сенки да прибягат в опит за укритие! Значи рибите са тук! Продължихме нагоре срещу течението, като се редувахме в хвърлянето на блесните! Аз успях да закача две маломерни балканки и имах удари на поне десетина! Във всяко едно вирче имаше риба две, които успявах да виждам! Алан имаше няколко почуквания и той, но като цяло останахме с две уловени риби! Не съм ги снимал! Не всяка риба трябва да се снима на 100%! Хубавото чувство, с което оставихме мястото, което кипеше от живот е по-хубавото! Както Димо се изразява, зад всеки камък риба се индикираше! Ако беше с нас сигурно щеше да го потвърди! Заредени емоционално и уморени физически се отправихме към големия град!

Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Да споделя накратно излета си от вчера.
Отново си бих шута от работа и с Борката Харампиев, който си взе отпуска, отлетяхме да потърсим малко петнисти красавици. Първата река се представи доста прилично от към вода, но рибките бяха ужасно нарядко. За 4 часа и отгоре успяхме да си хванем по една рибка.
Борката не успя да снима неговата, но аз се записах със снимка. Голяма работа е това кепа





Решихме да местих. Пристигнахме на твората река. Оказа се обаче, че участъка беше в лекинко след границите на парка...
Ясно беше, че не може да си ловкаме рибки, но така и така бяхме там, решихме да отидем до реката и да я видим.

Загубих ума и дума!!! НЯМА такова място...
Ето ви малко снимки:







Ето и малко под водата:







За пореден път се убеждавам, че България е ужасно красиво място.
За съжаление обаче, доста малко са хората, които се стараят да опазим природата чиста.

Дано ви хареса репортажа

_________________
Мариян Захариев (starlight)

Репортаж от събота.
Лъчо, Мишо и Моя Милост.
Прекрасен ден за риболов. Облачно, със слаби превалявания от време на време. Реките леко вдигнати и размътени от нощен дъждец. Въобще – идеални условия.

Първо – на голяма река. Много красива и с чудесна вода:











.....ноооо - световно известна. Метод – спининг. Тримцата заедно направо я разорахме с всички възможни примамки.
Резултат - НЕМА кьорава риба. Дори съмнения за подгонване НЯМА.

Главните герои.



Още красоти от реката:







Стандартна сцена в пъстървовия риболов. Лъчо се мъчи да премине непреодолимо препятствие над дълбок вир:



Помъчих се да бъда креативен, изразявайки увереност, че няма да мине, ама кой да те слуша.
Десетина минути напразни опити в стил „Па де Дьо ла Скала/ударение на последното А/” - ала Лъчо. Последвани от достойно оттегляне под овациите на публиката в мое лице:



Извинявам се за клатенето на картината, обаче в момента умирах от смях.

Сменихме реката с друга - малко по-малка, но още по-хубава.











Както си карах колата, изведнъж ги усетих рибите. Тръгнах да спирам, обаче другите викат – я дай по-нагоре. Викам тука е рибата бре, те – не и не. Дадох по-нагоре и като спрях още ги имаше, обаче бяха на свършване. Първите сто метра Мишо фана две три риби по 18 – 20 санта и после изчезнаха генерално.
Обаче имаше красоти от които сърцето ти спира да бие:











Те ви и некоя рибка:





Тая последната рибка ми напръска фотото с вода и повече снимки няма.

Преместихме на друга река, като сменихме района. Тоя път спрях без да ги питам и викам на Мишо – бегай долу и фащай. Първото вирче имаше седем осем риби от двайсетина санта до ръба на размера. Той фана две.
Нагоре реката вреше от рибки. И Лъчо фана една към двайсе и пет – седем санта, доста дебела, а Мишо – още три четири под размера. Изглежда са го понаучили тоя риболов.

Що се отнася до гордия автор на тази невесела хроника – той се задоволи с четири пет кълванета и нито една фаната??? ......?
Дори се наложи да изслушам няколко ценни съвета – например къде да цопна, или пък – да съм засичал по-здраво! Тия неща не ги знаех и не съм сигурен, че са верни. Обаче за всеки случай опитах всичко и пробвах всеки съвет. И ПАК нищо не фанах. Бях решил да им кажа, че ша мааме гащи докато фана и аз, обаче взе да притъмнява и се отказах. На светло не можах, та на тъмно .....
Сега си ближа душевните рани.

Тръгнахме си доволни, че все пак има рекички с много живот, дори и в регион, който е обезрибяван систематично и безмилостно от много години.

Репортаж от петък, 21.09.2012
Поредна избрана жертва за безрадостен риболов с моя милост – председателя на клуба Алан.



Понеже видях каква радост доставя на всички, с които ходя, елементарният факт, че хващат повече от мен, викам дай да зарадваме и председателя малко. Не че това да ме бият е некъв проблем. Напротив - най-простата работа и кво толко се радват, не знам.
Присъствието на председателя на клуба, както и на председателя на комисията по правни въпроси/в оставка/ - в мое лице, придаде известен административен нюанс на бойните действия.
Избор на река – изключително затруднен, заради предхождащото дъждовно време и прогнозите за силен вятър през този ден. И въпреки че си имам реки за всички случаи от живота, видях доста зор. Е, разбира се, измъкнах една от колодата и както можеше да се очаква – реката си беше зверска:







Леко хладно - около шест градуса при пристигането, водата в реката леко размътена, идеална. Дълги плиткажи и вирове, бързеи с дълбока бавна вода покрай тях.












Посъветвах Алан, че при тези условия ще е много по-добре на спининг, но той естествено не повярва. Изглежда реши, че го катеря на джанката, та да фана повече от него.
И така – основен метод – на глист.
Поцопахме малко тук там и по едно време гледаме – атака на прилична риба към глистите на Алан.... и рязка спирачка. Не ще. Цопнах и аз – почукна и не налапа. Веднага последва смяна на стръвта и на композирането и върху куката. И се почна.







Наредих три мерни риби за нула време и поведох остро в резултата. Най-голямата 27-28 санта. Председателят се задоволи с няколко кълванета и сваляне на стръвта.
По едно време вкарах в боя и Стария Боец на спининг и с първо замятане - една около 25 санта. Щях да я снимам, но ми се откачи в краката, докато измъквах фотоапарата.
Реката ври от риби. С почти всяко цопване следва удар или сваляне на стръвта. И не само дребни риби изнизват червеите. Страхотен кеф.

Ето още малко красоти:





















Е, разбира се и Алан започна да ги лови и накрая ми поведе с една риба.



Както можеше и да се очаква, естествено. Обаче на последния вир направо го избутах, че беше негов ред и със Стария Боец ковнах една около 15 санта – на Пантер Мартин №6 ???
По този начин изравних резултата. Изглежда започвам да го научавам тоя риболов.
Резултат – десетина мерни хванати, безброй празни кълванета. Нищо едро за съжаление, но при толкова живот в реката – има надежда за догодина. Там има и едри риби, но не можахме да излъжем нито една.

P.S.
Алан е предупреден да не казва реката. Изтръгвем му езика моментално. Никой да не го пита!!!

Привет банда,

Думата "в оставка" на Димо се зачерква и остава само "председателя на комисията по правни въпроси". Не подлежи на коментар!!! Димо с Алън сте направили незабравим риболов поднесен като репортаж както винаги много майсторски! Поздравления

Неделният ден двамата с Мариян (starlight) спретнахме първият ни съвместен пъстървов риболов! Получи се повече от хубаво От него може доста да се научи за опазването на рибите, начин на снимане, та дори гледах и по начин на замятане Така че се надявам и догодина, ако не остане време тази година да правим нови съвместни мероприятия по откриването на петнистите красавици!

Та двамата с Мариян попаднахме не само на божествено красиво място, потопихме се в самата магия на реката! В момента се чувствам толкова зареден емоционално, че постоянно ми се привиждат стрелкащи се сенки от бягащите пъстърви, хубавите вирове, които природата и времето е създала, че все едно още съм там!.... Времето ни посрещна доста студено (1-2 C). Мариян добре че с ботуши, а аз с лятната екипировка от сандали и промокаем панталон Така директно се зареждам от реката докосвайки я!
Тръгнахме да се спускаме! Ето го и Мариян екипиран за атака!

А малко по-надолу ни посрещна първото място отразяващо слънчевите лъчи!

За разделяне при риболова по реката и дума не можеше да става! Ходехме заедно по реката срещу течението и се редувахме във всеки един вир! Ту той замята първо, ту аз, а на моменти и двамата едновременно
Местата по реката се редуваха едно след друго и нямаха край, а красотата, която се откриваше пред нас на това нови и за двамата място ни караше да се споглеждаме с отворена уста и широко отворени очи! Мариян на едно място замятайки имаше подгонване на хубава бълканка, която направи хубав плясък след блесната, но не се закачи! Значи ги почнахме! Във всеки един вир или бързей виждахме прибягваща сянка или сенки, което ни говореше, че е реката е жива и кипи от живот! в ранните часове на деня имахме подгонвания и почуквания, но риба все не можеше да извадим! По едно време започнаха да кълват по усилено петнистите, но пък се откачаха малко преди края на вировете! Контрите и на двамата са ни премачкани на блесните, на които основно залагахме! Той започна на Пантер Мартин, а аз на Рублекс!
Ето го Мариян в действие




А местата повече от красиви, спиращи дъх и всичко друго! Добре, че се осафервахме на моменти и продължавахме нагоре срещу течението, където откривахме красота след красота!






Но едно от тези места ни плени от всякъде! Падаща вода и дълбок вир, а камъните отдолу под водата наредени хаотично, криещи своите обитатели от нашественици като нас и добре, че ги има тези укрития, за да се запазват тези крехки създания! Мариян малко по-късно ще пусне снимки на подводните укрития погледнати изпод водата и своите впечатления от страхотния ни съвместен риболов!


На едно място ме е фотнал как се подготвям за настоящия репортаж!

А на следващото място как се отправям към следващият вир, а рибите от настоящия си отдъхват от преждиминутната ни среща!


Снимките на красоти хубаво нещо. Присъствието на рибите също, които ги виждахме постоянно да прибягват, но все се откачаха от примамките и на двамата, а имахме закачени вече по няколко риби (броим за хваната всяка закачена риба, пък дори и откачила се в последствие. Не е нужно да я докоснеш с ръка или да я снимаш). Но риболовен репортаж без снимка на риба не е завършен. Затова сменихме малко схемата! Единият започва да замята, а другият чака приготвен с кеп да хване улова! Да вметна само, че кеповете подарък от Димо (pitcha) са незаменим помощник и след модернизацията на захващане за гърба само чакащи сгоден момент за употреба! Та с новият метод трябваше някой да ни снима отстрани как действаме. Такава картинка бяхме само , но успяхме да заснемем част от улова! Всяка една риба се откачаше без проблем с предварително изстудена ръка от премачканите контри и се връщаше там откъдето е дошла! Липсата на контри освобождаваше и блесната закачила се по кепа без проблем!



Вижда се каква прелестна е окраската по гръбните перки!Като изрисувани! Красота!

Мисията изпълнена

На едно място изтървах хубава мерна балканка, но поне видях, че я има!
А местата следваха едно след друго, а есента напомняше за себе си вече и ни припомняше, че скоро наближава момента на пъстървовата забрана, когато пъстървите ще се подготвят за размножаване!




Успяхме да заснемем и друг един обитател сред пъстървите, който се разхождаше редом до прибягващите риби!


На един от последните вирове имах преследване от охранени балканки, но само един маник се закачи!


Равносметката за деня беше по около десетина риби на човек около нормата и под нея и доста удари нереализирани, и река кипяща от живот! Надявам се това рибно богатство да се запази и занапред!
Качихме се в колата и доста изморени се отправихме към големия град, заредени от красотата на природата и от незабравимия риболов в планината!

Поздрави и наслука на всички

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Здравейте колеги. Есента дойде и сезона е на път да си отиде.
През изминалата Неделя обаче, с Павката (Paviljon) направихме един незабравим съвместен риболов, изпълнен със всякакви ситуации
Доста голям участък от реката прекосихме, тази сутрин се събудих с мускулна треска, но си заслужаваше. Попаднахме на уникални места, от които не ми се тръгваше..

Рибките, както е написал колегата по-горе, бяха доста плашливи. Голяма роля за опазването им изиграха падналите листа във водата (поне според мен де:) ). Доста често при първото замятане закачахме по някое листо на блесната и рибките се наплашваха.

Доста рибки видяхме, доста испуснахме. По едно време си викам: "леле бре ние сме много калпави, една рибка за снимка не можем да хванем". Решихме да вкараме кеповете в боя. По едно време Павката закачи една рибка, а аз веднага дръпнах кепа и се стрелнах максимално бързо във водата и я загребах. Най-накрая успяхме да направим снимка на уловена рибка



Веднага след това си отлетя жива и здрава:



Рибите: какво да ви кажа - уникално красиви... (сами сте се уверили от снимките по-горе)


Ето и още малко снимки от мен:





Какво ли може да се крие под онзи камък в дъното





Равносметката: попаднахме на река, която е уникално красива и жива!!!
Място, на което се зареждаш с енергия и релаксираш максимално.

ПС.
Павка аз съм начинаещ, учил със се от Димо да мятам по тези малки рекички
И аз имам какво да уча от теб.
А за догодина мисля, че доста по-често ще ходим заедно да ги търсим

_________________
Мариян Захариев (starlight)