Kлуб Балканка

Павка, благодаря. Все едно бях с теб

Здравейте младежи,

Миналата седмица пътищата ме отведоха до едно магическо място, на което не бях стъпвал от преди една година. Времето за риболов, което имах беше точно 2,5 ч преди мрак да покрие всичко около мен. Реката я бях набелязал предишния ден. Въпросът беше, че първо служебните ангажименти трябваше да се приключат и чак тогава да се отдам на релакс сред природата... Достигнах до извивките на реката с колата, а в гърдите ми бушуваше сърцето от вълнение. Всеки път, когато се отправям да похвърлям примамките в някой пенлив поток, душата ми е неспокойна и превъзбудена. Още повече, когато мястото е от магичните. Там където ароматът на въздуха е изпъстрен от свежест, водата е кристална и може да се наведеш на отпиеш глътка от живината, в която петнистите красавици плуват на воля. Там където дърветата имат своята история и са извивали снага дълги години, брулени от ветрове и галени от слънцето.

Паркирах колата и с бясна скорост разхвърлях багажника от инвентара, който беше подреден там. Със скоростта на светлината се екипирах за риболов. Фотоапаратът на рамо, кепът отзад, а в ръце със старата ми пръчка (другата е на ремонт и дано да се случат там нещата), която с мнооого риби се е преборила. Приближих се до реката, но не чувах бясното шумене на водата, което преди съм чувал пролетно време. Учудващо нивото не беше голямо, въпреки що годе сравнително топлото време. Е поне течеше поточето Пролетта се събуждаше и караше дърветата да сменят дрехите с пролетно зелените.



Водата чиста, като сълза. Изрових от кутията медна блесна с безконтрена кука, а именно да се нараняват минимално уловените риби, които така или иначе пускам обратно. Както винаги се случва, първите няколко места, на които пробвам, обикновено пасуват. Тоест, риба не се индикира. Аз обаче, тъй като знам каква е ситуацията продължавам към следващите няколко места, където знам, че ще се отчета с риба И така и става. Закачва се пъргава пъстърва с дължина около нормата, която за моя изненада се оказва американка. Докато извадя фотото и тя решава да се връща обратно в подводната шир. Същото се случи и със следващите две риби, които улових. Докато сваля кепа и рибата обратно. Така или иначе ще я пусна обратно, но поне да я изрисувам с техниката. Реших, че следващата вече ще е фотографисана. След няколко замятания по причудливо създадените от майката природа вирове и устремните им забързвания се закачи и първата балканка, с наситено жълтеникъв корем. Тялото напръскано с ярките червени петънца



С предварително намокрена ръка я отпратих да се върне на мястото, на което се беше скрила и очаквала поредната трошичка или буболечка, която лъкатушещата вода ще поднесе пред погледа й.

Усмихнах се и закрачих към следващите места. Красота навсякъде. Чуваше се единствено водата, тук там някоя птичка и навсякъде около мен беше тишина. Тишина, която в големия град ни убягва и забравяме за нея. На места, като това, на което бях попаднал за няколко часа си припомняш какво е

Ето още няколко места, на които жълтеникаво украсени балканки с червено точкуване се появиха, да напомнят за своето присъствие и да ме предупредят да внимавам къде точно стъпвам.







Снимах само още една от уловените риби. Не е нужно всяка да се среща с "голямото око". Щракнах само още една от обитателките на планинската река, преди да заплува обратно в бързея, от който беше дошла.



Денят клонеше към своя край. Двата часа и половина се бях изнизали като миг. Всеки път имам чувството, че времето на реката лети като бясно. Добре, че завъртяхме стрелките с час напред и реално имах час отгоре. В противен случай само 1,5 часа щях да имам на разположение.

Достигнах до място, на което наблюдавах, без те да ме забележат, 4-5 балканки. Полюшкваха се леко и махаха внимателно с опашки в очакване на храна. Проследиха на няколко пъти преминаващата блесна около тях. Размърдваха се, но не се престрашаваха да се засилят със скорост за атака. Следващият път вероятно, може би

За малкото време, с което разполагах имах среща с 8 пъстърви: 3 от далечния континент и 5 балкански пъстърви. Всички риби бяха около и малко над нормата. Липсваше трофея, но то всеки път и не може с трофей. Как иначе ще ги оценяваме моментите.

Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Здравейте колеги,

Вече въдицата е отремонтирана и готова за нови подвизи Специални благодарности на Мишо Галев от Риболовен свят за съдействието.

Миналата седмица имах на разположение няколко часа да се потопя отново в магията на пъстървовия риболов. Времето се редуваше от силно духащо и на моменти дъждовно, примесено с моменти, когато всичко утихваше и позволяваше риболов.
Засякохме се с колега, също запален спинингист, като мен. Бяхме започнали да се подготвяме за риболов и стремглаво скачахме в риболовните екипи, когато се приближи Лада Нива на ИАРА. Рекохме си "поне контрол има явно". Контролните органи ни погледнаха с усмивка и казаха да внимаваме, че вече е забрана. Репликирахме, че сме за пъстърва. Те отново, казаха да си помислим. Е ние помислихме за части от секундата и решихме, че ще ловим. Помолихме ги да ни проверят, но те отказаха, тъй като още не сме заметнали още на реката. Помолихме ги да ни изчакат и да заметнем след броени минути, но те се отдалечиха без да ни проверят.

Достигнахме реката, а тя бистра като сълза. Нормално течение.




Слънцето отсъстваше, но пък беше по-добре това за снимките. Всеки път, когато се приближавам до някоя река и сърцето забива отривисто в гърдите ми. И двамата се подготвихме да "стреляме" с блесни. Куките са или единични или премачкани, за да щадят рибите, които така или иначе се връщат обратно в студената вода. Аз прегазих на отсрещния бряг, а колегата беше от другата страна. Така известно време се редувахме, докато не се засякохме на един и същ бряг. Реката индикираше присъствие на живот Уловиха се няколко балкански пъстърви, мерни. Далеч обаче от трофейни. Важното беше, че реката е жива, а това беше най-важното. Усмивката беше на лицето ми и съчетано с красивата природа, удоволствието беше пълно. Отстрани по реката се забелязваха следи от диви животни, които също като нас са доближавали реката, за да отпият от студената вода. А водата нежно се провираше сред камъните, обсипали дъното на реката. На места се забелязваха дълбоки забързани участъци с подмоли отстрани, които са идеално място за укритие на петнистите рибоци.

Ето го и Станката в действие с риба от далечния континент, която бързо беше върната обратно да събира ручейници.





Придвижвахме се нагоре по реката. Станката беше пред мен. По едно време извика към мен тихо и ми посочи да погледна навътре в един от вировете. Видял голяма риба да се придвижва към мен. Насочих орлов поглед във водната шир, стараейки се да проникна с поглед в дълбочина. Забелязах очертанието на огромна риба , която беше застанала отстрани на голям потопен камък. Махаше леко с опашка и отваряше и затваряше голяма уста. Това беше риба, определено над 60 см. Изглеждаше доста охранена. Целият се разтреперих от вълнение. Трудно успях да заметна няколко пъти сред плетеницата от надвиснали клони. Рибата не отрази нито блесни, различни видове воблери. Минаваха близо в полезрението й, но не реагираше. То, ако всеки път е реагирала на всяка примамка, вероятно нямаше да е достигнала такива внушителни размери. Друг път ще я пробвам отново, ако все още е там. надявам се тогава апетитът й да е по-голям, защото сега направо отсъстваше.

Потопихме се отново в реката нататък, където уловихме още по някоя друга пъстърва, но те си бяха направо от детската градина в сравнение с митичната риба, която се спотайваше там в дълбокото.



Ето и снимка на две от уловените от мен риби. Другите не ги снимах, тъй като бяха със същите размери. Като се нахранят повече ще ги снимам следващия път



И моментът на свобода


Имаше и една дъгова пъстърва, която също пое обратно в хладните води на реката


Денят клонеше към своя край, както и риболовът също. Студено течение се изви по реката и бузите и ръцете ни веднага усетиха ледените обятия на времето, което напомняше за зимата. Това са последни симптоми на дългите студени месеци. Пролетта чукаше на вратата и сега дори, когато пиша вън вече е топло и слънчево.

Реката ни изпрати с приятното си шумолене. Оставихме само стъпки по реката, а взехме със себе си приятни спомени.





Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Четох и бях с теб. Благодаря !

Здравейте младежи,

Наближаваха няколко почивни дни и още седмица преди това започнах разбъркването на колодата с карти с имена на реки. Падна се река, на която не бях стъпвал от преди година Значи там ще е. Гледах прогнозата за времето. Изгледите бяха, че ще е облачно с тук там превалявания и гърмежи. Тъй като нямах търпение да се потопя в дебрите на планинската река и да вкуся от ароматите на планината, още първия ден от трите почивни запланувах риболова.

Ставането сутринта беше доста мъчително. В 4 часа не се бяха събудили още и петлите. Изхлузих се от завивката и олюлявайки се започнах приготовленията. Закуска, сандвичи за прехода през деня, екипировката, чантата с фотоапарата. Запалих колата и се изстрелях още по тъмно. Сърцето биеше учестено от вълнение, както всеки път. Приятна музика по пътя и почти никакви коли по пътя. Само аз разчупвах мрака с фаровете на колата. След доста завои по пътя, кривване тук и там се озовах на реката
Екипирах се за нула време, разпънах въдицата и закачих на края блесна Пантер Мартин Nr.6 с безконтрени куки. Разцветка златиста. Както всеки път на това място имам навика да пробвам на един вир. Нещо, като традиция. Спуснах се сред шубраците и приближих внимателно планувания бързей. Течението на реката освен спускащата се вода носеше във въздуха и свежестта от планината. Вдишвах дълбоко и се опиянявах от чистотата на това приказно местенце, в което тепърва започвах да се потапям. Реката беше с хубаво ниво, бистра. Е малко по-голяма, от колкото очаквах, но си беше прекрасна. Блесната даваше възможност да се гмурка надълбоко въпреки течението, в сравнение с други блесни, които имах в арсенала. В интерес на истината на първото място нямах уловена риба, а винаги там съм откривал. Преместих на следващия бързей и зад една скала се закачи и първата приказно красива балканка. Докато се наглася за снимка и тя махна с опашка и се върна обратно в бързея.









Реката беше от магичните. Там където си сам съм себе си. Чува се единствено шума на спускащата се вода, повеят на вятъра, песента на пролетните птички, които огласяха всичко около мен. Цветовете на гората бяха примесени от наситено свежо зелено и багри на кафеникава шума от края на миналата година. Ароматът на чист въздух беше божествен... Закрачих към следващите места, а те се редуваха едно след друго, от красиви до чудно красиви. Рибите не бяха навсякъде, но се усещаше присъствието им. Наблюдаваха както мен, така и течението на реката, която можеше да донесе някой откъснал се камъка ручейник. Появи се и първата риба, която беше щракната с апарата. Не беше голяма. Казах й най-приятелски да каже на другарите в реката, че риби не прибирам и да не се притесняват. Най-много да се сборим за малко, евентуално снимка и обратно в реката. Първият час и нещо имах само вяли удари, но после, като че ли информацията, която споделих на последната риба даде резултат. Рибите започнаха да се появяват все по-често. Не бяха мъници, но не бяха и огромни.

На ето това място приклекнах в единия край, скрит от овелите се растения и запратих блесната в посока бързея.



Още на първото обиране блесната беше атакувана от борбена и силна риба. Подскокна няколко пъти пред мен и тъкмо да я кепчосам и се откачи в краката ми. Знаей си, че не трябва да свалям кепа предварително. Заметнах още веднъж, макар да знаех, че вероятността за повторен удар от друга риба е минимален. Но, имах атака от подобна риба, която сгъна пръчката. Повеждане малко и отново откачане. Куките без контри освобождаваха рибите, а това беше добре, че няма допълнително да се стресират и фотоапарата. Но все пак и танцуваща в очертанията на кепа също бяха желателни.

Продължих нагоре, а спускащата се вода по реката обикаляше ботушите ми и продължаваше надолу към цивилизацията. Аз бях поел към омагьосващите места, които познавах наизуст и към рибите, които преследвах. Една река е още по-магическа, когато е обградена от стари и големи дървета, свидели на много истории, водата е толкова чиста, че когато отпиеш от нея и не можеш да се наситиш на вкуса й, и естествено, когато петнистите обитатели са в нея и махат с опашки, притаени зад някой камък.

Ето малко от красотата на тази българска прелест.





И разбира се и петнистите младежи, които започнаха да се появяват доста по-често.





Бърза снимка и обратно в ловните полета.

Не снимах всяка една уловена риба, а и нямаше смисъл. Важното беше, че ги има













През деня имах няколко уловени риби около 30 и 30+, които бяха доста охранени и борбени, но за мое съжаление се откачаха преди да достигнат до мен. Поне една за снимка, но уви.

На едно място зад ето тези камъни, които водата прехвърляше без проблем се закачиха пет пъстърви, като най-голямата беше около 30 см. Естествено тя беше една от тези, които тъкмо да я снимам и се разподскача и се шмугна, като светкавица обратно в дълбокото.



Поне една от всичките снимах


Шеста риба не се обади и затова смених мястото с друго, където разбира се ме очакваха други риби. На едно такова хубава борбена балканка се закачи и се поведохме в спортменска борба. Малко след нея на същото място, тъкмо изваждайки блесната и подсокна във въздуха друга подобна риба, която се опитваше да атакува. Не успя и се гмурна обратно.

Пробвах и с HZLвоблери и на тях се хващаха риби, но повече бях настроен за блесни този ден.

Не се мина разбира се и без падане. Не едно, а няколко. Като на първото централно в коленете на един хлъзгав камък. Още ме боли коляното.







Рибите спрях да ги броя. Доста откачени и доста уловени. Всяка една с предварително намокрена ръка се освобождаваше и връщаше обратно в реката. Снимал съм само част от уловените планински красавици. Другите следващия път.









На едно от последните замятания, преди да поема обратно към колата и към цивилизацията ме натисна хубава риба и посгъна пръчката, но дори и не успях да я видя. Пое обратно в дълбокото, но съм я зопомнил къде е и ще я търся някой друг път.

Времето излетя като лудо. Кога бях на реката и стрелката на часовника беше вече направила толкова много обороти. Как не ми се искаше да свършва този прекрасен ден. Даже и дъждобрана не извадих. Паднаха няколко капки дъжд, които ме почесаха по главата и толкова.

Рамносметката за деня. Доста уловени риби. Спрях да броя бройката, а и не е нужно. Важното беше, че реката е жива и се надявам такава да си остане. Защото жива ли е, има я и магията. А магията може само да се усети само със сърцето, душата и очите, макар, че се опитвам да я запечатам и в редовете написани тук.

Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Павка, каквито и думи да напишем, то съвършенството думи не могат да го опишат. Благодаря ти за поредния надъхващ и радващ разказ

Ето, че годината е към своя край и е време за равносметка. Длъжник съм на форума за това, че трудно намирам време да споделям излетите си, но по Коледа, седейки си край "домашното огнище", на човек не му остава друго освен да се завърне в спомените си.

Зима е. Ледената кралица все още плахо пристъпва и само от време на време ни посипва с нежните си кристалчета, но все пак лека полека започва да добива увереност. Отвън духа свиреп северен вятър. Усеща се аромат на пушек. Шушулките от отминалата нощ цял ден капеха, но вече и те "притихнаха" заедно с птичките. Точно в такива мигове са изключително важни спомените от лятото, изпълнено с приключения; разходките край реките, близката среща с петнистите ни приятелчета, които вече трябва да са хвърлили хайвера и да са се подготвили за зимата; да си спомним и за мириса на планината, аромата на дивите цветя, румоленето на планинския поток, песента на коприварчето....

Дишам. Не е същото, но тези вълшебни мигове толкова са се запаметили в съзнанието ми, че сякаш и сега съм там сред лишеите. А като видиш лишей, дишай, викаше един преподавател на времето. Спомнихте ли си ? А сега започнахте ли да мечтаете за това време ? Усетихте ли магията ? Виждате ли колко е важно за нас самите да продължаваме да бъдем главни герои в тази приказка и колко е важно да ги има и другите главни герои: планината, гората, реката, пъстървите ?!

Е, след това кратко въведение, ще се опитам да разкажа моята приказка за 2017. Много мигове нямаше как да бъдат запаметени с фотото, много мигове ще си останат единствено в спомените и в разказите, много мигове няма ѝ да бъдат разказани. Но важното е, че ги е имало, трябва да бъдем благодарни за това, че природата е била част от нас и ние сме били част от нея.

В началото на годината, излетите започнаха плахо, но пък сигурно, като всяка посетена река се отчиташе с по някоя друга рибка. Първата ме зарадва още на самото откриване на сезона:



Много красива жълта риба, излязла от студените февруарски води. Реши да си похапва изкуствена имитация на дървесен червей подадена в близост до един клон със спининга. Нямаше как да се радваме на по-добро начало, още повече, че магията беше споделена с приятели.

Всъщност, радвам се, че голяма част от излетите през годината имах възможност да споделям с приятели.

Такъв беше и един мартенски ден, в който с Цецко и Митко решихме да проверим едни старопланински рекички. Балкана току що се бе пробудил, в далечината по високите части все още беше зима, но в по-ниското звучеше песента на новото начало. Все пак, чрез студените води на реката, спускащи се през гънките на планината, зимата все още се усещаше, че е доста близо.

Тук Цецо е в естествена за него позиция


Можеше да си останем и само с разходката, но този ден отново беше уникален за нас. Съвсем наскоро, в началото на март, отново бях в района и се натъкнахме с приятели на интересна локва, която тогава още беше замръзнала на 80%, но вече в нея се бяха заселили планински жаби. Решихме да я проверим отново и се натъкнахме на първото находище на алпийски тритон в Централна Стара планина. Тези малки, прекрасни създания, толкова крехки и нежни ни дадоха много топлина този ден.
Помислих си, колко е важно, човек да има очи за целия заобикалящ го свят, защото в планината животът се крие във всяка локва и зад всеки камък.





Е, малко след това се появи и една красива дива рибка, страхотен завършек на деня:



Пленен от района съвсем скоро отново бях в друг участък по същата река. Този ден излязоха повечко рибки, една от които 30+ :



След това лека полека дойде и Велик ден. Пролетта вече беше смело извоювила позиции от зимата и нямаше намерение повече да дава крачка назад. Прекарах 2 дни по любими западни рекички, дом на прекрасни и невероятни диви създания:







Със затоплянето на времето и активизирането на рибите, дойде време и за експерименти. В един майски ден, с Цецко се насочихме точно към едно такова местенце, потопено дълбоко в планината. Още с първите заходи усетихме силата и енергията на мястото: скалисти зъбери и стари гори, оформяха долината на реката. Имаше следи и от отминала човешка дейност:



Тази река беше много красива, с дебели вирове и големи камъни. Спомням си, че имаше моменти, в които спирах почти на всяка крачка, защото не можех да откъсна поглед от красивите води и рискувах да се прибия в камънака









Въпреки дивотата на мястото, не срещнахме живинки в реката, така както ни се искаше. Само епизодични, но все пак много красиви рибки, ни вдъхнаха малко сили да продължим:







След това дойде и лятото, в което за съжаление последните няколко години трудно намирам време за риболов, най-вече поради многото други активности, но пък важното е, че те са свързани също с това, което е изключително важно за мен - природата.
Бързо се изнизаха и месеците юни, юли и август, за да дойде септември. Септември е последния месец от календарната година за всички, които обичат риболова в планината. Ето защо, аз верен на това, че магията трябва да се поддържа жива в душата, още от първия ден се засилих към планината. Думите са твърде слаби да опишат гледките, които предлага поредната река:









Този ден приключи, а аз още на другия вече планирах поредния излет. Бях решил този уикенда да изследвам едни нови за мен реки и да проверя някои, които вече си знам. Имах цели два дни да скитам, така че няма как настроението да не бе приповдигнато. Ранно ставане, бързи приготовления и потеглих. Тези два дни с мен водех приятели планинари, които нямаха немерение да се мотат с мен по реката. Но планината предлага занимание за всеки любител на природата. Дали ще си с ботуши в реката или пък с фотоапарат в гората, няма значение, всички са щастливи. Този уикенд за мен беше незабравим. Попаднах, смело мога да твърдя, на едно от най-живите места в България. Облових общо 4 реки, всяка от които пълнa с живот, а това е най-хубавата награда. Закачих над 100 петнисти красавици. Няма да се впускам в подробности, затова оставям снимките да разкажат своята приказка:

































Тук една огромна бука се е заклещила в реката:













Ех, спомените оживяха. Страхотно. С това, можеше да приключа годината с усмивка, но имаше още малко време до края. За съжаление този септември бе белязан с една от най-големите суши през последните години. Реките изнемощяха и на много места животът беше изправен пред сериозно предизвикателство. Все пак 2017 ми донесе още няколко незабравими риби:





А сред малките води много лесно се открива и един защитен и приоритетен за опазване вид - ручейния рак:



Така неусетно се изниза и сезон 2017. Остана само още един ден, който беше предвиден за хубаво мероприятие - сватба на приятел. Налагаше ми се да пътувам доста, та по път реших, че все пак трябва да закрия подобаващо годината. Имах на разположение не повече от половин час, за да мога да следвам графика на програмата, затова нямаше време за губене. Скочих в ботушите за минута и в следващия миг вече бягах към реката. А тя ... останала без вода .
Все пак закачих малка клатушка и започнах да подавам в един вир. Първоначално нямаше и следа от живот. Няколко последователни замятания и изведнъж нещо се завъртя зад примамката. Подадох отново и след миг се появи последната риба за сезона:



Една, риба, един кратък миг и денят беше усмислен. Това е вълшебството. След това помятах още малко, видях, в интерес на истината, доста живот, но за снимка се появи само една малка лешанчица:



Край.

Весели празници, приятели и Ви пожелавам повече време за магия и повече живот в реките.

Ето го дългоочакваният репортаж на Ванката, който го чакаме от началото на годината
Красота и само красота. Браво Ванка !

Нека новата година да е жива и весела, а риболовните емоции изпълнени с енергия

Поздрави

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Еха, супер са разказите, магия... Мерси.

Весели празници!

Здравейте колеги,

От доста време време не остава да се впусна в писания за риболовни подвизи. Имах няколко успешни излета тази година, но определено ще ги разместя като последователност. Ще разкажа за последния успешен излет на 24.05.2018 г.

Денят настъпи с извънянаване на алармата в 3,30 ч в деня на славянската писменост, 24-ти май. Както пролича в края на деня, трябваше да онагледя красотата през деня посредством буквите, които ни правят уникални като народ по света ... Ставането беше доста мъчително. Навън навсякъде беше потънало в мрак. Лая (кучето) ме погледна доста сънено и с недоумение за трескавата подготовка, която закипя в ранния час. Сандвичи, такъми и снимачна екипировка бяха разпиляни навсякъде. За нула време бяха събрани и прехвърлени в колата, а с тях поех и аз към заветната цел. Няколко дена преди това набелязах реката, чийто брегове се готвех да обходя, а сърцето тръпнеше от вълнение. Единствено светещите фарове издаваха, че кола се движи по извивките на пътя, следвайки завоите един след друг. Всичко беше потънало в мрак и единствено приятна музика витаеше около мен. На един от завоите видях пресичаща лисица. Усмивка грейна на лицето. Когато видя диво животно тръгвайки за риба, обикновено и риболовните емоции стоплят душата ми. Мина час, два. Наближавах вече набелязаното място, а сърцето още по-бързо се разподскача. Винаги е било така и вероятно така ще е и занапред. Моторът на колата спря и излязох с преповдигнато настроение. За броени минути бях екипиран и въоръжен с нужната екипировка. Въпросният ден реших да упорствам на клатушки с единична безконтрена кука (2 гр). За първи път щях да правя проби и ми беше интересно какво да очаквам. Имах няколко разцветки. По-ярки и тъмни съответно.

Навсякъде се чуваха песните на птичките, а аромат на пролетна свежест ме обграждаше. Благодарих на планината, че ме е допуснала на територията си. Имах намерение да се разходя и оставя всичко непокътнато С изключение на няколко набодени петнисти планински красавици, с които исках да се преборя и в последствие да върна обратно в студените планински води... Приближих се до първото място, от където винаги започвам на конкретната река и заметнах. Клатушката се шмугна и обходи водната шир, но не беше атакувана. Преместих се на следващото място и веднага риба проследи подадената примамка, но не атакува. Тук са значи рибите Потопих се надълбоко покрай коритото на приказната река и на едно от поредните вирчета изскочи и първата балканка, която атакува поднесената примамка. Беше ми първата риба на микро клатушка и определено продължиш замятанията и опитите с воденето й. А водата необезпокоявана се промушваше покрай камъните, като или ги заливаше или лъкатушеше сред тях.





Вировете, бяха или по-дълбоки или по-плитки, като зеленикавите нюанси или ставаха по-наситени или избледняваха. Представях си какви риби се криеха в засада, чакайки спускащата се от високите върхове вода да донесе жадуваната мушица или паднал бръмбар. Винаги бяха поемани, като поредна доза живителна храна. Известно време имаше пауза и рибите единствено прибягваха, без да атакуват. Явно трябваше да закусят, преди да се впуснат с опити и над поднесените примамки.

На едно от местата, докато упражнявах играта на клатушката забелязах хубава охранена риба да проследява от сантиметри танцуващото парче метал.



Направих още няколко замятания и рибата атакува и пусна ток през пръчката в тялото ми. Адреналинът се вдигна и след кратка борба рибата полегна в кепа. Красива балканка 30+. Кратка фотосесия и пое обратно в ловните територии.



След няма и минути на следващото място още една подобна риба се закачи. Подготвех се за снимки, но тя офейка. Не й се стоеше за снимка

Затова пък поредната веднага след това, 10-на метра встрани беше по-благосклонна. Дълго упорствах и вероятно заметнах близо 15-20 пъти, което обикновено не правя на конкретно място и ето, че се закачи. Истинска красавица, с жълтеникави нюанси и напръскано с червени петънца. Риба 30 см, която бързо отплува обратно в пенливия вир.





Душата грееше от частие За няма и 10 мин имах три риби 30-30+ Красиви борбени риби. А и клатушката работеше безотказно. То така ако вървеше и риба нямаше да остане ненабодена от мен. Следваше пауза от половин час, където единствено прибягващи сенки забелязвах. Крачех необезпокояван и се любувах на красотата на природата около мен. Любувах й се, защото подобни местенца са голяма рядкост вече, а и човешката намеса в повечето случаи е пагубна.









По едно време рибите пощуряха. Почти от всяко място се индикираше риба, закачаше се и започваше приятна схватка по между ни. Част се откачаха сами, други позволяваха да откачам леко закачилата се кука. Не съм снимал всяка една уловена риба, а и не беше нужно. Иначе от снимки, време за риболов нямаше да остане. Стрелката на часовника се въртеше, като бясна и отброяваше час след час откакто бях в планината. Имах на разположение още известно време да кръстосвам шпага с водните обитатели. Излезнаха няколко красиви балканки за снимка, като всичките бяха уловени на първоначалната примамка. Сменях единствено цветовете.















Докато се придвижвах по реката набелязах няколко красиви манатарки, които връщайки се на обратно нарамих в кепа на гърба. Така, че сега съхнат на импровизирана скара вкъщи

Към 15,30 ч реших да се връщам на обратно. Отпих от реката за последно и се обърнах да поемам към колата. Чу се гръм и изведнъж притъмня. Това в прогнозата не го бях забелязал. Започна с леки капки, които трудно достигаха до мен, заради гъстата растителност. После се засилиха, после тръбопровода се спука и над мен се изля порой, който листата на дърветата трудно одържаха. Вода навлезна във всяко кътче на тялото ми. Добре, че имам резервен чифт и като се прибрах до колата след доста падания, подхлъзвания и препъвания вече бях сухо екипиран.

Равносметката за деня. Към 30 уловени риби, болшинството мерни. Доста откачени, но така е с белконтрена единична кука. Набрани 7 манатарки. Видян един дъждовник, който бързаше към водата, дакато преминавах покрай него

Благодарен съм и на времето и на планината, че остави приятни спомени в сърцето ми. По-нататък отново, на ново място и с други петнисти рибоци.

Поздрави с последния кадър.

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg