Kлуб Балканка

Привет колеги,

Темата нещо хвана паяжина, та викам да взема да я прочистя малко с нов репортаж.

Риболовът преди малко повече от месец, но пусто време не ме оставя някоя друга минута и да разкажа за излета.

Денят 6-ти юли. Жега голяма, не като днес, където ветровете се надпреварват.
Бях поел командировка из България и както винаги такъмите отзад в колата. Изнизаха се няколкото часа служебни ангажименти и право към реката да се сражавам с кефалите. Паркирах колата и излезнах навън, а задухата веднага ме изпоти. Погледнах реката. С хубаво течение за сезона, дори малко по-голяма, НО бозава Пак ще е тегав риболов и трудно ще се лъжат люспестите. Както и да е. Скокнах в такъмите и се отправих към първото място. Първи, втори, трети воблер, но без резултат. То аз самия трудно ги виждах пред краката си, пък камо ли кефалите в обширното пространство. Смених на сребриста MOSCA (само няколко останаха в кутийката) Nr.4 и започнах с ней да обстрелвам водната шир. Не щеше и на нея, но продължих да упорствам. Смених няколко места, но само плахи почуквания и на моменти оплитане в подводните растения. Ето че и първата рибка се появи, докато се занимавах с един от страхотните воблери HZL. Снимка и обратно във водата. Това е моята бутилка с вода отзад.



Тъй като воблера трудно го отразяваха в мътилката, заложих отново на блесната. Скоро се появи и малко по-голяма риба, но пък бях на стръмен бряг и малко с едно на ум я извадих от високия бряг. Борбен кефал, който секунди по-късно беше върнат в ловните територии.





Хвана се още един подобен, но той реши, че снимки не са му нужни и сам се върна във водата

Смених мястото с ново, по-надолу по реката. Там трябваше да се едрите , но това само аз си го знаех. Рибите на моменти издаваха присъствието си със завихряния, които смущаваха рибарската душа. Продължих с блесната. Сметнах, че с нея имам повече вероятност за успех, отколкото с воблерите. И така се и оказа. Хванаха си още няколко риби, преди слънцето да залезе.







На едно място куриозна ситуация. Застанал съм покрай ниска върба на брега на реката и замятам. Обирам и хоп блесната се оплела във влакно. Набързо откачих, защото на 10 м вдясно от мен от другата страна на дървото мъж и жена заметнали дънни въдици, като заметнали настрани, а не навътре. Не мислят хората за нас спинингистите. Та докато прибирах блесната и малко преди да започна да отплитам от тяхната заметната въдица се чува жената да вика "ДЪННАТА ОТ ЛЯВО СЕ НАКЛАНЯ. ЗАСИЧАЙ ЗДРАВО" Мъжът се чува че се набира, като за олимпиада, а аз и затова бързах да си откача блесната. Мощно засичане от негова страна, но съответно никой отсреща. Чувам отново " ТОВА БЕШЕ ГОЛЯМА РИБА, НО СЕ ОТКАЧИ" Та изтърваната риба е най-голямата

За 3-те часа риболов въпреки мътилката улових няколко кефала, които върнах обратно да лекуват обожданията до следващия път, когато ще съм отново в района.

Поздрави с последния кадър и наслука :fish15:

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Респект за всичко показано, Павка. Поздрави

Привет отново колеги,

Хайде Ванка чакаме репортаж и от теб. Знам, че си хванал някоя и друга красавица

Още един излет състоял се миналата седмица по време на командировка из българските простори.

Денят още не беше започнал, а на мен пред погледа ми плуваха риби. Знаейки, че в края на деня ще имам възможност да се сражавам с рибите като джедай мира не ми даваше. Както и да е, служебните ангажименти поприключиха и с мръсна газ се запътих към плануваната река. Задминавах всичко живо по пътя. Пристигнах някъде към 18.00 ч. Значи на разположение около 3 ч за риболов. Разгънах такъмите, а в някои от тях се намърдах подобаващо. Като видях каква е джунгла и треви повече от човешки бой сметнах за удачно да се екипирам и в гумени ботуши,че със сандали щеше да екстремно. Приближих реката, а тя доста пообрасла от последния път. Както и да е. Трябва да се съобразяваме с условията. Заложих на HZL плитко газещ воблер, идеален за ситуацията. Оставаше само и рибите да са благосклонни към предложената им примамка. Първите 15 мин само разучаване, докато не намерих малко по-удобно място за замятане, прикрит от буша, както Станката (SLAVV) казва. Заметнах и започнах да обирам с леки придърпвания. Приближи се охранен кефал и проследи примамката, но не атакува. Пробвах го още веднъж, два, а той видимо се беше прикрил в дълбочина. Приближавайки брега от дълбочина се изстреля същият красавец е спря хода на воблера, като същевременно сгъна и пръчката подобаващо. Разбунтува се и разчиташе на дебелото си тяло, че ще победи, но днес се бях настроил аз за победа и след епична кратка борба беше кепчосан. Дебел, охранен и много красив кефал 40 см. Усмивката се залепи на лицето, а сърцето тупкаше учестено изпълнено от придошлия адреналин. Няколко снимки и го върнах във водите.









Преместих се на ново място, заметнах и забелязах няколко сенки как кръжат неспокойни покрай подадената им примамка. На едно от поредните обирания се закачи подобна риба на първата, също толкова борбена, която беше загребана с кепа, преди да я овековеча за спомен. Красив кефал около 40- см. Снимка и обратно да радва с присъствието си също толкова красивата река.





Викам си, бре какво стана. Мина половин час, а аз с две риби и то много борбени и красиви.

Запровирах се сред джунглата от оплетени растения. Изглеждах сигурно отстрани, като диво прасе шетащо в царевица. Не се вижда, но само шумка и издава присъствието си с движещата се растителност. Стигнах до ново място. Погледнах плахо в дълбините на водата. Тук си беше дълбоко място и както на брега, така и под повърноста същинска джунгла. Гледам през поляризационните очила и ченето ми овисва до коленете. На метър под повърхноста се реят 5-6 кефала като бухалки. Сърцето се разблъска в гърдите и не мога да го удържа. Ще изхвръкне, а и не мога да заметна в нормална кондиция. Всичко притреперва от адреналина изпълнил всяка част от мен. Повеждам с отворена уста и уголемени очи. HZL-то гази на 15 - 20 см под горния слой на водата. Приближи се един от старшите в групата и огледа внимателно, това което премина през ловната им територия. А аз целият се изпотих от вълнение. Рибата се виждаше, че е доста по-голяма от първоуловената. Заметнах още няколко пъти и на едно от обиранията беше атакуван внимателно без рязък удар от същия исполин. Въдицата все едно се закачи в камък. Докато не се убоде на куката и не изригна все едно бях хвърлил голям камък във водата. Подскокна във въздуха, като пъстърва и изтръпнах от размера му. Беше толкова широк в тялото и охранен в тялото, с красиви златисто сребристи люспи. Натисна ме за няколко секунди и се откачи, а воблера излетя като от катапулт в близките храсти. Онемях Риба сигурно около 50 см, но много охранена. Затворих очи и си казах няколко думички... Посъвзех се след току що приключилата борба и пробвах още с няколко замятания, но тъмните сенки вече бяха изчезнали.

Измъкнах се от джунглата и се отправих на друго място. Притаих дъх и отново заметнах. След няколко обирания ме разстресе отново хубава риба около 40 см, която позира за миг преди да се върне в ловните територии



Последва го още един



Викам я да пробвам на поперите, които Станката ми даде пред време. Нали трябва да се упражнявам. Бях го гледал какво прави и реших също да пробвам сходни маневри. В началото нищо, но след това последваха няколко атаки, при които изтръпнах. Такива бесни удари и водата така се завихряше при атаката, но така и не успявах да ги извадя или не се бяха закачили добре. Явно бях уцелил момент на активност. Е малко по-късно се разписах и с първия кефал на попер, но не го снимах. По-късно се появи и друг, който вече позира на фотосесия, както и още един. Бяха по-малки от предходните. Да не си кажете, че само едри са атакували през деня







Времето напредваше доста застрашително. тези няколко часа ми се видяха, като цял ден, но няма как да е иначе при толкова удари с реализирани или пропуснати риби.

Хванаха се още няколко риби и ме атакуваха отново по-прилични риби, но тях така и не успах да извадя на брега.

Наслаждавах се на природата около мен. Слънцето вече клонеше към залез и цветовете около мен така силно започнаха да се насищат. Чуваха се птички, имаше лек повей на ветрец, който да ме разхлажда и да полюшва високите треви, които бяха същинско море.













Последният кефал, който позира преди да бъде върнат обратно беше също много красив. Беше си харесал HZL-то



Бях изключително доволен. Тази година пъстървите нещо са ми кът в резултата, но този риболов на кефали ми навакса по-слабите представяния сред петнистите красавици.

Поздрави и от тези младежи, които като алпинисти се бяха покатерили на тази тревичка.



С преповдигнато настроение се добрах до колата, а в мислите ми са все още риболовните емоции от преди седмица.

Поздрави и наслука и връщайте рибите, за да ги има незабравимите емоции за всеки един от нас.

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Привет младежи,

След няколко поредни капота вчера най-сетне разписах в актива няколко уловени риби. Близо два месеца все нацелвах огромни, мътни води, влачещи всичко, което водите можеха да прихванат по пътя си. Когато нямах възможност да се приближа до някой поток и времето хубаво, слънчево и спокойно. Таман се поосвободя и засиля в някоя посока и точно тогава ще реши да ЗАВАЛИ и РАЗКАЛЯ всичко навред.

Така преди няколко дена цял ден препусках да се изпреварвам с облаците, които ураганно се извиваха на пориви. Разгънеха ли се, толкова вода се изсипваше от тях, че всичко започваше да плува. Така и не ме оставиха да направя риболов... На следващия ден обаче, твърдо решен "Ще атакувам надвечер". Чухме се със Станката и се разбрахме на обичайното място да кръстосаме въдиците и да тестваме какво е положението с рибите.

И двамата почти по едно и също време кацнахме на паркинга. Посрещнаха ни рояк с мухи, които не ни оставиха на мира до края на риболова. Как не се умориха да жужат и да ми се навират в ушите, носа и очите за няколкото часа с които разполагах, незнам. Само където и в гащите не ми влезнаха.

Риболовът тръгна доста тегаво. Редувахме се със Станката: Аз на едното място замятам първи, той на следващото. Риби в началото не се виждаха, камо ли да атакуват вкусните апетитни воблери. Аз заложих на няколко нови HZL воблера, които постоянно ги сменях и замятах наляво надясно. След час първи се разписа колегата, а аз малко по-нататък. Забелязахме ги кефалите, че се спотайват в дълбочина. Вероятно заради вятъра, който им разбутваше огледалото на подводните отражения... Реката беше малко с по-високо ниво, но хубава и приятна за риболов. Аз реших да упорствам на черен HZL със златиста холограма отстрани. Кефал да бях, веднага го атакувам. Първият, който го хареса позира за снимка и обратно във вира



После пак настана пауза за известно време. Стигнахме до едно място, където съм виждал предишни пъти охранени кефалюги, които дебнат всичко, което им се изпречи пред погледа им. Но видят ли сянка или движение и веднага се изпокриват. Приближихме се като партизани до въпросното място. Само където не лазехме. Колегата атакуваше от дясната страна, а аз се проврях в едни шубраци малко в ляво. Докато ми се открие видимост видях зор. Вперих поглед напред и обмислях къде да запратя малкото топчесто воблерче. При първо хвърляне често има изненади. Набелязах едно, настроих мерника и замах. Рибката литна и направи хубава издължена парабула, преди да се приземи на чисто. Усетих как водата трепна от стоящата наблизо риба. Секунда задържане, леко придърпване и вълна от изстрелващата се риба. Атакува и се разборихме. Показа се красив кефал 30+.



Пратих го обратно и му казах да пази тишина. Аз самият едвам поемах въздух. Ново запращане на воблера в правилната посока и отново секунда пауза, потрепване и веднага надигане на вълна от засилилата се риба и отново атака. Тези кефали, се бореха душманската и натискаха силно. Отново сходна риба на първата, но не я снимах. Мислех, че вече са се изплашили, ама пуста тръпка не оставя душата на мира. Викам ще заметна още няколко пъти, пък дано по-охранена и голяма риба да атакува. Прицелих се и заметнах. Рибката падна точно там, където исках. Кратка пауза за мен, преди да направя първият оборот на макарата и забелязах в промеждутъка завихряне на водата в близост до примамката. Потеглих в посока към мен и последва силен удар, като рибата потегли в обратната посока. Влакното се изпъна и аванса прискърца за малко, обирайки напъните на хубавата риба. На няколко пъти да се оплете в едни подводни чудеса, но все пак успях да го докарам в близост до мен и да го гребна с кепа. Красив и страхотен кефал в златисти нюанси. Измерването показа около 45 см. Няколко снимки и го изпратих да се връща обратно в реката.





Душата грейна, като на малко дете

Пробвах още няколко замятания, преди да поемем към следващото място. Атакува отново борбена риба 35+, но тя определено реши, че няма да я снимам. Разбунтува се и се върна обратно в ловното поле.

Емоцията беше пълна. Беше интересно да наблюдаваш атаката на самата риба и как водата се размърдваше и тласъците на охранените кефали. Засилваха се и атакуваха поднесеният им воблер.



Няколко часа с любимото занимание, а времето отлетя като миг. Уловихме няколко риби и след това се запътихме към паркираните коли. Луната ни изпращаше и оставаше да свети на пост цяла нощ. Следващият път ще пробвам отново.

Започваха да се появяват златните цветове и багри вече


Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Привет младежи,

От работа и ангажименти не остава време да драсна някой ред. През изминалата седмица успях да открадна някой и друг час и да размятам пръчката, в опит за улов на някой борбен и красив рибок. Паркирах колата до реката и със скороста на светлината веднага се премених в рибарските одежди. Фотоапарата на гръб, като този път и чадър взех, тъй като времето обещаваше да е на моменти дъждовно. Монтирах на края на линията топчест воблер HZL. Изпитан боец. Реших да го пробвам и въпросния ден дали ще се представи подобаващо. Регулирах аванса на макарата за евентуални напъни на по-едра риба. Приближих реката и установих, че джунглата е пълна. Такова провиране настана, докато достигна до първото що годе удобно място за замятане. Но без резултат. така и на следващото и на следващото. С две думи в началото само размятане на въдицата наляво надясно, но без резултат. Взе, че и запръска дъжд. Разгънах чадъра, но нямах трета ръка за целта. Бърза импровизация и го нагласих през елека и каишката на фотографската чанта. Стоеше точно над мен и съответно бях защитен от капките Нямаше как да се самоснимам. На едно от поредните места заметнатият воблер цопна и му придадох нужната игра под водата. Засили се риба, съдейки по раздвижването на водата. Целна го за миг, но не се закачи. Отново заметнах в същата посока, кратка пауза и повеждане. Водата се раздвижи и силна риба се засили към примамката. Този път имаше закачане, силен удар, развиване на аванс и подскоци и красив едър кефал. Докарах го до мен, но тъкмо да го кепчосам и офейка. Беше се освободил от куките. Красива риба над 40 см. Пробвах още няколко пъти, но плясъците на закачилата се риба явно бяха изплашили всичко в района. Преместих се по-нататък, провирайки се сред треви, храсти, паднали дървета. Абе джунгла



Трябваше да се провирам сред какви ли не видове на флората и фауната.



На следващото перспективно място се закачи и първата риба, която този път застана за малко пред фотото преди да бъде върната обратно в реката.





Уловиха се още няколко подобни риби и отново преследване на примамката при едно от обиранията от голяма риба, която като сянка следваше примамката. Следваше, но не атакуваше. Запромуших се след плетеницата от надвиснали растения навсякъде. Капките дъжд бяха оставили красива картина пред мен, подредени като живачни топчета по листата на растенията. Приклекнеш ли и веднага започват да блестят. Изправиш ли се и блясъкът изчезваше. Толкова красив аромат се носеше навсякъде от падналия дъжд и напоените треви наоколо.





Дори и охлювите бяха излязли на следобедна баня и освежаване



Доближих до едно място, на което съм имал успех и предишни пъти. Позиционирах се. Огледах внимателно ситуацията пред мен. Забелязваха се огромни подводници, покрити с едри бляскащи люспи. Прицелих се и изстрел. Воблерът се приземи точно, където бях планувал. Още с докосването на повърхността на водата и на около метър отстрани водата също трепна от спотайващата се охранена риба. Леко повеждане, а скритата риба само това и чакаше. Набра скорост и мощен удар, последван от изригване във водата. Мощни плясъци и прискърцване на регулирания аванс. Настана борба. Аз дърпам към брега, а красив едър кефал от другата страна дърпа в обратната посока. След минута приближи към мен и с едно движение попадна в кепа. Едър красив кефал, някъде към 45 см.









Няколко снимки с разтреперани ръце и хоп обратно в реката.

Нагласих се наново и заметнах в друга посока. Тъкмо HZL-то докосна водата след краткия полет и отново вълна от агресивна риба се насочи към него. Секунда две и пръчката отново сгъната от напора на силния кефал. Плясъци, на моменти оплитания в подводни закачки, но в крайна сметка полегна също в кепа. Риба с една идея по-малко от предишната, но пък успя да закриви куките на воблера.





След като го върнах обратно в ловните полета се заех със смяна на тройката, че доста беше разчекната. Свалих с триста зора от друг невървежен воблер тройката, която пасваше като размер. С още триста зора я закрепих на HZL-то (как ги слагате тези тройки незнам. Останах без нокти и се набодох няколко пъти). Тъкмо и рибите се поуспокоиха малко докато привеждах в ред примамката. Готова за нова битка я запратих към следващата посока. Там отново зверски удар, но с кратко повеждане. Усетиха кефалите, че има натиск от моята страна на брега и се изтеглиха по-навътре.Останаха по-малките риби до около 25-30 см, от които имаше извадени около десетина. Явно мястото беше доста продуктивно, но след толкова извадени риби и плясъци, останалите се бяха изпокрили. Беше време да атакувам следващото перспективно място.



Там на няколко пъти отново щом воблерът докосваше повърхността на водата и вълна се образуваше от атакуващата риба. Такъв кеф не бях изпитвал от доста дълго време.

Уловиха се 7-8 риби по около 26-27 см





Имаше отново силни удари на по-големи риби, но предвидливо се откачаха в далечина след силен натиск.

Светлината започваше да намалява доста бързо и подсказваше, че беше време да се прибирам. За миг се показа зад гърба ми и слънцето, което огря пред мен и нарисува картина, като някой импресионист.



Имах уловени около 20 риби и също толкова изтървани. Всичките си плуват обратно в реката, чакащи нови срещи някой ден.

Красотата беше навсякъде около мен, галена от залязващите лъчи на слънцето. Един страхотен ден привърши, оставил силни емоции в душата на рибаря.

Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Здравейте младежи,

Изминалата събота беше посветена в търсене на петнисти риби с големи уста, пълни със стотици остри зъби... Ставането, както обикновено беше доста рано. В 4.00 ч. вече бях на крак, с трепетно очакване от дълго чакания риболов. Както си му е редът, първо се заех със сандвичите, после такъмите и фотото. Огледах се да не забравя нещо и още по тъмно скокнах в колата. А сега накъде. Предишният ден ми бяха обещали координати на перспективно място с големи щуки. Винаги все още неуловените риби са най-големи Тъй като координати нямах, изборът беше доста сложен Извадих картата, затворих очи и я завъртях. Забодох пръст в един район, в който не бях стъпвал. Приближих погледа и се разтърсих за някой водоем. Имаше един в близо до посочената точка :tup: Запалих колата и настъпих газта. Наоколо всичко беше потънало в тъмнина, а и температурата на въздуха вече щипеше. Идваше студеното. Завой след завой, разминаване с други ранобудници, с които се разминавахме по пътя. След един от поредните завои и луната цяла голяма и кръгла ми се усмихна. Готвеше се да залязва преди слънчевите лъчи да я огреят. Приятна музика се носеше около мен, а километрите се редяха един след друг. Мракът отстъпваше място на прииждащата светлина на новия ден. От едно дърво покрай колата излетя граблива птица в търсене на храна. Красота и спокойствие навсякъде около мен. Открих накрая и посоченото място от мен. Беше обвито в мъгла. Точно като по филмите. Засили се чувството на призрачност и присъствие на хубави щуки Въпросът беше дали ги има. Преоблякох се и вече бях готов за атака. Забелязах и друга кола с 2 рибари, която разпъваше. Заметнаха на тапи. :tup: Това беше сигнал, че не търсят уклей Значи бях на точното място. Да видим дали и в точния момент. Сканирах веднага терена и се спуснах сред джунглата от растения, докато пристигна до първото място.



Мъглата се беше пораздигнала леко. Тъкмо и аз да набележа първото място за замятане. Сърцето едвам го одържах в гърдите си. Биеше като лудо от вълнение, какво ли ще ми поднесе денят. Завързах първо една щукарска сребриста блесна на Рублекс. Първият половин час с нея замятах и успях да вдигна две риби, които развълнуваха рибарската душа Водата беше, като огледало. Почти нищо не помръдваше. Пльоскането на приземяващата се блесна нарушаваше огледалната шир. И трета риба ме стресна, тъкмо да извадя примамката от водата. Заметнах отново покрай едни тръстики и хоп първата щучка се появи





Бързи няколко снимки и обратно във водата да расте и оцелява.

След още малко, сред едни шубраци се индикира и още една, но вече на Мепс Лусокс сребрист. Не беше голяма, но пък красива.







Кратка фотосесия и обратно.

След това започнаха едни шубраци и провиране като партизанин. Чак трябваше да лазя по корем, за да се придвижвам напред. Доближих труден участък, който изобилстваше от нападали клечки и клонаци. Обаче имаше възможност за замятане косо и то на близко разстояние, преди блесната да се закачи някъде. Заметнах и започнах на импулси с бавни обирания да прибирам блесната. Почти наближи моментът да я изкарам от водата, когато с мощна вълна и със скорост на светлината атакува стоящата в засада щука. Въдицата цяла се разстресе и започнаха пируети и напъни, които вдигнаха адреналина на макс. Излезе красива щука към 55-60 см. Няколко снимки и хоп обратно. Видеото на телефона не проработи точно в този момент.







За няма и половин час 3 риби, а имаше доста часове още. Но както винаги се случва, като си помислиш "Ей сега ги разбих" и става точно обратното. Следващите няколко часа нямах и преследване, камо ли атака. цял арсенал блесни, джъркове, силикон и не искаше. Все едно я нямаше рибата. Потопих се в есенните нюанси, които избледняваха вече, но все още напомняха за красивите наситени цветове. Слънцето също леко се показа. Може и затова да не искаха рибите.



Към 15.00 ч. отново леко раздвижване. Един неуспешен удар имаше. Значи все пак са там, но се спотайват Достигнах и двама рибари, които пробваха на тапа. Нямаха риба от сутринта и бяха доста изненадани, че съм хванал три. Питаха къде са, за да ги видят. Казах им "обратно във водата". Доста учудено ме погледнаха, като въпросите им напираха един след друг "Ама защо, как ?" Удоволствието в риболовът не е само да приберем всяка една уловена риба, а да усетим магията на самия риболов. А има ли риба, всичко е на 6
Заметнах близо до тях и след броени минути се разподскача една малка и друга малко над 50 см.













Следващият половин час още една изтървана риба имах. Риболовът клонеше към своя край. През няколкото часа имах 10 атаки, реализираните риби 5 броя. Снимани и пуснати обратно. Дано да оцелеят, че глад за всяка движеща се перка.

Потеглих обратно към София а луната отново ме посрещна. Беше направила цял оборот и за пореден път се индикира, голяма и кръгла

Поздрави с последния кадър и до скоро

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Здравейте колеги,

Преди близо месец се засилих да търся свирепите хищници на петна. Далеч от дома, се паркирах на едно предварително избрано мястол Доста щателно търсене мина докато го намеря. не бях стъпвал от няколко години там. Тогава риба не хванах, но си останах с представите какво ли се крие в подводната шир. За няколкото години,каквото е имало трябваше да е пораснало вече. Екипиран с цял набор от метални примамки се впуснах в джунглата около мен. Окалях се като партизанин, но въпреки това релаксът беше на макс. Важното беше, че съм сред дивата природа. А това най-много ме зарежда. Листата от дърветата се бяха вече посипали наоколо и единствено вятърът ги преместваше наляво надясно при всеки повей. Сърцето биеше учестено, както всеки път, когато се потапях в магията на риболова. След известно лутане намерих заветната цел. Водата беше като огледало, тъмна и криеща своите тайни. Наоколо бяха потопени дървета, по които само си представях какво ли може да се крие в засада... Реших този път да заложа на стара руска клатушка (баш лъжица). Първите няколко замятания без успех, но след това направих и първата закачка В потопен клон. Не беше риба Поборихме се с клона, който се гънеше, но явно беше по-жилав от влакното и си прибра клатушката Тъй като беше само една клатушка се върнах ги въртяща блесна. Имам цял арсенал от Mepps Lusox 3, които преди това Maranzika-та е преборвал щуките. Което значеше, че примамките имат опит. Сложих една такава. Куките бяха остри, като орлов нокът Само да се появи някоя зъбла, а не поредния клон. Водата беше много призрачна. Тъмна, заради мрачното време. Купчинки папури се подаваха от вътрешността. Ако можех да заметна, там щеше да е супер, но доста разстояние ме делеше. Засилих се като Сергей Бубка за подобряване на рекорд, спрях и запратих блесната, която литна и не искаше да спирал Трябваше да я позабавя в полета й, че рискувах да уцеля следващия водоем Блесната пльосна съвсем близо пред островчето. Изчаках я малко да набере дълбочина и й задвижих въртеливите обороти. Поведох я и не след дълго отново закачка. Тъкмо реших, че поредната блесна ще остане на дъното, но клонът се раздвижи и усетих, че е на хубава риба. Пръчката се огъна и аванса на макарата започна да прискърцва. Сърцето зачести ударите, а адреналина се покачи. Рибата даваше сериозен отпор и ме дърпаше наляво надясно, а аз лек по лек я придърпвах към себе си. Съзрях я Беше красива голяма щука, скоро станала и баба дори. Толкова голяма не бях закачах в актива си. Доближи ме на брега е тъкмо да я захвана и газ обратно. Въдицата се държеше супер. Пролетта една шипка го пребори, та беше нужен ремонт, но в борбата нямаше грешка. Още малко и рибата беше вече при мен. Страхотна риба. Най-голямата щука в актива ми. Рулетката отмери точно 80 см. Кантар никога не съм имал в себе си, но предполагам, че около 4 кг трябва да е била. Вкъщи нямаше как да я меря, тъй като всяка риба уловена от мен се връща там, откъдето е дошла. Взимам със себе си единствено приятните спомени и свежия въздух изпълващ гърдите ми.









Разделихме се с усмивка. Аз от слуката, а рибата от дарената свобода.

Следващия час и нещо не успях друга риба да уловя, но за мен беше достатъчна срещата с красивата щука.
За мен риболовът завърши за календарната година и остава да си пожелая успешна нова 2018 г.

Поздрави и наслука на всички

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Денят на големите

Здравейте, приятели.

Реших да напиша няколко реда, за един поотлежал вече излет, прекаран в преследване на щуките.
Есента беше в разгара си. Годината упорито вървеше към своя край, а след всички обиколки през отминалите месеци, чувствах една недовършеност на делата. Празнотата от това, че тази година, успях да направя едва два-три плахи опита да уловя някоя щука, но до този момент, напълно безуспешни. Липсваше ми близката среща с върховния хищник, удивляващ по един свой начин. Какво се случваше ? Къде бърках ? "Ловните полета" безкрайно познати, а резултат липсваше. Дали пресата над местата, които посещавах не си беше казала думата ? Дали бракониерите не са се проявили и тук ? Все негативни помисли. След няколко неуспеха такива мисли са нормални, но за съжаление трудно можех да стигна до отговор.
Ето, че началото на ноември имах възможност отново да пътувам от София до Горна Оряховица. Въпреки прогнозите за лошо време беше решено, че този уикенд ще преследвам щуките.
Вече се бях прибрал в Горна Оряховица, обаче още се чудех утре накъде ? Дали да се впусна пак по местата, на които така последователно се капотирах тази година или пък да отида в неизвестното ? В същото време, в главата ми изникваха мисли за един водоем, който не бях посещавал от 5 години по една или друга причина. Може би беше настанало време да проверя какво се случва.
Тази нощ заспах трудно. Часовникът иззвъня, погледнах навън. Облаци бяха обхванали небето, а от тях се сипеше проливен дъжд. Хмх, няма отказване. Половин час по-късно вече бях в колата. Километрите минаваха неусетно, а времето беше все така "мокро". Паркирах до водоема. Всичко беше притаило дъх. Не забелязах друго присъствие. Дъждът леко понамаля. Бързо се нагласих и тръгнах с въдица в ръка. Започнах да упорствам с различни видове примамки, въртележки, клатушки и най-вече джъркове.
Мина близо час, но все така нищо не се случваше. Единствено дъждът ту спираше, ту пак започваше да вали. Бавно пристъпвах и подавах примамката към неизвестното, а в мен изникваха спомени за места, където имах успехи в миналото. Есента е магичен сезон. Тогава е времето, когато наистина можеш да останеш сам на подобни места. Дъждът вече едва прикапваше. Птичките започнаха да щъкат в храстите търсейки храна. Пристъпих към поредното място, заметнах силно и приземих клатушката в близост до отсрещния бряг. Започнах да водя бавно примамката. Изведнъж в средата на дистанцията видях изстрелването на едра риба, всичко в миг застина. Усетих плахо почукване, засечка и се започна. Рибата оказа сериозен отпор, очевидно имах среща с много добър екземпляр. Опъна първо напред, а в следващия миг обърня рязко посоката и тръгна право към мен. Трудно беше да смогна с връх и с макара да обера влакното. Все пак направих всичко възможно да не загубя рибата в този момент. След това лека по лека я доближих до мен. Последна класически последен скок и ето, че пред мен легна голяма риба. Хванах я внимателно и я изнесох на брега, където я положих върху платнището и една туфа треви. Сърцето биеше учестено. За такава риба бях тръгнал. Претеглих я и кантара закова 4кг. Хубава, добре охранена риба в прекрасно здраве:







След няколко снимки със самоснимачката, рибата отплува по живо - по здраво:

https://www.youtube.com/watch?v=SeCCTEQr2tI

Мисията беше изпълнена. Каквото и да се случеше по-нататък, щеше да е допълнение и нямаше такова значение, за да запишем излета в графата "успешни". Но както ще прочетете и по-надолу, дори не подозирах какво предстоеше.
Въпреки извадената риба реших да метна отново на същото място, преди да потегля. Замятане в същата посока. Бавна проводка на успешната клатушка и пак в средата на дистанцията усетих много лекинко побутване, направих един оборот още, но не усетих риба. Мигновено спрях да обирам, пауза и отново поведох. В този момент последва ново вземане. Засякох и отсреща усетих сериозен противник. Рибата държеше много мощно дълбочина и изобщо не искаше да доближава брега. Все пак бавно, бавно я приближих. Направи типичната свещ, отново голяма и мощна риба. След малко всичко приключи с нов успех. Повторих действията с първата риба, като този път кантара закова на 4,8кг. Това беше личен рекорд, направо не можех да повярвам, какво се случва:



Уникално създание на природата:





Заснех и едно клипче, миг преди да отплава:

https://www.youtube.com/watch?v=Ez5LRrIolY8

А след малко, обратно в нейния дом:



Преместих се, като се приближих към едно добре познато място, където имах успехи в миналото. Нагазих в калта и започнах да замятам. На третото мятане в ляво от мен последва нов удар и отново се заех със сериозен противник. Този път рибата беше видимо по-малка, 2кг-мова риба, но много свирепа и с див нрав. След малко и тя полегна на платнището:



Вече не знаех къде се намирам. Сякаш попаднах в някаква друга реалност.
В следващия миг за моя изненада на съседното дърво кацна интересен гост. Една мигрираща през равнината червенушка / Pyrrhula pyrrhula пееше своята причудлива песен:



Омазан целия в кал отново заех позиция на същото място. Започнах да замятам пред себе си. Изведнъж отново удар, като този път отново почувствах мощните напъни на голяма щука. Много бързо сменяше посоките и вдигаше адреналина. Изведнъж рязко опъна в страни и се оплете в една трева да брега. Остана там за малко, все още закачена, но докато успея да стигна до нея тя се откачи. Беше отново риба около 4кг, но явно нежелаеща да се снима

След тази случка се преместих леко в страни, буквално 4-5 метра. Подадох напред. Изведнъж усетих плахо пипване, засечка от моя страна, изшляпване, но почувствах, че сякаш извадих примамката от устата на рибата, не усетих закачане. Подадох отново. Бавна проводка на Mepps Syclops №2 и този път захапа по смело, засякох и започна нова битка. Отсреща имаше отново добър противник, който не искаше да се предаде лесно. След миг пред мен полегна четвъртата извадена риба за деня. Отново уникално красив 2 килограмов екземпляр:





... и хайде обратно:



Опитвах се да запазя спокойствие, но емоциите вземаха връх. Наистина страхотен миг.

Мястото обаче още не беше обловено, защото остана едно ъгълче, към което не бях замятал. Реших, че е време да вкарам в действие джърковете. Започнах да подавам в коридор от туфи с водорасли. 3-4 замятания, но не последва нищо. Закачих отново Mepps Syclops №2. Първо подаване и последва мощен удар, засечка от моя страна и се започна отново. Сериозни напъни, рибата познаваше прекрасно мястото и се опитваше да се пъхне във всяко едно укритие. Такъмът беше на ръба на моменти, но както и друг път, не ме предаде за миг и бавно, бавно започнах да вземам превес над неуморимия противник. След минутка в ръцете си държах една от най-дебелите щуки, които някога съм виждал. Просто уникално създание:



Кантарът закова на 4,6кг.







Накрая успях да заснема за последно това създание, преди да отплува в дълбините на блатото.

https://www.youtube.com/watch?v=apFe27IETuE

Вече имах извадени 5 големи риби и една откачена. Намирах се на едно от най-живите места, на които съм попадал последните години, а стабилното присъствие на големи риби показваше здрава популация, в която е ясно кой е господарят. Реших да приключвам, но да се поразходя още малко, след което тръгнах да се връщам към колата.

Незнам защо, но мястото, откъде започнах риболова сутринта, ме привлече отново да помятам за последно. Широко, видимо посещавано място, с голямо паднало във водата дърво от дясната страна. Започнах да подавам мепса. Може би на 3-4-то замятане, тъкмо щях да вадя примамката от водата, когато из пот клоните на дървото се изстреля сериозна риба и се опита да ми вземе въдицата от ръцете. Резки напъни и няколко скока във въздуха и рибата се кротна. Този път кантара закова на 3,5кг. Не можех да повярвам. Явно рибите с пооправянето на времето се бяха активизирали.





В този момент си спомням, че седнах на брега и извадих един сандвич да изям. Седях си и още не можех да повярвам какво ми се случваше. Толкова големи риби в един излет не съм и сънувал да открия по родните водоеми. От началото на деня бяха минали около 5 часа, а аз имах извадени 6 риби и една изтървана, като най-малката беше 66см риба. Какво ли си мислех в този момент ? Трудно е да се опише, защото емоциите бяха подвластни на адреналина ...

Споменах за падналото дърво. В дясно от него нямаше места, но имаше широка водна шир, която ме "човъркаше" че някак си трябва да обловя и този периметър. Покатерих се върху дървото и напреднах по стеблото му над водата. Започнах да замятам. Отново на 2-3-то подаване видях как се изстреля страхотна риба към примамката и както често се случва почти веднага усетих спиране на примамката. Засякох и се изправих очи в очи с поредния сериозен противник. Рибата се бореше зверски, като се опита да влезе под клоните на друго паднало дърво. В такива случаи разбирам, защо съм избрал по-дълга въдица с дължина 3m за този риболов. Такъмът за пореден път сработи перфектно и бавно приближих рибата към себе си. Но, спомняте ли си къде се намирам, върху падналото дърво. Започна чуденето как да процедирам. Бавно слязох по няколко по-дебели клона до нивото на водата. Придърпах рибата, протегнах се и я хванах между клоните, откъдето я измъкнах. Тъй като кордата ми беше прехвърлена през други клони, прегризах я и излязох на брега. Отново успех. Този път кантара спря на 3,3кг.





... след това на свобода:

https://www.youtube.com/watch?v=prqdPshYmR8

С тази риба приключи този паметен риболов. Сега докато пиша усещам, че емоцията още ме държи. Успях да се докосна до едно вълшебно място, да помириша аромата му, да се срещна отблизо с неговите невероятни създания. Друго от този ден не можех да искам.

Здравейте, приятели.
По коледа стават чудеса, както се казва Вече е зима и в такива моменти обикновено оставям спининга и се отдавам на речните риби. И днес беше планиран като такъв. Само, че вътрешно ме човъркаше да пробвам щуките по реката и пъхнах в колата и спининга. Пристигнах на реката около 10 часа. Слънцето напичаше ярко, но духаше силен западен вятър, създаващ усещането за по-студено време. Водата вече беше сменила цветовете си в зимна премяна, но нивото беше сравнително ниско за сезона. Извадих доказан боец за късна есен - Buster Jerk II. Започнах да замятам в един от вировете. Вятърът беше много силен и поривист, размесващ водните слоеве и отмиваш кал от бреговете, при което водата леко се замътваше. Около 30 минути подавах примамката в различни посоки, облавяйки всяко пространство пред себе си, но нищо не се случваше. След това извадих Syclops-a на Mepps и започнах да упорствам на него. Вече губех търпение и си виках, че няма никакъв смисъл в тези студени води да продължавам да упорствам, когато леко припване и мигновена засечка от моя страна ме изкараха от леко летаргичното състояние. Добра риба беше провокирана от жълтата клатушка. Битката приключи в моя полза и на платнището полегна хубава, 71см риба.







След кратка фотосесия, рибата отплува спокойна в своя дом:

https://www.youtube.com/watch?v=WklFyAKmoYk

Продължих да упорствам по вировете още около час, но нищо не се случваше и реших да преустановя този риболов, проведен на шега, но оказал се изключително успешен

Весела коледа!

Ех Ванка страшна магия ни придаде с последните два разказа. Попаднал си не само в магията, а и ни я предаде по страхотен начин

Бил си възнаграден в края на годината с достойни противници. Такъв риболов държи влага мисля, че цял живот.

Поздрави и наслука

p.s. Чакам слънчевки (Ванката знае за какво става въпрос)

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg