Здравейте приятели,
Преди месец близо спретнах вълнуващ риболов. Не смятах, че ще е последният за годината, но уви така изглежда.
Пристигнах на реката с доста преповдигнато настроение и трепетно вълнение. Всеки път е така, когато отивам за риба. Дали причината беше, че последната година доста по-рядко се отдаваше и възможност за любимото хоби. Затова трябва да се радваме на всеки момент и да го оценяваме.
Цел на риболова бяха есенните кефали. Надявах се да не са се групирали още, като индикация за противното беше все още топлото време... Премених се със скороста на светлината и препасан с риболовната "сабя" се впуснах да издирвам рибите. Издаваха присъствието си с леките кръгове, които правеха. Внимателно подходих към първото място. През очилата можех да видя как се придвижваха хубави риби, които накараха пулсът да се учести
Закичих обичайните HZL кранк воблери и сменях единствено цветовете, докато нацеля предпочитания цвят. Днешният ден, рибите обръщаха внимание като че ли на нещо със синкави нотки. На такъв воблер останах и до края на дългият 2,5 ч риболов. Та замятайки го на далечно разстояние и с неравномерна проводка го гмурнах под повърхноста. Заигра там той и веднага беше атакуван от кефали със среден размер
Така няколко на брой, докато не се наплашиха и трябваше да сменя мястото с ново. Чуваше се писъкът на някоя птица или вятърът поклащаше клоните на дърветата около мен. Листата на дървета плахо се бяха заесенили, но определо чакаха времето да застудее още. Други хора не срещнах докато се придвижвах и това беше добре. Бях само аз. Рибите се очакваше да са спокойни. Нужно беше леко да ги изненадвам. На едно такова място се предполагаше много точно подаване на примамката, защото рискувах или да се закачи на някоя надвиснала клонка на отсрещния бряг, или на подаващо се водно разстение. Стрелях правилно, като трябваше да се преборвам и с леките пориви на вятъра, но въпреки това надогаждах ситуацията. Тъкмо кранкът докосна повърхноста на водата и ток премина в близост. Водата трепна от хубавата риба в близост. Тя бързо атакува и водата изригна в плясъци. Хубава, страхотна риба, и голяма, която вдигна адреналинът на макс и се откачи веднага след това
Втори път не повтори. Трябваше наново да се местя, защото колкото и пъти да обстрелвах, не се появи. Придвижвах се сред джунглата от растения до следващото място и един охлюв привлече вниманието ми.
Тъкмо се нагласих да го снимам и една буболечка се появи и го възкачи. Сякаш да ми каже да внимавам какво правя с него. Дребни елементи, които са постоянно около нас.
Стигнах до място, което изглеждаше перспективно. Придвижих се като партизанин, опитвайки се да е максимално безшумно. Нагласих се и преди да замахна огледах повърноста. Виждаха се хубави риби, които се спотайваха зад някое растение и махаха нежно с опашки. Литна воблерът и само като докосна повърхноста, изкраха акълът на рибите отдолу. Разстичаха се като акули, преддвкусвайки поредната им жертва. Един след друг кефалите се надпреварваха да атакуват или блъскат примамката. Увисна в края на линията хубав кефал, който се откачи. Последва го следващ по-малък, който излезна за снимка, преди да поеме обратно в укритието.
Последва и втори и трети и т.н.
За половин час постоянен дуел с рибите. Големите обаче излизаха победители същия ден, защото постоянно се откачаха. Нали и контрите мачкам, но поне бяха там рибите. Пулсът ми се беше учестил доста и усещах ударите на сърцето ми от вълнение. Страхотна емоция да наблюдаващ как рибите атакуват под водата и как се разхождат развълнувани. Явно този момент ще ми държи влага зимните месеци.
Светлината лягаше ниско и страхотни цветове се откриваха пред мен. Много ги обичам тези красоти, когато се покажат пред погледа
За няколкото часа имах 15 риби. Липсваха трофейните извадени. Само се сборвахме с тях за миг. Догодина живот и здраве отново. Всички риби си плуват обратно в реката, там където им е и мястото, а аз сеотправих към колата доволен и с усмивка. Чакаше ме преход до нея
Поздрави и наслука на всички