Kлуб Балканка

След почти месечни лишения от риболов, съчетани със съдиране от бачкане и няколко обществено полезни мероприятия, най-после дойде ред и аз да ида на риба.
Миналата седмица сбърках тежко с избора на река. Цял ден се мъчих да фана нещо на една от мелкото реки, където при бистра вода нема шанс. Смених три вида стръв и само ги гледам как отиват... и се връщат. После турих блесни – само подгонвания и толкоз.
Резултатът – в началото две хванати на стръв, но и двете нагълтали и неснимани. Така става, като не се ходи редовно и се губи тренинг.
В такива ситуации обикновено ме мързи, но понеже не бях ходил отдавна, а на стръв – хем не щат, хем някои нагълтват – тоя път се отдадох и на откровен мухарлък. На нимфа – отиват до нея и се връщат. Турих им една безмилостна суха муха – само два удара, и двата откачени?? Абе въобще – пълно отчаяние.
Те ви малко снимки:











Изводът – работата е вредна, риболовът – полезен. Викам си – повече няма да се лишавам по тоя начин – само да се излагам. И вече ще ходя редовно.

Е, и тая седмица пак уцелих гредата. Имах един ден само, в останалото време трябва да бачкам. Избраният район – един приятел от старата риболовна дружинка има вила там. Обаче местни и приходящи просто не ги оставят рибите да пораснат. И вчера кво се оказа – през нощта до сутринта порой, реките мътни и кървави. Шансове нищожни.



Намерихме една река относително бистра:



..... и тръгнахме по нея. Доста обезрибена река, но все пак хванах три риби по около педя и имах десетина излапвания на стръвта от друг дребосък, но нищо сериозно.







Ето защо няма да съм във фокуса на събитието. Главният герой е синът на моя приятел.

И така - Андрей Артарски .... и Магията.
/Запомнете това име – човекът хвана първата си щука на спининг на четири и половина години/.
Първо излапа сума ти от това:





Отдавна не е ходил, че баща му го помръзва и даже не му бяха взели въдица. Затова го въоръжих с една моя тояга – доста неподходяща за него, и му давах от мойте блесни.
Първата добра новина – човекът си го може и му трябват съвсем малко съвети:









Втората добра новина – не се сбогувах с нито една примамка, което в мътилка може да се случи на всеки.

Имаше три четири удара в една от малките реки, но на дребни риби, които не се закачиха.
Оттам на голямата река. Тя самата – поизбистрена в следобедните часове, все още доста мътна, но не невъзможна:



И двамцата на спининг. По няколко подгонвания на дребосък, по едно две почуквания, но нищо хванато.

Голямата случка стана накрая. На един хубав вир прекарахме двайсетина минути, сменяйки доста примамки. Таман да си тръгваме и при едно от последните замятания – г-н Артарски тъкмо докарва блесната до брега и тръгва да я вади от водата, вдига я – и хоп, една яка риба около четирийсетте скача във въздуха към нея ...., скива кво става... и се отказва.
Трябваше да го видите тогава. Очи - чинии, крака – макарони, образ и звук няма. И аз се постреснах, затова пропуснах да го увековеча с някоя снимка. Разчесахме вира още половин час, но нищо повече не се случи.
Обаче – да знаете едно. Групата на омагьосаните вчера се увеличи с още една бройка. Блясъкът в очите, загубата на разум и всички други симптоми са налице.
Нема отърване вече.

Привет колеги,

Бат Димо е голяма работа. Кой ли не е запалил по този уникален риболов, където допирът до дивата природа и емоцията от улавянето на красива пъстърва са в унисон. И аз си мисля, че малчуганът е зарибен завинаги

Вчера реших за направя целодневен риболов, защото не знам кога ще мога отново да отскокна за цял ден...

Дълго се взирах в картата предишните дни преди да реша към коя част на България да се отправя и коя река да посетя. Харесах си място, на което не съм бил досега и не съм виждал на живо. Както се казва стрелях на посоки. Станах на следващия ден още по мръкнало, набързо спретнах два сандвича, проверих екириповката и снимачната техника и потеглих, че доста път ме чакаше. Докато карах гледах луната каква е пълна и голяма и как се усмихва. Последният път, когато я гледах така закръглена докато пътувах имах страхотен риболов и се надявах тайно денят ми да е също такъв. На няколко пъти се губих по пътя, докато търсех сред плетеницата от чупки. В крайна сметка го нацелих и продължих. На един завой ме изненада сърна, която се шмугна в шубрака, след минута див заек притича, а след няколко завоя още една сърна. Такава красота и такава усмивка лепнах на лицето. Стигнах реката, а по нея едни шубраци. Оказа се доста по-малка от това, което предполагах, но си беше пъстървова от всякъде. Водата доста хладна, та ми се разтракаха зъбите още в ранни зори. Местата страхотни. Като ето това



НО риба нямаше. Не само, че нямаше удар или преследване, но и никой не притичваше по вирчетата, а някой доста обещаващи. Може и аз да не съм нацелил правилния момент или примамка
Продължих да облавям още час и ми дойде друга идея. Рибата явно я няма, а аз няма само гледки да преследвам, нищо че спиращи дъха. Магията е не само в гледките и усещанията, а и когато рибата също присъства. Иначе все едно нещо липсва. Отворих картата наново и взех решение да препусна нови сто и кусур километри, но да пробвам на друго място... След два часа бях вече на втората река (къде 12.00 ч). Наново екипировката на гърба и право към реката, която по-обемиста от първоначалния избор. Дъждовете са си казали думата.



Температурата на водата по-добра от сутрешната и можеше да се джапа в нея, но изненада. Тъкмо да замятам и гледам отпечатък от ботуши Пресен!!! Бих толкова път и сега да вървя зад някой преди мен. Нищо. Ще пробвам да излъжа някоя петниста въпреки факта. Заложих на въртяща блесна Пантерка заради по-силната вода, но се работеше трудно заради течението. Воблери също разметнах, но пас. Мина известно време без да има индикация за риба или поне да забележа, но на едно по-спокойно място хванах първата балканка за деня , която бързо се самоосвободи от безконтрената блесна. Значи все пак стартирах. Продължих нагоре по реката, а местата уникални. Водата зеленикава и премятаща се, а камъните отдолу разхвърляни хаотично, криещи своите тайни.


На едно от местата, се хвана точно на изваждане на примамката ето тази красавица



която след откачане на примамката направих серия от снимки, за нагледност на самото пускане. Нали нямам видео и приложих друга схема за онагледяване пускането:









Опръска ми очите, но замина мълниеносно в дълбочината . Понесох се нагоре по реката, а стъпките на ботуши все бяха пред мен, а никой не виждах. На следващото страхотно място блесната се разписа с още една красива балканка.





Общо взето рибите бяха на рядко и имах няколко извадени пъстърви, а изминатото разстояние в пенливата река голямо. Дано да е било заради течението. Видях някоя и друга риба как атакува или преследва, но бях и без поляризационни очила и може и това да е затруднило видимостта.
На един сравнително плитък участък докато пресичах кръстосах краката си, подхлъзвайки се и така се метнах по гръб с целия инвентар. Целият мокър, панталони, гащи, елек. Добре, че апарата беше в чантата, че иначе ... По-нагоре реката започна да изтънява и се раздели на две. И двата ръкава достатъчно обрасли от нависнали клони, шипки и какво ли още не. Стоях на кръстопът и реших да поема по единия участък. Такава джунгла и такова лазене беше. Съжалих, че нямам по-къса пръчка. Доста нагоре се понесох, докато малко се разреди гъсталака, а поточето едно прелестно красиво. Изглеждаше, че човешки крак не е стъпвал и на мен сърцето ми се разтуптя от вълнение, а красотата навсякъде. Камъните червеникаво жълти и разпръснати и посипани по между им с лек пясък. Тук трябва да се. Чувствах го. Ето и малко гледки, радост за окото





И наистина имаше по няколко риби в бързей или вирче, които преследваха като светкавици блесната, но плахо почукваха или ако удареха, веднага се откачаха. Нали съм без контри и предполагам това помагаше. Нищо. Важното беше, че са там и размерът им беше добър. Болшинството сенки бяха на мерни риби и бяха по много. След неуспешен опит за атака веднага се изпокриваха. А аз трябваше на моменти да се провирам като партизанин, но си заслужаваше определено. Сред тези стари гори и откъснато място започнах да се оглеждам при всеки шум. Май бях попаднал в царството на дивите животни и не знаех кой ме наблюдава отстрани.


На моменти ми се счуваха звуци или си въобразявах, но постоянно оглеждах терена.

На ето това място ми подгони охранена балканка, която не се закачи, а след това не повтори.


Като преминавах през потока внимавах да не прегазя някоя петниста.

Пъстървите, които успях да уловя бяха толкова красиви. Снимах само една риба да се придобие представа за красотата на природата и те кара да се размислиш колко крехко е всичко как с една движение може да се унищожи.

На ето това място, хванах пъстърва, като често се случваше от вир или бързей да имам по няколко атаки и уловени по 2-3 пъстърви. Толкова красива прелестна. Какви красоти само създава природата









Бях зареден за много време напред от допира с тези гледки и преживявания през деня. Постоях малко до ето този вир, след което сгънах такъмите и се отправих към колата, която беше доста далеч от мен.



През деня хванах около 25 балкански пъстърви, като рибите варираха от 18 - 27 см. Може и по-големи да е имало, но не успях да разбера. Атаките бяха доста повече. Всяка една риба е пусната обратно на свобода. Като равносметка за реките. Първата без следа от живот или поне аз не забелязах. Втората по-голяма и определено жива , което ме зареди вътрешно изцяло. Като затворя сега очи все едно съм още там

Поздрави на всички и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Ето два репортажа от изминалите дни в едно.
Първо миналата седмица. След Сопот скокнахме до една река. Страшно красива:





За около един час. Фанах и една рибка, но ми са откачи в краката, понеже на блесната съм с единична кука без контра.

Тая седмица се счупвам от бачкане, но си откраднах един ден и скокнах до една рекичка. Основна цел – да потренирам малко Bush Cast, че нали съм обещал да го демонстрирам – да не се изложа нещо. Една рибка хваната, една изтървана и пет шест удара на невидим дребосък. Но красота и спокойствие – колкото щеш.

























Те ви и малко Bush Cast.



Надобрял съм. Уцелвам всяко дърво без проблем.
За единичните куки – четете в другата тема.
Поздрави

Здравейте,

Вчера командировката из страната ме отведе до красиви кътчета, които те карат да дишаш с широки разтворени гърди. Пътувайки пресякох една река, която отдавна си бях набелязал. Тъй като време за риболов докато пътувам няма много, но все пак успях да откача три часа в приятни занимания с въдица в ръка и апарат на рамо. Реката ме посрещна с една идея замътена вода, но по моя преценка идеална за риболов. Само и рибите да са там



Започнах на блесна и така си останах и до края на няколкочасовия излет. Още на първото място с първото замятане въдицата се разтрепери от закачилата се пъстърва в нормата. Откачих я безпроблемно с предварително охладена ръка от безконтрената блесна и я върнах обратно в реката. Заметнах отново и случката се повтори. Още една точкувана балканиада се беше закачила. Заметнах още няколко пъти, но само по някое почукване, но явно се бяха поизплашили. Преместих се на друго място, а едни кози, с които се разминахме ме "упътиха" да се придвижа още по-нататък и там да пробвам.



Послушах ги за начало, но тъй като не ми провървя на няколко поредни места, се отдалечих още, а местата следваха едно след друго. Реката с красиви завои и дълбочини образувани покрай някой голям камък от силата на водата, която оформя всичко бавно и съдържателно. Риба не знаех дали щях да хвана още, но определено се зареждах от красивата планинска гледка. Тук там забелязвах да прибягва по някоя и друга петниста рибка, а някои от тях се закачаха на поднесената им блесна или я следваха чудейки се какво е това парче метал.



Захласнат от красивите гледки и места, които се откриваха пред мен се бях поотдалечил от колата. По едно време гръмна нещо в небето, а облаците се бяха скупчили на гъсто над мен. Нямаше да се размина без наквасване от дъждовните капки, но какво и да е. Тръгнал съм за риба за малко и трябва да опитам повече местенца. Стигнах до едно такова, което беше обградено навсякъде от скали и дъно не се виждаше. Викам си тук ще има някоя по-охранена и снажна балканка. Заметнах срещу течението и още на първите обороти почуквания, а виждайки блесната как се придвижва гледам, че от всички страни се стрелкат риби в нормата да преследват и да атакуват, докато една по-едруша ги изпревари и направи атака, но не уцели. Забавих оборотите, за да може да атакува метър преди да извадя примамката и тя точно това чакаше. Стрелна се и се закачи и се разподскача, та изплаши всичко живо във вира. Беше красива балканка 30+ и хубаво охранена. Снимката обаче не стана никаква докато се нагласям, така че ще я пропусна. Пожелахме си да се срещнем и друг път и я върнах във водата, а тя веднага се изстреля в укритията си. Сега ако искаше да вали. Хванах хубава риба и бях доволен. Само, че наистина започна да вали, а имах още час на разположение да половя , но си казах, че продължавам. Не беше силен дъжд, но мокрещ. Щом като се върнах после в колата и долните ми гащи бяха мокри. Нямах трета ръка да си държа чадъра В този един час обаче къде не метнах и всеки риба се закачаше или атакуваше. Забелязах и подгонване на още една охранена балканка, но като се изправи очи в очи с въртящия се метал и не повтори.



За миг спря дъждът и успях да заснема още една от красавиците в реката преди отново да ме почне



Постепенно се доближавах до колата, и хем не ми се тръгваше, хем времето напредваше. Как минава пусто това време. Сгънах въдицата и взаимно се изпратихме с реката с усмивка , дрехите ми бяха понатежали и подгизнали.
За няколко часа имах около 15 уловени риби, които виечкте са си по местата, откъдето са се и появили. Болшинството мерни плюс една по-мерна. Имаше си атакуване от пъстръвките. Само да не бяха тези кози в началото, които ме подведоха и загубих половин час да преслушвам местата, на които ме пратиха.

Още един кадър за изпроводяк.


Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Това е първият ми репортаж в темата (надявам се да не е и последния ) .В събота след почистването на Панега бат Димо ме заведе на една тайна река(не ме питайте няма да кажа коя е) за да ме въведе в тайните на пъстървовия риболов.Още при пристигането ни до реката останах без думи от природата на около


и от самата река.На по-красиво място не съм попадал отдвана)))
Застанахме на първия вир и бат Димо ми обясни от къде се започва и каква е горе долу последователноста за претърсването на всяко удобно място( новак съм в риболова на пастърва) , и така се започна в първия вир нямах удар ,може би съм я подплашил) във втория също , но в третия вече имах рибка малка петниста красавица.Бат Димо я кепчоса , защото аз бях на седмото небе ))))) с кепчосването рибката сама се освободи от куките( предимството на куките с премачкани контри) последва урок номер 2 как се пипат рибите и как най-добре се пускат обратно да живеят.Последваха още от тея красоти



и още петнисти мъници ,някои се откачиха сами ,други релйзнах сам и всеки път когато рибата изчезваше с 200 км/ч усмивката ми растеше , значи всичко е направено както трябва)))И така не усетно стигнахме до едно приказно място с един по-дебел вир , който предполагаше и малко по-големи рибки)))Така се и оказа успях да прилъжа една рибка около 30 см и адреналина ми отиде в небето))Ето я и нея:


След нейния релийз решихме да си ходим че времето доста напредна)))
Няколко клипчета с пуснатите рибки:









Това е от мен за сега )))
п.с.Снимкте и клипчетата са направени от бат Димо , за което му благодаря , също така съм му благодарен че ми показа част от магията на този риболов))

_________________
Риболовен клуб Балканка - / http://www.balkanka.bg /

То ако е било отдавна да не се окаже, че верно ще ходиш за гъби?

На нашата група съботния ден ни донесе много разочарование и маааалко радост към края не деня.С малко закъснение но по-добре късно отколкото никога. Бойна група в състав: Аз, Бат Стан и Пацо Pronenkoff.
Сутринта беше много трудна, реките високи и мътни от изсипалите се дъждове миналата седмица. Все пак нищо не плаши душите наши. Фъргаме, возиме, цопкаме абе имитираме, че ловим некви риби. Към обяд дежурното шкембе ( то с Бат Стан мое ли да идеш на риба и да не ти даде зор да идем шкембе ) След папуто, ако кажа, че реката беше спаднала ще излъжа, но беше поизбистрила. И кът се почна едни пъстърви по кило лъжа естествено. Абе хванахме по-някоя друга рибка. В мойта "кошница" преброих 5 . За нетолкова настоятелните резултата беше по-лош. Специални поздрави на Пацо за уловения мъжкар-наистина красива риба. Те и малко снимки да ви ядосам за тез дет не ходят на риба

Дано за в бъдеще в тази Тема сме по-активни. Действието се развива точно преди една седмица. Участници: Моя милост , Ники и Илиянчо/ Маранцика/.
Докато бяхме на „Йовковци“, през сутрините и вечерите преследвахме хищниците на язовира, а през деня сновяхме по Реките.
Там Природата е уникална, а Животът КИПИ


НЕ СПИРА ДА СЕ ДВИЖИ

ИЗВИВА СЕ В ПРИЧУДЛИВИ ФОРМИ


За едно е прав Илиян, около Търновско Пъстървови Реки липсват, та се налагаше да правим по -сериозни преходи. И така единия ден, след предварителна уговорка посетихме една Прекрасна Река, Бих казал Река с характер - труднодостъпна, с много скалист релеф по бреговете, ама пък
КРАСИВА


НЕУСТОИМА


ВЕЛИЧЕСТВЕНА


Та, програмата беше: Ставане в 03.00 сутринта, с Илиян имахме среща пред хотела в 04.30 часа /в интерес на истината беше много точен/ и след размяна на една - две приказки потеглихме благополучно. Пътят не беше кратък , но се чувствахме като участници в Анимал Планет. Срещнахме един Язовец, който в желанието да избяга от фаровете на колата с мъка се „тантуреше“ по пътя/ горкият/ . Имахме доста други спътници, пълно със зайци с яко „задно предаване“, една Сърна се стрелна покрай колата, с две думи нощният живот кипеше , а Ние тайно се надявяхме да не попаднем на поредната „Мъртва Река“.
И така към 06.00 часа пристигнахме почти без наставления от чужди хора. Оставихме колата на края на пътя, по едно бързо кафенце, багажа /гадната част/ и потеглихме. Стигнахме едно мостче, имаше един Дедка, попитахме го за ВЕЦ-а, и той с голяма охота ни СКРОИ ШАПКИТЕ. Най - вероятно и до сега ни се присмива за глупостта Ни!
А то защо? Питаме го Деди за ВЕЦ-а, а Той вика - „оттука нагоре, аз много пъти съм се изкачвал“. Погледнахме на пръв поглед, на Мен лично ми се видя стръмничко "малко", ама нали Деди се е изкачвал много пъти, а и Жена ми и Илиян не се възпротивиха и започна изкачването /меко казано/. Да, ама не, може би в сънищата си Деди се е изкачвал, а може би и преди 40 години време. И като се почна едно шибано изкачване с целия багаж, Майко Мила. В 6.15 часа бях вир водица, псувах Деди, риболова, стръмната урва, която беше без край, сипея, камънака, а погледнех ли назад, лошо ми ставаше.Да, ама връщане назад „НЕМА И НЕМА“! Каквото и да Ви кажа Колеги „Е..НИ СЕ М...ТА“.



А тая Николета с една голяма раница с багаж, как се качи, незнам и Илиянката не знаеше, ама май и тя самата не знаеше!
Може би я поблазни любопитството да бъде на мястото на събитията, да ги отрази, подобно на Деди, който сигурно още забавлява компанията си старци в кръчмата с разказа си за Тримата ....Юнаци, та това я накара да се катери след нас геройски, като дива коза.



Вероятно очакваше нещо Велико от комбината между възпитаник на Висше военно училище и обигран Търговец, който е убеден, че клиен...., опс, извинете, че Рибата трябва на всяка цена да бъде примамена да клъвне.
Както и да е ,след 30 минути Ш......О ИЗКАЧВАНЕ /навръщане се оказа, че има перфектна пътека и за нагоре и за надолу, така че се почувствахме още по-пре....ни, ама за Риболова даваме все и всьо/ се озовахме на пътя, до който можехме да стигнем и с колата. Качихме се на около 5-6 километра нагоре по Реката и единодушно решихме да „стартирВаме“. А Реката редуваше бързеи и вирове като по поръчка, Илиян щеше да пробва на блесна, а Моя Милост приложи тактиката „ДИМО+“, подобрена версия, защото той май, май нещо премълча за Нея / много ревностно си я пази да знаете :bear: /, та аз реших нещо да я подобря, та накрая нищо не стана. И докато с Илиян се менкахме по вировете и той вадеше ПЪСТЪРВА след ПЪСТЪРВА, а Аз все повече си подобрявах версията на ЛИНИЯТА СИ, та нямах много време за риболов.
А Риби имаше, в крайна сметка Аз изостанах, пооправих си въпросната линия вече версия „ХЕМИНГУЕЙ“ приложих и риболовът започна! В интерес на Истината, реката беше превъзходна, риби имаше, Аз обаче мога да се похвала с уловени 7 доста мерни екземпляра, може би още 5-6 изпуснати, а оня Наш Приятел с може би над 30 Риби хванати, снимани и върнати разбира се. /Всички бяха върнати и то без последствия за Рибите/, някои от които доста добри меко казано,като тази тук:


Интересно, че на различни участъци се бяха разделили „БАЛКАНКИ“
И „АМЕРИКАНКИ“


Аз ептен увъртях линията на телескопа и минах на вариант „Б“ - Спининг, ама това беше към края на излета и нещо ми писна, та нямах много голям успех и тук, ботушите ми се напълниха /високите/, ама Излетът си заслужаваше. Спокойствие, хладинка, боклуци нямаше кой знае колко, шума на реката и бученето на водопадчетата. С две думи „Р А Я“. Невероятна Река и тук животът кипеше на спокойствие, без Човешката бруталност и диверсия / де да бяха всички Реки така/. И както всичко хубаво и този излет свърши и / Аз с протъркани крака от прехода и изкачванията, Николета издрана подобаващо, Илианката и той беше гроги се запътихме доволни към колата!

_________________
Риболовен клуб Балканка - / http://www.balkanka.bg /

Боби ха добре дошъл в магическата тема за пъстървите Репортажът е страхотен и го изчетох на един дъх. Надявам се подобни места да останат все така живи и криещи своите тайни, за да могат да ни радват и занапред. Както и Маранциката казва такива места, диви, недостъпни зареждат душата и сърцето, също както и мен самия, когато се докосвам до подобни красоти.

Включвам се в темата днес с един тричасов риболов, който направих днес по време на командировка из страната. Посетих река, на която отдавна не бях ловял и не бях сигурен какво е положението, но бях решил да проверя. Защо тричасов? Ами защото трябваше да се работи през останалото време, но бях решил, че от 17.00 ч. трябва вече да съм на самата река. Ето я и нея:



Малко голямшка ми се видя от нормалното й ниво, но определено последните дъждове си бяха казали думата. Екипиран с въдица в ръка и чантата с фотоапарата на рамо се спуснах да облавям. Заложих на въртяща блесна, но първия половин час нямах и подгонване Свих устни и реших да сменя участъка. Все пак нямах кой знае колко време да се потопя в любимото хоби и да усетя отново магията на пъстървовия риболов. Облаците на небето се бяха вплътнили и можеше да ме изненада прохладна вечерна баня Започнах облавяне на новото място и резултатът не закъсня. Закачи се пъстърва около нормата, която за нула време беше откачена от безконтрената блесна и върната обратно в пенливата вода, а тя веднага се шмугна под едни камънаци пъргава като торпила Местата следваха едно след друго и всяко едно каращо ме да пристъпвам внимателно и с отмерено движение да подавам примамката. Направи ми впечатление, че атакуваха и малки и големи пъстърви. Първо стартираха големите и след това се изреждаха и мъниците, които само правеха опити с атаките, но все още безрезултатно Големите първи се опитваха да се докопат до потенциалната храна. След още малко замятане под клонаци и презентирайки примамката точно където желаех се закачи красива балканка около 26-27 см



Направих и две снимки и я оставих водата отново да си я прибере в обятията си. Тя махна с опашка от ръката ми и за малко да опръска очите ми



На съседното място се реализира още една красавица, която след запечатан спомен се върна обратно в хладната вода.



А местата от красиви по-красиви и така нежно и внимателно природата е разпиляла камъните по дъното на реката, редуващи се малки и големи и представляващи идеално укритие на петнистите красавици





Любувах се на природата и попивах с поглед всяка една гънка на релефа. Зареждах се вътрешно, а това беше най-важното. Никакви телефони не се чуваха и бяхме само аз и шумящата река около мен.



На едно от поредните места, което представляваше интересен праг се закачи красива балканка, която преди това беше изпреварена от ударите на още няколко други пъстърви.





Какъв художник е природата само и какви цветове и шарки е създала.

Придвижвах се по реката и рибите имах чувството, че са зад всеки камък. На някои места имах по няколко атаки, а на последното място, където водата се завихряше имах три извадени пъстърви в нормата. Абсолютна магия

Реката си течеше необезпокоявана и прегърната от надвисналите клони на дърветата, които бяха като някакъв предпазен щит.





Трите часа, които прекарах на реката ме заредиха с пълна сила, а това е най-важното в мероприятието. Не толкова дали съм хванал голяма риба (понякога каца птиченцето на рамото ), а фактът, че съм се докоснал до природата и реката ме е дарила с някоя от красивите си обитатели, като положителен резултат в риболова.

Удари доста. На всяко едно място, на което замятах имах преследване, удар или уловена риба. За времето, в което лових хванатите пъстърви бяха между 15-20. Рибите бяха в около и над нормата. Най-големите, няколко около 27 см. Не е снимана всяка една уловена риба. Всяка една от петнистите красавици плува обратно в ловните си полета, след като е била откачена с предварително охладена ръка и са използвани премачкани контри на блесната. На воблер пробвах за кратко, но без резултат и се върнах наново към въртящото желязо.

Поздрави на всички колеги и наслука занапред

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Вчера изпълних заканата за едно качествено Капо. Отдавна не ми се беше случвало. Затова отидох на непозната река - в район, дето си знам местните кви ги вършат. Очакванията се оправдаха напълно. Риби нема, ако не броим две кълванета на блесна, които не хванах. Четири реки – тотално обезрибени.
На втората ряка срещнах и обмених мисли с трима местни дървосекачи. Единият от тях – на въпроса „Има ли риби” - ме поразгледа, позачуди се, и сподели дълбокомислено – „Трудна работа”. Явно знаеше нещо, което и аз вече го знам, при тоя гладен народ.

И тогава ще питате – кво толкоз, на всеки се случва, особено последните години. И за какво е тоя репортаж?
Отговорът се крие в едната река. Просто нема такова чудо – вир след вира, красота след красотата. Ето малко снимки да видите.





















Някой ден пак ще ври от живот!

Здравейте колеги.
Да взема и аз да драсна няколко реда за излетите ми през изминалата седмица.

Репортажа ми включва има няма 5 дена риболов, 5 реки в различни участъци.
По-голямата част от риболова беше с цел разузнаване, тъй като региона не го познавам.
Това ми е любимата част от пъстървовия риболов, да отида на нова река, а ако има и риба ...
кефа е още по-голям...

Ден Първи...
Реката уникална:





Риби нямаше ...

Ден Втори.
Реката:







Успях да закача две рибки, естествено и двете се откачиха и снимки няма
Останах доволен! Все пак открих река с риби

Ден Трети.
В реката, която посетих се аказа, че има малки американки избягали от местен рибарник...
Месните обаче не им прощаваха ... Ловяха си ги яко с обяснението, че са мрени...
Отгоре на всичко беше вторник, а и всичките рибки бяха маломерни...
Ядосах се и си тръгнах. Обадих се на колега (Боби), който се обади на ИАРА.
Хубавата новина е, че на следващият ден са отишли и са написали два акта!!!
Дано и за напред правят проверки в този участък!!

Преместих се на друга река.
Успях да закача две рибки и ги изпуснах... Ядосах се...
Една риба не мога да хвана и да снимам...
Не след дълго обаче ме взе една хубавица, която вече заснех.





Ден Четвърти.
Нова река... Кофти време. Предният ден валя... Водата беше леко кална
Въпреки всичко успях да хвана една рибка, но не я снимах.

Ден Пети.
Повтарям една от реките, но в друг участък.
На две от най-хубавите места успях да закача две прекрасни риби, но за съжаление отново ги изпуснах.
Не мога да ви опиша колко ме беше яд...
Едната ми избяга от кепа точно за 2 сантиметра ...

Продължих омърлушен с мисълта, че няма да го бъде...
Изминах най-малко два километра без никакво пипане ... и следа от живот...
Остана ми само разходката И както си вървя и си мятам, изведниж в един бързей...
нещо ми изтресе яко въдицата и започна да се мята

През цялото време си виках: не се откачай, не се откачай...
Голяма борба беше ... Яз я гоня с кепа, тя ми се вре между краката ... нагоре по течението, надолу...
Най-накрая победих!!!







Ето и още малко снимки:



А тази снимка стана прекрасна, напълно случайно...



Изминах близо 1000 км, снимах две риби и изпуснах 6-7. Прекрасно

_________________
Мариян Захариев (starlight)