Kлуб Балканка

Време е и аз да я сефтосам тая тема, а какво по хубаво от това сефтосването да е разказ за излет с един добър приятел на една страхотна река.

Та по същество.
С удоволствие приех поканата на Боби (ХЕМИНГУЕЙ) да направим един съвместен излет. Целта ни бе една река с неясен статут, та искахме на място да се убедим какво точно е положението. Боби се е заел сериозно с това да изясни статута на няколко реки и съм сигурен, че скоро ще имаме положителни резултати, породени от усилията, който той хвърля в тази посока.
Рано, почти по първи петли, с Боби се изнасяме от спящата под успокойтелния ромон на дъждовните капки столица. Колата бързо ни носи през безкрайните локви, осеяли магистралата, а чистачките едва смогват да се справят с изливащите се от небето водни талази. Обезпокоени мълчим, ами ако и на място се окаже, че положението е подобно. Дъждът, като такъв, не ни плаши, ловили сме и друг път в лошо време. Притесненията ни са свързани с нивото на реката. Дали непрестанните порой няма да са повишили нивото до невъзможност за ловене.
Щом минаваме тунела след Ихтиман обаче, времето изведнъж се променя. Небето над нас просветлява, а скоро и слънцето,нетърпеливо да разбуди заспалата природа, игриво запраща стрели в очите ни. Време е да зарежем магистралата. Отбиваме по стар криволичещ планински път, чиито добри години видимо са били някога през соца. Сега, осеян с подобни на лунни кратери дупки, изровен асфалт и полузарити канавки, се радва като на скъп гост на всяка престрашила се да го премине кола. Гората почти го е завзела, на моменти минаваме почти през тунел от сплетени над главите ни клони, а излизайки иззад поредния завой се натъкваме на обзети от любовни трепети диви зайци, които оглупели от любов, почти не ни обръщат внимание.
Скоро пред нас се показва и крайната ни цел:



Гордия Балкан, чиято величествена снага, с върхове скрити зад купестите облаци, сякаш се надсмива над нас, преходните човеци, осмелили се да се катерят по гърба му и да го гъделичкат със смешните си машини.
Навлизаме в гънките на планината и изведнъж пред нас се показва и реката.



Бледосиният й цвят контрастира със зеленината покрила всяко удобно място по извисяващите се скали. Скали издълбавани с векове от същата тази вода, която сега тече под нас. Подобно на длетото в ръцете на опитен каменоделец тя малко по малко е издълбавала чудни картини в твърдата скала, създавайки някаква, ясна само на нея картина, която ние с малките си мозъчета не можем да разберем и възприемем:



Нетърпеливо замятаме въдиците. Още на първата проводка мерна риба проследява блесната ми, но не атакува. Това ни зарежда с оптимизъм. Започваме рейда си срещу течението. Скоро още една риба атакува, но не успява да уцели и се връща в укритието си.
И до тук. В следващия половин час нямам повече вдигнати риби. Положението при Боби е подобно. Най-накрая той успява да излъже първата балканка.



За съжаление, от адреналина явно, не съм успял да я запечатам като хората. След последвалия релииз:



продължаваме нагоре. Започвам да сменям примамките една след друга, изреждам целия наличен арсенал от железа и дървета, но освен няколко вяли атаки на различни блесни и едно проследяване до краката ми на воблер, което ми вкарва нова доза адреналин, други успехи нямам.
Отчаян отварям кутията с примамки. Погледа ми пада на търкаляща се в ъгъла медна моска. Решавам да я сложа.Досега риба на медна блесна не съм хващал, но...:



Скоро я следва още една:



После още една:



Рибите кълват стръвно и смело захапват куката. Риболова е толкова интензивен, че спирам да снимам. Просто нямам време от вадене на риби. До мен Боби продължава да няма удар. До момента, в който го убеждавам да сложи и той блесна с меден цвят. Ефектът е моментален и кълвилото започва.
Решавам да експериментирам и слагам вездесъщия "лайнян" Пантер Мартин. Кълванетата веднагически се прекратяват, но след връщането ми към медта започват отново. Ловим риба след риба, но километрите се множат и е време да се връщаме ако не искаме да замръкнем в непознатата планина.
Затова след релииза на последната риба:



която за момент се задържа в плиткажа, сякаш за да ни позира и да ни пожелае довиждане, съваме въдиците и удовлетворени се отправяме надолу към колата. Дишаме с пълни гърди студения планински въздух, прескачайки внимателно по камъните в коритото на реката и се любуваме на чудесата около нас. Чудеса, които на идване, увлечени от непрестанното кътлване сме пропуснали и сега имаме шанса да ги запечатаме в съзнанието си.
Именно с едно такова природно чудо смятам да завърша и този репортаж:



Боби, благодаря за приключението и да се надяваме, че скоро ще имаме възможност за още подобни приключения в прекрасната ни природа!

И така, вчера – 10.07, след уговорка за Риболовен Излет с един Приятел в 05.00 часа, бях на уговорената среща. Да, ама след 30 минути разбрах, че малко се е пооспал и след многократните Ми опити да го събудя реших да отида сам на избраната Река. Метнах се пак на вярната си кола / а казвам вярната си кола, защото съм имал много коли и хубави и не толкова, но Тази при подобна експлоатация не ме е оставяла никъде, а вече си е на километри и малко старичка, така че да проява уважение към предаността й/ и отпраших надявайки се, че съм избрал правилната посока и правилната Река. Благополучно в 8.00 бях на Реката, набързо си допих кафето от ОМВ /както казват в Сърбия/, облякох се набързо /ползвам неопрен, защото ми писна всеки път да Ми се пълнят ботушите и да Ми се протъркват баджаците/ и потеглих нагоре срещу течението. Спуснах се по един стръмен склон, ама нали бързам да не изпусна нещо и по - скоро се свлекох набързо. В първия момент, макар че бях в друг участък на въпросната Река и то нагоре по течението й, не можах да я позная. Леко мътна, буйна, влачеща някакви клони. Меко казано Ми се развали малко настроението. Както и да е, реших да започна с „Panther Martin” жълта, после мед и така изредувах доста блесни, резултат нямах. Това продължи до към 12.00 часа, когато неочаквано чух шляпане и малко ругатни над мен по реката. Оказа се един Мухар от Русе - Вальо/ точно си беше напълнил ботушите в един вир/, ясно каква беше причината за неуспеха Ми/, не че иначе съм много голям специалист, ама при толкова учители около мен Маранцика, Кърцата и някой друг, все си мислех, че съм гепил малко чалъм/. Запознахме се, разменихме няколко приказки, даже бях почерпен кафе и продължих на горе, а Мухара мърморейки, че е каръшки ден се отправи надолу тръгвайки си за Русе. Помислих си, че май денят е наистина такъв, ама нали съм си заклет оптимист.... Минах двадесетина метра и стигнах един вир / бих казал огромен в сравнение с реката/ , бях с „Panther Martin” сребърна с червени точки/ спомних си ученията и напътствията на гореупоменатите специалисти - а те наистина са такива/ и заметнах около един камък, при прибиране на блесната към Мен най-сетне видях първата Риба да гони блесната/ в интерес на истината Реката си беше пак толкова буйна но вече не толкова мътна/, позабавих и движението, но Пъстървата се отказа/ беше добра, мерна, поне така ми се стори/. Направи ми впечатление, че на няколко пъти имах подгонване и накрая отказ. Почнах да редувам различни блесни , докато не стигнах до една бяла Моска 3 и риболовът започна. Дори малко се поглезих, щото не облавях всичките зони на Реката, а си търсех само вировете/ тук Кърцата би Ме критикувал, ама нали бях сам...../ Така лека полека се придвижвах нагоре с Риба след Риба, а времето неусетно летеше. Имах в актива си около 30 мерни Балканки, трофеи нямах, единствено две от Рибите бяха малко по - големи. Доста и изпуснах, за което бяха виновни пилените контри, ама това са си Правилата, които си ги спазвам! Каква е файдата да върнеш Рибите обратно, при положение, че са наранени? Всички Риби съответно върнати в добро състояние, без наранявания, е със сигурност малко стресирани, надявайки се другият път пак да са си там! Може някой да Ми се изсмее, но съм убеден че когато връщаш Рибите обратно, Всевишният Ти помага на следващите излети да не си К А П О !







Връщането на Рибите обратно Аз лично не го правя заради това, нищо че го споменавам като факт, имам си други причини, тема на дълъг разговор. Как то и да е....! От друг Колега знам за подвеждането и реших, че е време за връщане, пътят към колата навръщане се оказа доста, ама нали за това бях дошъл – разходка, риболов, липса на телефони, спокойствие и още много подобни дребни нещица на пръв поглед, които обаче ако можеш да ги почувстваш разбираш, че наистина си жив! Междувременно водата Ми беше свършила, та се наложи да опра до услугите на едно поточе с две малки бутилки „Горна баня“/ които бях смачкал след като съдържанието им бе свършило още сутринта/.

На връщане се отбих на един от притоците на основната Река, където останах изумен. Въпросният приток, по - скоро поток, си беше построил, изваял или конструирал /,ако мога така да се изразя / два големи вира един след друг, направо Колеги Бях смаян, гледах кристално чистите и спокойни води и не можех да се начудя на Величието на Природата.







А във въпросните вирове/ това е Река на която тея двамата Герои упоменати по-горе впоследствие ще Ви разкажат, за да няма съмнение за преувеличаване от Моя страна/ плуваха необезпокоявано по 5-6 Балкански Пъстърви различна големина. Едната беше не по-малко от 35-38см, а за това поточе това си беше рекорд. В другия вир същото. Мина Ми през акъла пак да сглобя Сейнт Кроа-то, но без да се правя на скромен, двата вира ги оставих на Моите Приятели и Колеги / двамата/, да се накефят. По - близкия вир съм го кръстил „МАРАНЦИКА“, а следващия по-горен КЪРЦАТА! Навръщане до колата посъбрах малко битов отпадък, който изхвърлих в близкото село, по-скоро на дървосекачите, а не на Колегите Рибари / без да се правя на интересен, който ме познава знае, че съм го направил/ и така за София, но определено за момента това е Реката в Топ 3 за Мен!

Член на Риболовен Клуб „Балканка“
„Да върнем Живота в Реките“
Аз Практикувам CATCH-PHOTO-RELEASE
А ВИЕ?

_________________
Риболовен клуб Балканка - / http://www.balkanka.bg /

Здравейте колеги.

Тази седмица бях решил, че няма да се ходи за риба, НО..
Съботата я прекарах вкъщи пред телевизора и нещо се сринах прихически и физически.
Решението дойде бързо и без много чудене: "Утре отивам за риба!"

И така денят е Неделя. Събудих се сам в 06:00. Не тръгвам рано за риба, особено когато съм сам, но така или иначе не можех да заспя... Станах, грабнах въдицата и хоп в колата.
Дестинацията беше с цел проучване. Бях си набелязал няколко рекички за проверка.
Умирам си от кеф, когато ходя на река за първи път...
Когато незнаш дали има риби, а се окаже, че има, кефа е много по-голям, поне за мен

Първата красавица за деня:



След нея последва и една малко по-голяма:



А ето и къде се беше скрила гадината:



Много обичат да се навират в тези дървета.. Мисля, че тук е мястото да кажа на колегите, че
подобни дръвца не трябва да се махат от реката! Те пазят рибите от лошите колеги

Не след дълго хванах една прекрасна риба!
За мен това е мисля най-красивата рибка, която съм хващал тази година, да не кажа и "някога".
Ето я и нея:



Все едно гледам снимка на жив воблер
Успях да заснема и добро клипче с пускането.



Във втората река пък хванах сестра и! Незнам защо са ги разделили



Ето и още малко снимки за цвят:







Накрая след обиколката на три реки и няколко притока, денят приключи.
Бях повече от доволен! Скапан и с мускулна треска...

_________________
Мариян Захариев (starlight)

Безглаголен репортаж.
Вчера.
Ставане ранни зори. Шест без петнаесе. Ужас.
Командировка далеч.
Един часа - свършване работата.
Една мръсна газ.
Една прекрасна река.
Един час риболов.
Един вир, втори вир, трети вир – нъц.
Четвърти вир – удар.
Едно засичане - яка борба. Една Мрежа.
Един нож – накълцване на парчета, в един храсталак.
Ново броене – един вир, втори вир, трети вир – Нема риби.
/Викам си – ша ода докат фана/
Четвърти вир – удар.
Една рибка



- на една блесна, с една единична кука. С една премачкана контра.

Едно пускане:



А наоколо – едни красоти:









Прибиране – късна вечер.
Една салата. Един таратор.
Една водка. Кеф.
Още една водка. Припадък.
Поздрави

Не Бих желал да засенчвам Репортажа на Димо, а и не Бих могъл, а и не Бих желал! Той е Човек достоен за уважение, всяващ респект с Труда си за опазване на „Българската Балканска Пъстърва“!
И така, в сряда 17.07 решихме с Кърцата да проверим няколко предварително набелязани Реки. Дори смятахме да не публикуваме репортажи, просто само излет с проучвателна цел. Набелязаните Реки бяха пет. Типично Пъстървови Реки, индивидуални, всяка със собствен облик и характер. На първата Река имахме успех още в началото, снимки не сме правили, както казах бяхме с проучвателна мисия. Тук Аз бях по - активен, Кърцата си експериментираше, не че беше капо, напротив. Реката като цяло обаче беше опоскана, а говорим за голяма хубава Река с дебит, за 4 часа имахме по 10-тина Риби, още толкова изпуснати, заради контрите, но беше хубаво да те надхитрят Тези Красиви Създания. Мернахме дори една Красавица, за която Кърцата ще спомене размерите. Да не говорим, че снимахме една водна змия налапала до половината една Балканка около 18см., дано само снимката да е станала. Втората я пропуснахме някъде по пътя . Третата невероятна, ВЕЦ-ът еди кой си и бе Е..Л МАМАТА , нема прошка. Четвъртата, честно казано нямаше вода, не знам по какви причини :rolleyes: . Петата, която всъщност ме провокира да направя репортажа, беше уникална. На път за нея в съседното село едни „братя Роми“, малки, големи и още по - големи, чисто голи – дибидюс голи брулеха едни, ама съвсем зелени орехи :axe: . Мина ни мисълта през главата, каква е съдбата на Реката, при положение че зелените орехи бяха предмет на интерес от страна на нашите „Далечни Индийски Братя“..... Но продължихме, в крайна сметка, стигнахме, видя ни се доста малка, паркирахме, взехме такъмите и нагоре. Оказа се, че местните земеделци са отклонили два канала с приличен дебит за напояване. Продължихме нагоре, в първите вирове нищо. После имахме подгонване, после пак , с две думи нямахме някакъв успех, докато....Навлезнахме в гората, тук трябва да спомена, че Реката беше много трудна за прекосяване. Стръмна с голям наклон, редящи се бързеи и вирове, много тежка за преход, без възможност за вървене покрай нея. Изпопребихме се на няколко пъти /Аз се посиних подобаващо навсякъде, е не че Колегата бе в по-добро състояние/.
И риболовът започна, от един даден момент във всеки вир по 4-5 Риби, такива които си личеше, че не са наплашени. Противно на всички принципи на Пъстървовия риболов във един вир се ловяха по няколко Риби. Една в началото на вира, една вляво, една вдясно и така нагоре. Личеше си, че Рибите не бяха наплашени, направо се чудехме, че съществува такава Река в България. Аз лично досега не съм посещавал подобна Река, за съжаление, че няма повече такива. Рибите бяха от различен порядък, което доказва, че има стабилна популация. Не знам кой беше по - агресивен, Ние в риболова или рибите в атаките си. Тук Майсторът си пролича, на Мен ми се накараха /шега, ама ме смъмриха подобаващо/ защото изпуснах две 30-ски, едната по много балъшки начин, но кефът беше голям. Между другото ,хванахме черна Балканка, с много символични не червени, а тъмни точки, доста тъмна, много интересна, направо мислех, че е някаква друга Риба, а не Пъстърва. С две думи такава Река според мен друга в БГ няма- дива, непреклонна, непристъпна и толкова жизнена, пълна с живот, че не ни се тръгваше. Да де, ама стана време. Тази година не знам дали пак ще отидем, защото Ми се иска да посетя и други Реки, но догодина сме там. Дано обаче не са я намерили....... :finga: Поздрави на всички Приятели, Колеги, Клубари, такива които умеят да пишат Репортажи умели и такива, които се учат да пишат подобни /като Мен/. Просто трябва да бъдем малко по - толерантни като хора и да се научим да ценим даденостите. Та така поздрави с две думи на всички! Следващ Репортаж или Репортажи от 5 – дневната ми Риболовна Отпуска някъде в Нашата прекрасна Родина от някоя поредна прекрасна Река!
П.С. Кърцата да качи Неговите снимки, задължително!!!!

Ето малко снимки от мен:














Членове на Риболовен Клуб „Балканка“
„Да върнем Живота в Реките“
Ние Практикуваме - CATCH-PHOTO-RELEASE

_________________
Риболовен клуб Балканка - / http://www.balkanka.bg /

Makар и със закъснение ето ги и моите снимки от излета ни с Боби.

Змия и риба.
Отдавна не бях виждал толкова голяма водна змия. Пъстървата бе около 18-20 санта, а звяра я бе нагълтал до половината, когато изненадващо се надвесихме над него. Жужащите и святкащи чудовища в ръцете ни внесоха дискомфорт в изненадващо крехката му за толчав звяр психика и той побърза да се прикрие, явно за да не личи червенината по бузите му. На връщане обаче проверихме мястото пак и рибата я нямаше. Оставен намира от досадните навлеци с тояги в ръцете змийчокът се бе върнал за да довърши вкусния обяд



Черната балканка:
Докато я вадех в съзнанието ми се бореха догадки,
-Какво ли по дяволите закачих пък сега?
Рибата удари в съвсем обикновен вир, с нищо неразличаващ се от останалите, където си удряха съвсем обикновени риби.





Обикновените риби:
Този път Боби се показа като истински майстор и ме задмина доволно с бройката на петнистите красавици.
Жалко, че не можахме да сложим във виртуалния живарник и големите риби, които изпусна заради премачкани контри, но те са още там и ни чакат:





И накрая един пейзаж от една от посетените реки. За жалост безрибна, но красива, изключително красива:

Членовете на клуб „Балканка“ вече ме познават малко или много и знаят, че преди всичко Любовта ми към природните дадености, в частност към Балканската Пъстърва привлече мен – Ники, единствената дама в клуб „Балканка“, към общата ни Благородна кауза.
Дълго време не съм писала повествователна реч, вместо това съм се придържала към строгоофициални клишета на бизнес основа, базирани върху икономически тактики по бизнес израстване и оцеляване в конкурентна среда.
Радвам се, че неизброимите красоти, които имах шанса да видя през тази година разчупиха обръчите на материалното и ми дадоха онази Свобода на духа и Радост за очите и сетивата, каквито само Природата е в състояние да даде на своите Творения!
Няма по-голямо щастие от това да видиш как една река се събужда – утринната роса по тревата и камъните, тишината, плахо прекъсвана на моменти от трелите на птици, разбиването на вълните при водопадите, дискретното пукане на някое дърво, шума на стичащата се вода. Да посрещнеш първите слънчеви лъчи, които се провират през короните на дърветата.Да усещаш как животът внезапно бързо кипва като току - що отворена бутилка шампанско и теква със страшна сила.








Няма по-голяма благодат от това да се наведеш над кристалночистите води, да положиш ръка на повърхността им и да чувстваш как водата минава през дланите ти, провира се между пръстите ти и за първи път да не изпитваш съжаление, че нямаш контрол върху този процес, че материята минава през ръцете ти, но не я задържаш, защото уважаваш Свободата й.


Когато се огледаш в река, тя никога не те пита кой си, какво си постигнал, дали си професор, лекар, градинар, дали си беден или богат, дали й носиш нещо или си дошъл с празни ръце. Тази безусловна приемственост привлича до степен на пристрастяване. Нормално е да ти се иска да отвърнеш със същото – да искаш вместо да грабиш, да даваш, вместо да рушиш да градиш, вместо да засипваш с боклук, да чистиш, за да можеш следващия път пак да се огледаш в кристалночистата вода и да виждаш Хармония в отражението й.
Да не говорим за моментите, в които получаваш досег до обитателите на река – това е най - пълноценният контакт с Природата, за който човек може да мечтае. Чувството да притежаваш за миг, допира до жива и движеща се енергия и апогеят, който идва с връщането на Свободата – няма по-велико усещане!
За да се изпита някоя от всичките тези емоции, си заслужава човек да катери стръмни скали, да преодолява жилеща до кръв коприва, коварни хлъзгави камъни, жилави клони, кал, студ, болка.
Имахме удоволствието с Боби /Хемингуей/, да изпитаме по много пъти всичките тези тръпки миналата седмица, когато предприехме серия от излети по различни реки и в различни краища на България.
Няма да забравя една невероятно силна река, която ме сграбчи веднага, щом нагазих в нея, постави ме на колене, с трясък и писък при това, удави ми телефона, с който правя снимките и всичкото това го постигна за части от секундата. Притежаваше великолепна мощ. Много тъжно, че са й замислили още един ВЕЦ, за да се възползват от силата й...
Не мога да забравя и река, която беше обградена отвсякъде от стръмни скали и самата тя се падаше долу, ниско в основата им. Голямо спускане и после катерене падна. Местен човек ни предупреди, че е лудост да предприемаме подобен ход, че наклонът на скатовете е 70 – 80 градуса и изпуснем ли се, не се знае къде ще се спрем. Но, и това не ни спря. Адреналинът е по - силен от страха и в подобни моменти дава на хората неподозирани способности.






Стигнахме долу и усилията ни се възнаградиха от прекрасна гледка. Реката беше дялала камъните в разнообразни причудливи форми и ги беше превърнала от обикновени камъни в произведения на изкуството.
Като творби на скулптор с явен уклон и симпатии към Каменната епоха.









Живописни водопади добавяха още царственост в пейзажа, който се разкри пред очите ни.




















И тук дойде голямата изненада – във вировете, покрай камъните се спотайваха рибки, не по – големи от 10 -15 см, няма какво друго да бяха, освен Балканки. Но с много странно и неочаквано поведение – стояха и гледаха безучастно примамките. Дори не мога да кажа, че бяха активни в атаките, което е ултра нетипично за тези риби.
Боби смени над 30 блесни и воблери – всички налични марки и модели, форми и окраски, прехвалени бойци и фаворити. Нищо...пълно безразличие.
Е, в крайна сметка не бяхме разочаровани, просто липсваше диалогът така любим на всички рибари, нищо повече.
Тук Боби се чуди каква тактика да предприеме.


Сменя поредната блесна


В една от реките, която беше крещящо замърсена, Боби попадна в пряк контакт с единствената риба в цялата река – голяма и силна, много красива и борбена. Очудващо как е оцеляла в тази нетипична за нея силно замърсена среда...






Тук на снимката се вижда как нещо се носи, неволно прихванато в кадър.


Казват,че когато искаш да не променяш светлите тонове на кадъра и за да запазиш положителното настроение, помага да назоваваш нещата с щадящи имена, не с действителните им.
Плуващите предмети бихме могли тук да ги приемем за куриерски пратки, безплатен трансфер на стоки от една държава в друга.
Човек може да легне, да се отпусне във водата и на следващия ден да се събуди иноземец, импортна стока в чужда държава.
Истинският проблем е засегнат вече от Боби в друга тема.
В момента нямам никакво желание да обръщам темата във вопъл...
Та, насладихме се на Божествени красоти, живот в реките, макар и не толкова кипящ, какъвто ни се иска, червени, оранжеви и кафяви точки, много вода, емоции, водопади..














Основните действащи примамки се оказаха всички марки и размери блесни с бакърен цвят – от Panther Martin до Mosca, от 2-ка до 6-ца, както и сребърната Mosca с червените вертикални линии, която поначало е фаворит на Боби.
Като изключим реката в дълбоката падина, със странно безразличните обитатели, навсякъде другаде се радвахме на неистов интерес, здрава атака и поздрав отблизо.
Всички рибки бяха пуснати обратно във водата, без видими наранявания, напълно витални и в непроменено състояние.
Не пропуснахме да съберем по един чувал с отпадъци на всяка посетена река. Това отдавна ни се е превърнало в начин да се отблагодарим за гостоприемството на реките, както и да намалим екологичния дисбаланс, който появата на човешките същества причинява.
Много мисли ни минаха през главите в движение и загнездиха в съзнанията ни идеи за нови акции по зарибяване на обезрибени и нуждаещи се реки.
Остава само да се борим, да следваме пътя, който сме избрали за постигане на идеалните цели на клуб „Балканка“ и разбира се – Вярата, без която човек е като река без риба...

_________________
Риболовен клуб Балканка - / http://www.balkanka.bg /

Здравейте колеги,

Боби и Николета са направили страхотен риболов, а и на какви места са били само. Фокусът на част от снимките е убегнал малко , но пък това придава допълнителна загадъчност за местата. А и разказът е уникален Като пътепис

Жоро (Koda33) още не е пробвал онова място, за което говореше, но се надявам скоро да стане и това Чакаме репортаж.

Аз миналата седмица успях да открадна два три часа и да се потопя в хладните води на някоя планинска река. Жегата долу в ниското беше непоносима и докато вършех служебната работа само в мислите ми беше момента, когато ще мога да помятам примамките сред планинските дебри. Едвам се дишаше в ниското, но когато дойде моментът изкачвайки се нависоко гледах как въздухът започна да става приятен за дишане Стигнах до реката, а тя нежно виеше своята снага сред гъсти гори и накацали големи камъни във водата. Спретнах багажите и за нула време се слях с обграждащата природа и оставих водата да облива краката ми, а аз с надежда за петниста риба се понесох по течението. Реката една красива и осеяна с укрития за петнистите рибоци, които виждах на моменти как се прокрадваха зад някоя камък и като светкавици се изстрелваха в укритията.



Малко по-нататък стигнах и до златния вир, след който пъстървите вече навестяваха примамките, докато преди това само проследяваха с интерес играта им, но дотам.



Закачи се и първата рибка, която веднага беше кепчосана с новия ми кеп, подарък от Мариян (за което специални благодарности). Работи безотказно Само да ги има петнистите красавици. Примамките, които ползвах бяха въртящи блесни с премачкани тройни куки. Воблерите им изглеждаха явно страшни във водата, защото или бягаха пъстървите или имаше слаби атаки, за разлика от блесните. Какво му трябва на човек. Прохладна река, уникална природа и уловена пъстърва, която след снимка бе върната обратно в ловната й територия.





А гледките не спираха пред погледа. Какви само красоти е създала природата и ме кара да се замислям колко крехко е всичко и колко лесно се унищожава с един замах на ръката. Дано повече хора да разберат в какво приказно място е България откъм природа и дадености и дано да се замислят за това, защото в противен случай тази красота остава в историята, а е хубаво да могат да се докоснат до нея и други риболовци, туристи или хора обичащи природните красоти.







По едно време толкова се отдалечих от цивилизацията, а и стана сумрачно. Тъкмо място за четири лапи, хайванчетата на бат Димо. Тях не видях и добре, но пък чакал се обади не далеч от мен и ме караше да се озъртам на всички страни. Единствените обитатели, които видях бяха балканките, които или прибягваха във вировете или се стрелкаха към подадената им примамка







Пъстървите не бяха от големите, независимо, че и такива си прокрадваха като сенки сред пенливите вирчета. На моменти спирах да наблюдавам как стоят две три пъстърви обърнати към течението и чакат какво ще им донесе днешния ден в менюто. Страхотни създания. За да ги има, трябва да ги пазим. Много са хората, които милеят за природата и в частност за балканските пъстърви, но уви не всеки си дава сметка колко лесно може цяла еко система да се разсипе за нула време, задоволявайки кулинарни капризи.

Ето Ви още още кадър от страхотното място, на което бях.



Там при дървото имаше хубава пъстървуна, но друг път ще се пробвам с презентация на примамката

Тричасовият риболов приключи с няколко извадени пъстърви в нормата, които са върнати обратно в студената вода, като за хванати с кеп и с предварително охладена ръка. Куките са с премачкани контри. Куката се откача без проблем за непросветените. Чувствах се зареден и емоционално окрилен. Реката беше жива, а това правеше мен още по-жив. Задружно трябва да се опитваме да съживяваме и други приказни кътчета.

Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Здравейте колеги,
Последните две седмици нещо работата ми дойде малко в повечко, а и като гледам
прекрасните репортажи на колегите, особено Павката с тези снимки, направо полудях душевно!

Време беше за РИБА! Петък - 02.08.2013
Екипът - аз и Бат Димо (едвам го навих )

Както винаги - среща в 7:45. Изпихме по едно кафе и хайде на пътя.
Планът - две непознати за мен реки, като едната е непозната и за Димо (много странно )

На излизане от София гледаме някакъв момък да маха на автостоп. Качихме го!
Не изминаха и няколко минути и го попитахме с какво се занимава.
Оказа се, че се прибирал в родния си край и щял да ходи за риба.
Ха сега де ... Попитахме го как лови риба, а отговорът беше:
"Е как - с очила и вилица"....
В този момент, както си карахме усетих десният мигач и спирачките...
Свалихме го от колата, казахме му, че е бракониер и го оставме да си виси на пътя...

Денят започна прекрасно!!! Леко ни се скапа настроението, но какво да се прави.
Времето мина неусетно и бързо бързо се озовахме на първата река.







Риби нема, само боклуци:



Събрахме каквото можахме и газ към другата река.
Оказа се по-красива от предишната.



Димо имаше едно кълване. Реши да поупорства и след 4-тото прекарване се излъга една
красавица, която ни се озъби на снимката





Хоп, троп и обратно в реката:



На спининг нещо не се получиха нещата, рибите бяха доста пасивни.
Само една прилична рибка ми подгони и това беше.
Лошо няма! Реката ни компенсира с красотите си!













Направихме си една прилична разходка. Излъгахме една рибка, но пък останахме доволни!
Другият път повече.

_________________
Мариян Захариев (starlight)

Този репортаж се излъчва с благородното съдействие на Боби и Ники от клуб Балканка... Благодаря Ви.
Тазгодишната отпуска я чаках така, все едно че щях да ходя на почивка по Карибите с 5-6 знойни хубавици.... И тва защото тези двамцата обещаха да ме водят 2-3 дена за пъстърви.Че покрай мене такива елементи(пъстърваджии) почти липсват и сам ми писна да ходя...
За 3 дена обиколихме 7-8 рекички и поточета .Почти във всичките имаше необходимите условия за това да гъмжат от малки пъстри "красавици",но уви всичко вече е изядено от гладните местни(а и не само) индивиди.... Кога ще се научим да ценим това което ни предлага красивата българска природа не знам...
В едната от реките почти на старта дръпнах една пъстръвка .След това по-нагоре видях още една да прибягва между камъните...И това беше... А реката УНИКАЛНА.Жалко че не си носех фотоапарата него ден да видите за какво иде реч.Вир след вир...и така поне 50 бр. за 1-1,5км.И накрая всичко завършва с уникален водопад и вир под него...Но без живот....
Много от поточетата и рекичките са маловодни по това време и въобще не се знае какво е оцеляло в тях.Да се надяваме че природата си знае работата и е дала шанс на рибетата да оцелеят до следващият дъжд.
А последната река на която ме заведоха беше като от сънищата ми...Не толкова красива като предните,но пълна с живот.Имах сигурно 100-тина удара и около 40 извадени рибки.Повечето дребни до педя.Но пък се виждаше страшно много живот в реката и дано не ги докопат местните(както в по-долното течение).Имаше страшно много откачени рибки,но това беше заради безконтрените куки.Както казва Боби и тези можем да си ги броим за извадени...
Видях и вирът за който имам изваден нотариален акт...Че даже и рибка дръпнах от него..
Повечето рибки ги извадих на много малки блеснички(доста от тях мое производство) с вързана муха на куката.Изненадващо рибите не бяха във вировете ,а в плиткажите .Или просто във вировете са изловени по-лесно и вече са изядени..
Ето и снимки от тази последна рекичка,на коята е като рай за пъстърваджиите...





Опит за снимка на релииз...



Боби в действие:















Тука също има риба на снимката.. :



"Да върнем живота в реките"





Отново опит за снимка на релииз:









Това е "моят" вир..





Наслука на всички колеги обикалящи из планините за тези красиви риби..И ги пускайте обратно та да им се радвате още дълги години...