Kлуб Балканка

Благодаря на Боби и Маранцика за емоциите и това, че вярват в мен и ме взимат на всички подобни излети!
Когато са наблизо знам какво следва - много ходене, никога по идеално равен терен, катерене, пълзене, малко падане, изправяне и продължаване напред, с километри.
Ако викна да запея песен, ще звуча в стил Вапцаров: "Романтиката е сега в моторите, които пеят по небето синьо...." 8)
Ето и моите снимки:


Голямата река с двете сърца, но без рибки:


Тъжна Красота...


Комбината








Илиянски, като сме тръгнали да размахваме нотариални актове, това тук да знаеш е мое



Вирът за теб, водопадът за мен, Боби сигурно ще извади документ за реката









Фенка на Обама


American girl



Дано всеки е в състояние да почувства силата на Природата и да иска с нещо да допринесе и тези след нас да могат да пишат подобни репортажи!
Пожелавам всекиму шанса да изпада в романтично, еуфорично и натуралистично безвремие!

_________________
Риболовен клуб Балканка - / http://www.balkanka.bg /

_________________
Риболовен клуб Балканка - / http://www.balkanka.bg /

Както сме го подкарали да взема и аз да драсна няколко реда

Петък - 9 Август 2013

Реката:







Дървета:



Вирчета:













Красоти:







И единствената красавица за деня... за съжаление...
Само дето не стана снимката, НО пък знаем, че е там!

_________________
Мариян Захариев (starlight)

малко може би нескромно от Моя страна, но не Ми е целта да се самовъзхвалявам, а да пресъздам оная красота и хармония между Природа, Човек и Риби / Балканска Пъстърва/. И така снощи 12.08 изчетох всички репортажи / на един дъх, както Павката бе казал/ и въодушевен реших, спонтанно да посетя една Река. Въпросната Река я посетихме преди около месец, но нелеп инцидент не Ни позволи да направим така желания риболовен излет / Николета я повлече водата и си удари доста лошо коляното, малко поплува и.......си тръгнахме по живо, по здраво, а я повлече, защото......ще разберете впоследствие/. Реката я бях набелязал още миналата година, а днес, а утре и все го отлагахме, снощи обаче реших, че е време да я уважа и Нея. Ставане в 03.15 часа, кафенце, бани и 05.00 „стартиране“. OMV нафта, кафенце, баничка, айранче и газ в Моя стил. В 08.00 бях на Реката. Изминах безпрепятствено 1,5 км. До съответния ВЕЦ / без тях, не може/, и учудено забелязах че даже имаше и вода по Реката/ водохващането е на още 2 км/. Реших все пак да пробвам, веднага след ВЕЦ-а се спуснах /Реката се вие покрай пътя/. Почнах една по една да сменям различните окраски и марки блесни – нищо. Сетих се, че някой бе споменал, че Пъстървата сутрин рано не е много активна, може би това беше причината, а може би не. Както и да е, имам си едно тайно оръжие, което винаги ме е вадило от капото/ това при положение, че все пак има Риби, в интерес на истината почнах да мяркам и плуващи сенки, стрелкащи се от вси страни/. Рибите просто, бяха много наплашени/ също ще разберете по – долу, защо/, явно рибарската преса си бе казала думата, както и на много други Реки/ Аз също може би, имам участие в това, макар и да не взимам, категорично никакви Риби/. Излишно е да казвам, че изповядвам „CATCH - PHOTO – RELEASE” при улов на всякакви видове Риби! В крайна сметка имах атака към блесната, но с неуспех. Тук е въпроса да кажа, че ползвам минимум номер 2, а също и номер 3, блесни /това го знам от Кърцата, просто Рибите които са малки не се закачват, а другите не се нараняват, в повечето случаи/. В крайна сметка дойде първата красавица, около 20см., с наситени кафяви точки, наистина беше много красива Риба /само не знам, нашенка ли е, или не, ама беше страхотна/. Просто риболова започна с пълна сила. Бях доволен от факта, че Ми се случва повторението от последната Река, която посетихме с Илиян /Маранцинката/, Река пълна с живот, от всички страни се хвърляха и нападаха блесната с такава ожесточеност, че не можех да повярвам на очите, и на “ушите“ си / шега/. И така бавно и неуморно си се качвах нагоре, бях минал вече и водохващането, току - що, когато Ми направи впечатление, че Реката стана буйна, редуваща бързеи и вирове / е не съвсем вирове, просто денивелацията бе голяма/. Рибите не бяха големи, но повечето в нормите, имах малко по – големи 2 или 3 Риби, но риболовът беше доста интензивен. Наистина като подавах блесната по – отдалече / водата беше доста бистра, и Ми направиха забележка на последния излет, че много се приближавам, а си беше и така/ се стрелкаха Пъстърви, малки, големи и още по – големи от всички страни. Е Колеги като си на такава Река, си е голям кеф, джапаш и покрай теб се стрелкат Пъстърви от вси страни. Между другото, рибоходът бе в отлично състояние, изчистен и дебитен, нещо което рядко се среща, но бе факт. Сега ще разберете защо предишния път не можахме да осъществим така бленувания риболовен излет. Реката бе с дебит като за Април, силата й бе възхитителна, като се сетя само за една от Реките зарибявана точно през Април / 6000 Пъстърви/ и ми се къса сърцето. Тази беше във върховата си форма / само ще Ви кажа, че едвам се върви през водата и точно затова Николета беше повлечена от водата, Аз самия едвам преминавах от бряг , на бряг/. Не знам колко нагоре се бях изкачил, точно си погледнах часовника и си вървях по камъните, когато съзрях, че в следващия момент ще стъпя върху една змия, да змия, която невъзмутимо даже, не избяга, а ме гледаше и .......Точно тогава реших, че трябва да стъпя не върху змията, а на едно паднало дърво, което беше напряко на Реката, даже не разбрах как я направих тази маневра. В този момент летях безтегловно с глава надолу, в един безкомпромисен вир, с порядъчна дълбочина заедно с целия си безценен товар. Въдичка, раничка с телефони, документи и т.н.........Само да спомена, че в София е 33 градуса, там където бях беше 21, а за водата във въпросната Река, няма да споменавам. Яко накиснат реших, че риболовът беше приключил малко по – рано от времето, което на Мен ми се искаше, но традицията си е традиция. Миналия път Николета, сега Аз.....На всичко отгоре си бях и ударил и глезена някъде. За пореден път долния водач на пръчката беше изкривен / е, Аз пак го изправих, но интересно докога така – нагоре, надолу/, телефоните подгизнали, цигари, запалка, документи, всичко аут. Това си е част от Пъстървовия риболов, с Николета по краката сме като нискоразрядни актьори, участвали в евтин телевизионен сериал, вече не ходим с къси панталони, ама на........ С бодра крачка подгизнал, куцукайки тръгнах надолу към колата, моето спасение / там имах сухи дрехи и кафе и цигари и всичко, от което се нуждаех/. А стресирани са Рибите, защото малко преди водохващането на МВЕЦ-а, един Дядо си размахваше сръкмето........ и там бях и Аз и........Питам как е Деди – А, добре е вика той и ме гледа като все едно е видял извънземен / е Аз си бях като извънземен/. Деди беше хванал едни така маломерни хубавици около 15-17, да не говорим и че е вторник, а през седмицата.......улова......сръкмето..... Е Колеги много SORRY, той пък нищо не знаеше по въпроса за сръкмета, улов през седмицата и т.н.. Е проведохме един бърз спор Рибите бяха изсипани безцеремонно в Реката / умрели съответно горките хайвани/ и ........телефоните са без покритие, а и да имаха покритие „КВО“ ИАРА ще дойде по мой сигнал, горе в гората. И пак стигаме до въпроса съвест, съвест, и съвест. По надолу вече беше по – трудно още четирима псевдо рибари си поскаха и те. И аз пак така КВО става Колеги – а добре е / добре е, ама са четирима глупаци, решили да си хванат някоя Риба, щото щели да правят банкет.......е добър апетит/. Те също имаха 20-на Риби. Е освен да им прочета конско, нямаше вече какво да направя. Те едвам говореха и езика на държавата в която бракониерстваха, ама....... Интересно Кой, как, би процедирал, има и рибарник наблизо / в който между другото се предлагат Балканки в менюто на псевдо ресторанта, направо Ми се повдига, лично Ги видяхме миналия път с Николета да плуват в едно заградено пространство. Тя веднага предложи да ги откупим и да ги пуснем, по - скоро да ги върнем там от където може би, бяха дошли, ама нещо сумата бе непосилна за Нас, за толко Риби/, да бяха си купили „АМЕРИКАН ГЪРЛС“ и да плюскат със здраве. Тръгнах си по живо, по здраво благославяйки Мен, Майка ми / да е жива и здрава/ на техния език. Е Аз не им останах длъжен, дори ги заплаших, че ще се обадя на Горския, което не ги впечатли толкова много, ама...... Така Ми завърши днешният риболовен излет, изпъстрен с доста събития..........И до нови срещи от някоя друга великолепна Българска Река!
Малко снимки за утеха...














Тук може да се почувства силата на Реката




Намерих си и другарче


Член на Риболовен Клуб „Балканка“
„Да върнем Живота в Реките“

_________________
Риболовен клуб Балканка - / http://www.balkanka.bg /

Здравейте младежи,

Дойде ред и аз да отскокна за риба След толкова прекрасни репортажи от всички Вас ми се въртяха само реки в главата с елементи на червено точкуване

Понесох се вчера аз в командировка (като гледам повечето ми излети тази година са били по време на командировки), а такъмите неотлъчно с мен в багажника на колата. Още с излизането от големия град мислите ми бяха насочени към предстоящия риболов. Върших каквото върших откъм служебни задължения и хоп в 18.00 ч. вече бях на реката (най-сетне). Имах около 2 - 3 часа преди да се стъмни подобаващо и да не мога да виждам точно къде замятам, така че нямаше време за губене. Нарамих фотоапарата, въдицата, кепът (задължително на гърба. Страхотен подарък от Мариян ) и самият аз със себе си се отправих към дебрите на реката. Тя беше предварително избрана според дестинацията ми. Отдавна не бях стъпвал там. Спускайки се сред високо покаралите треви се чу шумът и на самата река, която ме посрещна с хладните си води и красотата около себе си.



Пийнах няколко шепи от хладната планинска вода и се спуснах към търсене на петнистите красавици. Първите няколко вира без успех, но забелязах сенките на прибягващи пъстърви, които като светкавици раздираха подводната шир. Няколко плахо се опитаха да подгонят блесната, като на моменти я достигаха и правеха опит за атака, но усещах единствено потрепването на въдицата в ръка. Придвижих се по-нагоре, а местата се редуваха от красиви по-красиви, а камъните подредени така изкусно от майката природа, все едно подводен калдъръм. Редуваха се и едни и по-дребни камъни, идеално укритие на рибите. Облавях всяко перспективно място. Хванах една пъстърва около нормата, но докато извадя техниката и тя ме опръска по очите и се върна оттам откъдето е дошла На едно място, недълбоко имаше потопено наполовина дърво.



Заметнах пред него, встрани, но нямаше подгонвано. Викам си ще метна покрай него, така че примамката да го обходи и така и сторих. Тъкмо цопна блесната и задържах за миг и последва удар на хубава пъстърва, която като обезумяла направи висок скок нагоре, после настрани (подплаши всички останали риби 50 м. нагоре и надолу по реката ). Кепът за отрицателно време беше свален от гърба и вече беше в ръка. Загребах борбената балканка, изпъстрена с ярки червени петна. Истинска красавица, около 29-30 см.





Направих и няколко фотосесии, докато си стоеше в кепа и помахваше с опашка. Блесната се откачи без проблем и без нараняване, тъй като куките са предварително премачкани с клещи. Веднага след това последва и пускането на свобода, което ме кара да се усмихвам и да се чувствам емоционално зареден от срещата с това приказно красиво създание.



Това е първият ми клип с пускане на свобода на уловена пъстърва

Тази уловена риба ми стигаше до края на излета Понесох се нагоре по реката, като облавях всяко едно перспективно място. Рибите ги имаше и често навестяваха блесната, като стремглаво я атакуваха. Хвана се и една американка, което ме учуди откъде се взела, но след снимка се върна обратно в реката.



А местата, всяко едно спиращо дъха





На последното такова се престраши красива балканка, която веднага след това връщайки я във водата махна с опашка и се скри в дълбокото Какво нещо е природата и каква красота е създала само.



На едно от следващите места имах подгонване на хубава и охранена балканка, но така и не направи атака и веднага след това се върна в убежището си, а аз останах с отворена уста, която след това беше заменена с усмивка. Ногоре местата бяха също така приказни както и в началото. Кристалната прохладна вода се спускаше необезпокоявана между камъните, от вир във вир, а приятният шум от шумоленето й минаваше около ушите ми.





Направи ми впечатление, че известно време ловях в участък, който добре познавах, но рибите ги нямаше. Откъде ли не прокарвах примамката, но за съжаление рибите като че ли не бяха там. Това отново ме навежда на мисълта колко крехко е всичко около нас, природата, екосистемата в реката, обграждащата ни действителност. Пиша го това и се надявам да го прочетат повече хора. Излавяйки всяка една пъстърва, за задоволяване на апетитни нужди или просто някой да се похвалят с улова, не съзнават каква вреда се нанася на дадена река, още повече, когато е малка. Нали отново ще отиде някой ден да лови и просто там няма да има никой. Единствено течаща вода без живот в нея. Стана ми болно в онзи момент и сега дори. Добре, че след известно маане на гащи ме атакуваха няколко балканки около нормата, които ми върнаха отново усмивката на лицето, но ме накараха за пореден път да се замисля.

Поздравявам Ви с последния фотос от излета



Равносметката са малкото часове риболов (а можеше и без хич ). Имах извадени десетина риби и доста повече атаки. Болшинството пъстърви бяха около нормата и една красавица още в началото, която сега като се замисля с тези пируети може тя да е подплашила останалите пъстърви. Направи ми впечатление, че имаше доста мъници, които се опитваха да атакуват, което ми дава надежда за по-нататък, но разбира се при условие, че всеки е колегиален и мисли не само за момента, а и занапред и най.вече за природат Без нея сме нищо.

Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Здравейте колеги,

Връщайки се от командировката миналата седмица остана време за около 1-2 ч. риболов. Време малко наистина, но посетих нова за мен река, която бях набелязал по картата. Както казва един колега риболовец, реката е "тънка синя линия" по картата. Та отправих се на там без да знам какво да очаквам. Това, което повече ме глождеше беше дали има вода, а рибки, ако имам късмет Е имах късмет и от двете

Реката ме посрещна подобаващо с красив вир и спускаща се вода в него. Дъното интересно нагънато и с потопени камъни по него и образували се от времето ниши, които идеално укритие за петнистите красавици.



Заметнах и веднага забелязах няколко сенки, които преследват примамката. Повторих и сенките отново се спуснаха, като една от тях се засили и атакува блесната Разподскача се красива балканка в нормата, която за нула време беше освободена с предварително охладена ръка, снимана и върната обратно в студената вода.



Реката ме възнагради с първата риба за краткочасовия риболов, но все пак имаше още време и продължих да се придвижвам по нея, замятайки наляво, надясно, надалеч, на по-близо. Имаше рибки, които подгонваха, но не се осмеляваха да атакуват, докато не дойде ред и на следващата красавица, която след кратък фотос бе пусната обратно да расте



За пореден път се убеждавам, че в различните реки рибите имат различна окраска. Тази наподобяваше малко като зебра, имаше тъмни и светли петна по нея. Същото го забелязах и по други прибягващи пъстърви. Какъв художник е само природата и какви чудеса създава. Говорейки за чудесата на природата, които понякога ни се отдава да забележим, а не да преминем покрай тях улисани в мисли е и следващата форма, която ми се изпречи пред очите



Само като се замисля колко векове, а сигурно и хилядолетия е трябвало на водата да сътвори подобни гънки, които когато ги зърнах бяха поръсени с есени листа, напомняйки за приближаващата есен. Постоях и прекарвах ръка по причудливите извивки на скалата (някой да не помисли нещо друго )

Малко по-нататък от мястото ме изненадаха още две петнисти красавици, които за нула време бяха снимани и върнати обратно, като едната от тях се изстреля като торпила в дълбокото и приятелите, а те се определено се забелязваха.







На следващото клипче забележете колко пъстърви може да има на едно място (рибите са около 24-25 см). Колко ли време трябва да мине, че всяка река да изглежда по същия начин. Това е призив към всички колеги и четящи да се замислят върху въздействието, което оказваме върху екосистемите по пъстървовите реки (а и не само), ако няма умисъл и се ръководим единствено от момента, а ни от това, което ще оставим след нас.



Толкова за 1-2 часа риболов.

В неделя бях на уникално място, но за него ще разкажа след няколко дни, че време не остава.

Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Наскоро бяхме с Боби и Николета на една планинска река. Тъй като отдавна не бях мухарил, реших да заложа на техника със суха муха. Боби действаше с блесната, а Ники - с фотоапарата.
Тръгнах с мухата и шнура, тъй като бях сигурен, че пъстървата ще се храни на повърхността. За който не е чувал - обикновено тази риба събира храна долу, и едва около 15-20 на сто е средното й хранене отгоре. Има моменти, в които мухите се явяват нещо като яденето на семки при човека - събира насекоми по повърхността и не яде нищо друго. За щастие този ден не беше такъв, излезе си и на блесната на Боби, и на моята муха.
От предишните ми излети по тези места преди доста години съм научил, че балканката тук излиза най-добре на седжове или парашути, затова си навързах 10-15 мухи от двата вида. Седжът е от еленова козина, а парашутът се прави от пера от петел и паун, а най-отгоре му се слага една стърчуга, което се явява самият парашут. По учебник парашутът се прави от опашка на теле, ама в моя вариант е от една прежда за обшиване на мокети, която също върши работа.
Те я реката, изтрамбовахме 10 км по течението й с газене, Боби се види долу в ниското:



Излизаха неголеми пъстърви, до те тоя размер. Сутринта при мен на мухата беше по-слабо, но към 10 часа ручейниците почнаха да се люпят и тая пущина полудя да скача и да ги лови. Това му е якото на риболова със суха муха, че виждаш кълването пред себе си. Просто сервираш мухата на повърхността и отдолу изведнъж излита една тъмна сянка, след което се чува пляяяяс! и почват да хвърчат пръски. Даже имах щастието да ми се случи една доста голяма рядкост - една пъстърва ми взе мухата на около педя над водата преди да падне. Голям кеф!



Пак реката, голяма красота:



Ето я мухицата - нищо особено, некадърна изработка от мен, ама важното е, че плуват добре и ловят риби. Впрочем установих, че новите фанелки на клуб "Балканка" освен че имат перфектен дизайн, са изработени от материя, която отлично попива рибешката слюнка при подсушаване на мухите след всяка уловена риба. Проблемът е в това, че пъстървата я олигавя и трябва да се изсуши хем добре, хем бързичко, за да не губим време. Най-често мухарите си изсушават примамката, като я стискат хубаво с фанелката си (така ми е показвал Иван Михайлов навремето):



Та това е в общи линии, беше перфектен излет с много уловени риби, всички до една пуснати в перфектна кондиция обратно във водата. Интересно, че лових без контра, но въпреки това откачах риби сравнително рядко, повечето си бяха хванати добре. В същото време липсата на контра позволява да ги освобождаваме без много пипане, някой път даже само с едно тръсване на въдицата.
Боби показа много добра работа с блесната, чест му прави, че лови с двойки и даже тройки. Аргументът му беше, че с по-малка блесна може да нарани маломерките. Трамбовахме общо 20 км, от които половината в речното корито, с газене по камъните. Благодаря на Боби и Николета за приятната компания и страхотните преживявания.

Както Стан и Боби са споделили по-горе, тези дни бяхме на една невероятна река.
Отново на мен се падат Честта и Удоволствието да се опитам да обрисувам с думи и снимков материал преживяванията ни.
Отсега предупреждавам, че няма да ми е лесно, а много желая да ви даря късче от чувството, което изпитвахме през целия ни излет, да ви накарам да отворите душите си за Красивите неща в живота, които имат смисъл...
Потеглихме сутринта по тъмни доби, към 5.30 вече летяхме по магистралата, под ритъма на Nightwish, по-конкретно песента за стареца и кораба:



След като вдигнахме адреналина подобаващо, след няколкочасово пътуване, пристигнахме на реката.....................
Няма как да не направя дълга пауза, преди да продължа.
Някой грабва четката и вече си мисли, че е даровит художник, който може да нарисува всичко така, че да му вдъхне живот и рисунката да изглежда като жива.... Блажени вярвашите, може но надали и той – Великият Творец би съумял да нарисува така живо и цветно това, което се разкри пред очите ни – тучни морави, мек килим от трева и горски мъх, прелестна гора, в началото на реката широколистна, а после иглолистна. Всичко изпипано до най-малкия детайл.
Сън или реалност – до последно очите ти се чудят как Господ е дал, дал, забравил, че е дал и пак се е върнал да даде...









Толкова много цветове преплетени в едно.


Толкова нежни звуци – птици, падаща вода.


Толкова Красота...




Видими следи от борба между водната стихия, камъни и дървета...





Съвършена симбиоза – камъчета и върху камъчетата вода, вода и върху водата дървета, дървета и върху тях камъни, върху камъните мъх, върху него – Живот...


Това тук е изваяно с времето от водата и много напомня на риба.
Може би символизира Богът на рибите.


Реката е много пълноводна, пълна с вирове и водопади, истински концерт от падаща от различни места, под различен ъгъл и с различна мощ вода.






Дълго време чаках да видя в действие митичния бат Стан.
Толкова бях слушала за уменията му в лова на пъстърва и най-вече в мухарския риболов, който се оказа безспорно голям майсторлък.
Поддържаха голямо разстояние с Боби, между мухарския риболов и спининга, поради характеристиките на различните методи, но за мен не бе проблем да наблюдавам и двата фронта.
За добре запознатите е ясно, че двата типа риболов са като две различни бойни изкуства, но крайната цел е една – да се изпита наслада от активността, без другата страна да бъде наранена по какъвто и да било начин.
В стойка на очакване, Стан прилагаше умело своите тактики.




Никога не съм предполагала колко могат да си подхождат клубната блуза и жълтата му шапка.
Вероятно заради жълтия надпис на гърба ДА ВЪРНЕМ ЖИВОТА В РЕКИТЕ.
Но не това е най-интересното.
Впечатляващо беше старанието на Стан, опитът му и както открих Любовта, която таи към всичко живо и към Природата като цяло.
Погледите ни – моят и на Боби дълго бяха приковани в шнура, който Стан често замахваше и мяташе във водата.
Шнурът описваше множество спирали във въздуха, движенията му оформяха сферични фигури.
Танцът му напомняше на съчетание на Мария Игнатова с лента, което съм гледала като дете.-)
Предполагам, че придобиването на подобни първокласни умения в риболова изисква не по-малко време и усилия от тези в художествената гимнастика.
Разбира се, усилията не закъсняха, видно и от неговия репортаж.
Големите пъстърви му се лепяха.
Налитаха на нещо като дами на бижута в МОЛ-а.-))
По-късно видях какво ги е изкушавало така неудържимо.
Ръчно изработена от Стан муха с абстрактно за мен име – Лунна сянка или каквото и да било там, не запомних.-)
Малко рошаво снопче в двуцветен ансамбъл от тъмно кафяво и бежово.
Явно за пъстървите представлява истинско бижу.
Стан беше в екстаз. В паузата на суша по – късно се чудеше как рибите имали супер нелогично поведение – не ги намирал там, където се очаква да бъдат, а ги хващал в краката си, докато пали цигара, преди да се премести на следващия вир.
Боби сменяше блесна след блесна.
Имаше доста хванати, доста изпуснати.
Но никога цвета на лицето му не се изменя,ако изпусне или не хване.
За него е важна емоцията и това да оцелеят рибите.
Стига до жертва на любими блесни, да им реже тройките, които са с предварително премахнати контри, само и само да освободи рибките и удоволствието от занятието да си остане взаимно.



След 8-9 часа ходене изведнъж небето се намръщи, развяха се клоните на дърветата, закапаха огромни капки дъжд, като го обърна на град.
Стана страшно, но явно не и за нас.
Стан извади жълт дъждобран, в тон с шапката и надписа на блузата, като многократно кавалерски ми го предлагаше да го облека, Боби нахлупи шапката, аз покрих с кърпа главата си и продължихме да крачим по пътя, в гората, в очакване да спре да вали, което се случи след близо час.
Водата стана мътна, но за сметка на това играта се възобнови със страшна сила.
Рибите кълвяха като обезумели.
Извън реката също имаше движение.
Създаде се сюжет за мини Джурасик парк.
Навсякъде плъзнаха саламандри или както още ги наричаме дъждовници.
Имаше екземпляри от по 30 см, каквито виждах за първи път в живота си.
На едно място женска приканваше половинката си да се прибира вкъщи.
Нормално, при подобна конкуренция.-)



Радостта ни не трая дълго, тъй като отново заваля.
Този път капките бяха ледено студени, огромни и обилни.
Удряха ни като куршуми по челата, гърбовете, краката.
Изпраха ни дрехите, охладиха телата ни, но не ни взеха ентусиазма и удолетвореността от прекарания ден на открито.
Изнесохме се много бързо обратно към колата.
Там, наблизо имаше кой да ни посрещне с блага дума, топла супа и внимание.-)
Прибрахме се в София отново по тъмно, доволни и щастливи.

_________________
Риболовен клуб Балканка - / http://www.balkanka.bg /

Здравейте колеги,

В края на миналата седмица направих дълго планувания ми целодневен риболов посветен за пъстърва (3-ия за тази година ) Предишната вечер беше една трескава подготовка и помисли за предстоящия риболов..... Алармата на телефона извъня в 4 ч. сутринта и се изстрелях, като торпила. Направих набързо два сандвича и бързо натоварих екипировката в колата и газ още по тъмно. Както бат Димо казва "няма смисъл от толкова ранно тръгване за пъстърва", но тогава светлината за снимане е най-подходяща. Носех се по пътищата родни, слушайки приятна музика и на моменти се разминавах с други ранобудни шофьори. Стигнах на уреченото място доста по-късно от предвиденото и подходящата за снимане светлина, но както и да е. Все пак бях на плануваната река, а тя определено беше нова за мен. За първи път стъпвах и сърцето ми имаше учестени тупкания от вълнение. Натоварих се с цялата екипировка и заприличах на товарно магаре, но нямах шерп със себе си. Приближих се до реката и устата ми остана отворена от красотата, която се откри пред очите ми.





Не спирам да се възхищавам на майката природа какви красоти създава само и как всичко си е на мястото в точно определен порядък. Колко хиляди години природните сили са оформяли терена, като изкусен творец Разгънах такъмите и поставих въртяща блесна с предварително премачкани контри на куките. Целта е минимално нараняване на петнистите красавици, които както тях, така и всяка друга уловена риба връщам обратно във водата. Още с приближаването забелязах прибягването на няколко сенки, които след като им поднесох и въртящото парче метал се изредиха да го изследват само с почуквания, но без закачка. Няколко пъти така и се изпокриха на сигурно под големите камъни. Преместих се на следващото перспективно място, където ме сюрпризира и първата уловена балканка за деня , която с предварително охладена ръка беше освободена, наснимана и върната обратно в хладната вода.





Местата следваха едно след друго и всяко ме караше да изпитвам почитание пред природата и красотата, която е сътворила. Следваха завои по реката, малки и големи вирове, в които реката или преминаваше в бързей или лъкатушеше необезпокоявана преди да се излее в следващия планински басейн. Шумът на птичките, на шумолящата вода ме зареждаха до такава степен, че дори и в момента, като притворя очи и се пренасям отново в тази красота и изпитвам наново мига, който усещах тогава "Магията".







В един хубав дълбок бързей, където водата беше над метър дълбока, при замятането се изстреля отстрани хубава охранена балканка, но само разгледа и се позиционира наново за атака. Заметнах наново, но този път друга риба, по.малка от първата се засили и атакува стръвно. Водата беше толкова кристална, че можеше да се наблюдава дори и в завихрянето самата атаката.





Малко по-късно се появи и следващата красавица, която отплува обратно в укритията



Реката беше жива и това най-много ме радваше. Водата направо вреше от риба. Забелязваха се пъстърви, както големи, така също и мъници, които стояха отстрани и нежно помахваха опашка срещу течението и чакаха и тях да ги ощастливи моментът с трошица храна. Рибите се възпроизвеждаха и заедно съжителстваха и малките и големите петнисти. На следващия клип се вижда как дебне една около 25 см балканка, когато втора се приближи до нея и й каза вероятно нещо и за секунда се изстреляха





На голяма част от вировете се забелязваха не една или две риби. Имаше обикновено между 20-30 пъстърви, които стояха подредени като войници по дъното и ако човек ги наблюдава известно време, както правех се виждаше как някоя от тях се засилваше и ловеше мухи по повърхността, като оставяше след себе си кръг завихрена вода. В такъв момент си давах сметка как са изглеждали реките в България преди чудовищната инвазия на човека.



Мястото, на което бях попаднал беше като консервирано във времето, обезпокоявано на моменти от вятъра и прииждащите води. Това може би е най-уникалното място, на което бях попаднал. На моменти чувствах погледите на животните в гората, които не се забелязваха, но знаех, че са там и ме усещат.







На поредното място представляващо поредица от едри камъни имаше образувано малко вирче. Подадох леко око зад един от тях и забелязах няколко пъстърви в очакване на храна. Имаше и една по-голяма. Заметнах внимателно и завъртях оборотите и веднага имах страхотна атака на най-голямата риба, която опръска очите ми при пируетите си. Красива балканка около 30 см., която пое обратно във водата, както се беше появила.





На следващото място, което представляваше обширен вир с голяма скала в началото на водата ме атакува с мощен удар отново красива балканка, която правеше такива високи подскоци във въздуха. За миг помислих, че ще се откачи, но беше кепчосана за малко преди отново да се върне от там откъдето е дошла. Красива балканка, също 30 см.





Сърцето ми биеше на макс. Бях спрял да броя уловените риби, а насладата, която доставяха незнам дали може да се предаде с думи.













На едно от следващите места имах атака на голяма пъстърва (между 40-50 см), която ме атакува от дълбочина и удари два пъти, но повече с цел проучване. Врътна се под водата, а на мен ченето ме падна до земята. Смених какво ли не от примамките в последствие, но до там. Рибата реши, че е направила проучване и не й допадат примамките. Друг път ще се пробвам отново, а може и да е наедряла дотогава . На друго подобно място подобна риба също разгледа примамката, преследвайки я, но не с цел атака.

Времето летеше като бясно и въпреки многото часове риболов ми се струваше, че времето мина за един миг. Дадох си още половин час време преди да потегля обратно към колата. Хванаха се още няколко пъстърви, като снимах единствено по-голямата.







И моментът на свобода



Това беше и последното място, на което заметнах, но единствено преследване отразих.



Поседнах за малко да отдъхна, пийна от реката (колко вода изпих през деня. Как не пресъхна реката незнам) и да се полюбувам още на красотата на това райско място. Мечтал съм си да попадна на такова от колко отдавна. Връщането обратно ми отне много време и чак се удивих на себе си какво разстояние съм изминал. Стигайки до колата бях гроги.

Поздрав с последния кадър



Равносметката за деня. Не знам дали има смисъл да я правя. Описаното онагледява преживяното. Уловените риби бяха в диапазона 18-30 см, като имаше атака и видяни риби по-големи от уловените. Бройката спрях да я отчитам, а и нямаше защо. Достатъчно за мен беше, че съм се докоснал до такова приказно кътче, което се моля такова да остане. Надявам се с всеобщи усилия и други красиви места, но без живот в тях да се възобновят и нека бъдем по-толерантни към природата. Ние сме преходните в нея, а с недобронамерените си действията я раняваме дълбоко. От нас зависи какво ще оставим и след нас.

Поздрави и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Оптимистичен репортаж.

След няколко поредни ходения с Мариян, на които с триста зора фатях по една рибка, дойде звездният ми час.
Две самостоятелни ходения, на свръхтайни места. Кво се оказа – бифши. Нема вече тайни. Сичко обезрибено.

Миналата седмица – място, на което не съм бил две години. Вреше от риби тогава. Сега не ври. По-скоро ври, де, ама не от риби. Като пипнеш водата – леко те щипе.

Така са я заредили, че ако напъхаш две жици у водата, ша мое си включиш поне телевизоро – да си гледаш телевизия, понеже нема кво друго да правиш.
Е, разбира се, красотата си е останала, само дето нищо не й вдъхва живот.











Все пак, понеже им разбирам – гепих и една рибка:





...... и изтървах една-две, пак маломерни.

Тая седмица, у петък.
Понеже се бех леко отчаял вече, земах Митьо Звяра за компания. Не че исках, ама немах сили да се разправям. Между другото – той настоява да си му викам Митре Дзверот – както е известен у Югоападните покрайнини. Ударението е на първите гласни.

Та с него работата потръгна. Четири-пет фанати риби, все маломерни, но много красиви:







Имаше и два много добри удара по блесните, ама не се закачиха изобщо, та не ги скивах. Нещо не са много активни, понеже е топла и ниска водата. И на стръв също пробвах и също не щат.

Е, сега ще кажете – какво му е толко оптимистично в цялата работа и защо е това заглавие?

Първо – оптимистично е, че на последното ходене фанах пет пъти повече риби отколкото на всяко едно от предишните. Ако тенденцията се запази – след две ходения ще съм фанал 125 парчета, а на третото – 625. Съвсем е възможно - Митре Дзверот го сметна с калкулаторо и нема що да го проверявате.

А най оптимистично е ето това – на едно място ги набарах риби от тазгодишното зарибяване. Гледайте в долната част на клипа, някъде от средата натам – едни чертички, дето мърдат:



Мястото, където мърдат и се очаква да пораснат:













Така че – който не верва, вече там пак ври от живот!