Kлуб Балканка

Привет колеги,

Месец септември настъпи с пълна сила и като гледам не остава много време за риболов на червено петнисти красавици. В края на миналата седмица реших, че един от почивните дни ще е посветен на пъстървов риболов Ставането както обикновено беше още в тъмни зори, абе направо си беше още нощ. Спретнах такъмите, отремонтираната въдица, два сандвича за през деня и се понесох с колата по пътищата родни. Настъпи първият месец с буква "Р" в думата си и веднага го усетих по температурата навън. Тръгнах при +7С, а пристигайки на реката беше вече +5С. Направо студ , но трябва да се свиква. Нарамих багажите и се спуснах към реката, а тя ме извести за присъствието си с шумоленето на премятащата се вода. Значи все пак имаше течаща вода



Пръстите на ръцето ми още не бяха привикнали към ниските температури и бяха леко вдървени, но викам си като се размятам с въдицата и нещата ще се оправят. Всичко беше потънало още в сутрешни тъмни нюанси. Слънцето не беше достигнало дълбоките части на коритото на реката и това затрудняваше виждането на блесната, която замятах. Първите няколко места без резултат. На поредното такова, което се вижда от първия фотос ме изненада удар на борбена балканка, която направи няколко високи подскока във въздуха преди да бъде загребана с кепа.



Рибата беше около 30 см. Куките се откачиха без проблем, тъй като са с премачкани контри (то почти не остана примамка в кутиите, на които да не са премачкани контрите). Погонихме се известно време в кепа, за да мога да я снимам и след това да я върна обратно в студената вода.



Красива риба с интересна окраска. За нула време ми се стоплиха премръзналите ръце

Продължих към следващите места, а реката ме посрещаше с красиви вирове, падове и красиви маслено зелени подмоли.



Ето го и слънчевите лъчи вече се подадоха и започнаха да галят повърхността на водата и да огряват потопените камъни по дъното, разхвърляни като калдъръм.





На един завой реката беше образувала красив вир с дълбочина. Сигурно се спотайваше някоя петниста красавица. Заметнах веднъж и за нула време примамката беше атакувана от балканка малко под нормата, която веднага беше върната обратно. Заметнах втори път и втора същият калибър атакува. И тя се върна в бърлогата. Трети път заметнах, но по-далеч и върхът на въдицата след първите обороти се разтрепери от закачилата се пъстърва



Гледах колко се различават отделните риби по окраска една от друга, а не бях минал огромни разстояния по реката. Снимка и обратно в реката, а тя махна с опашка на изпроводяк.

Понесох се към следващите места, като на места спирах специално да снимам или да наблюдавам природата около мен. Есента също наближаваше. По камъните отстрани на реката бяха разпръснати вече първите накапали пожълтели листа, премествани от време на време от подухващия вятър. Приближаваха наново студените месеци. Имам чувството, че 1-ви февруари времето мина като един миг.



Бях попаднал отново в магията на пъстървовия риболов, както бат Димо се изразява. Да ама чувството не продължи дълго време. Последваха 4 часа маане на гащи по реката и опитване на рибарската слука на места от страхотни по-страхотни, но без индикация от подгонване, атака или дори сянка на прибягала риба. Какво ставаше е аз не знаех. Рибата все едно изчезна и я нямаше, а мястото го познавах отлично. Полазиха ме тръпки от неприятни чувства Реката вреше от риба преди месеци. Трябваше да внимавам къде стъпвам тогава, за да не настъпя някоя пъстърва, а сега нямаше никой. Спрях на едно място със скала по средата на реката. Оставих багажите и просто седнах и слушах шума на подскачащата вода.



Загледах се в камъка и забелязах оформеното лице от природата и водната стихия. Все едно стоях пред духа на реката, а той ако се вгледате ще забележите, че все едно се усмихва и даже ми е намигнал. Дали аз бях калпавия през тези няколко часа, че не отразих нито една атака или видяна риба или просто ги нямаше петнистите красавици. Отново се замислях колко крехко е всичко около нас и колко лесно може да се унищожи. Бат Димо в последния си пост е написал, че мястото, на което е било все още с положителен заряд от евентуални токови намеси. Дали и на това място беше такава съдбата? Не исках да го повярвам, а и не можех. Да минеш и да унищожиш всичко живо само със замах на ръката. Повторих си, че тези няколко часа без уловена риба явно е заради моята несръчност... Погледна наново водния дух и тъй като ми беше намигнал си помислих, че все пак може и да имам резултат по-нататък. Решението беше взето за нула време. Сменям мястото и отивам на друго.

След два часа бях на следващата река, като неприятното чувство заради бракониерски набези все още стоеше в сърцето ми. Усмивката ми се върна на лицето, макар и горчивите нотки след като зърнах красотата, която се откриваше пред погледа ми.



Водата кристална, толкова прозрачна, че все едно нямаше и постелените едри и дребни камъни се виждаха без проблем. Отпих няколко шепи от студената вода и се подготвих за нов поход. Заметнах още на първото място и тъмна сянка веднага се изстреля отстрани на бързея и атакува примамката

Мерна балканка около 25 см., която въпреки размера си се бореше като ожесточена за живота. Снимка за спомен и веднага се върна в живителното подводно царство:)



А красотите следваха едно след друго и нямаше как да не спирам и да снимам. Апарата е неотлъчно до мен заедно с провесения кеп на гърба.











Местата изрисувани от четката на умел художник и откриващи непринудена красота. За пореден път се убеждавам какъв майстор творец е природата Това, което ми направи впечатление относно пъстървите е, че все едно са от 6-то управление на Държавна Сигурност. Толкова внимателно стъпвах и се движех, но въпреки това веднага ме усещаха и се изпокриваха, но имах възможност да ги наблюдавам как се стрелкат, като черни светкавици под водата. Трябваше доста да се потрудя, за да имам успех. Хванатите риби не липсваха, но съм снимал само няколко от тях.

На ето това прекрасно място се улови красива балканка, а след това последва атака, на по-голяма, но нереализирана. Напръскана с червени петна, но толкова ясно изразени и наситени за разлика от предходно уловените риби.







На следващото място, представляващо по-голям вир с дълбок праг в началото ми атакуваха няколко пъстърви, различни, но нито една не се закачи. Наблюдавах и как една по-дебела сянка на риба се рееше обърната срещу течението в очакване на храна (над 30-те). Заметнах в далечината, за да има възможност да я огледа отдалеч примамката. Обирах я на обратно, когато дебелата сянка се изстреля и прекоси целия вир, за да направи удар, а той беше доста стръвен. Това се разви за един миг и можех да наблюдавам всичко това прикрит леко и заради прозрачната вода. Закачка не последва и рибата както се появи с бърза скорост със също така бърз спринт се върна в дълбокото. Ето го и мястото



Живителна доза кислород след пада



Наново бях попаднал в магията на пъстървовия риболов Всичко ухаеше на свежест въпреки наченките на приближаващата есен. Ще изтече доста вода преди потоците отново да се оживят от буйната пенлива вода напролет.



Равносметката за деня. Красоти големи. Магията ту я имаше, ту я нямаше, после пак се появяваше. Важното е човек да може да я усеща и да е отворен за нея. Уловените риби бяха около 20 бр., като размерът варираше между 20-30 см., като забелязах и пъстърва над 30-те, но остана нереализирана. Всички риби са уловени на блесна с премачкани контри. На воблери пробвани една камара нямаше и подгонване. Температурата но водата доста прохладна, направо студена.



Поздрави на всеки един от Вас и наслука

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Репортаж от четвъртък – 12.09.2013г.

Тая година нещо работата ме задръсти яко. Поради това не можех да си позволя всеки петък следобед да го отдавам на проучване и планиране на съботите и неделите. Пък и без това реших да ходя през седмицата, едно - заради липсата на навалица, второ – с идеята, че ако гепя некоя рибка в петък - тя у събота може и да не кълвне на някой, дето ще я излапа. /Къв съм хитър, а!/ Освен тва – повече по големи и известни реки и преобладаващо на спининг.

Резултатите дотук – почти пълен провал. Реките никога не са били толкова зле. Две извадени мрежи, следи от електрификация, пресъхнали реки заради ВЕЦ-ове..... Следи от майстори рибари, дето прибират всичко що мърда.

Айде, че не моем ги фатям – то си е ясно. Обаче преди ги виждах поне, като бегат. Сега и това не виждах.

И затова тоя път реших да скокна до една наистина свръхтайна река. Да си пооправя малко фасоно, и малко гребено да ми щръкне, че нещо никъв го нема. Е, тая река още не са я набарали. Гледаш къде стъпваш – да не настъпиш некоя риба.
И кво се оказа – май още ги мога, че бех позагубил вярата напоследък

Ето самата река:



Тук-таме някоя красота:











Ето и некоя рибка.









Разбира се – синоптиците пак се изложиха. Кво правят тия хора бе? Заради тях целия ден мъкнах един дъждобран – щото за тая река мааш един час пеша, докато стигнеш. И като тръгнеш нагоре – после нема връщане до колата. Щяло да вали, а то капка не капна. Първоначално с дъждобрано върху себе си. Като плувнах в пот – свалих го и после се спъвах в него през цялото време. Дължат ми три кила лично тегло, тия леваци.
Обаче това е маловажна подробност.
Важното е, че въпреки всичко – все още има някои рекички, дето не са ги набарали.

И понеже ме е леко обхванала Харата - ето един съвет към по-младите. Пускайте рибите обратно, като ги пазите максимално! Ако не знаете как – прочетете! И започнете да проявявате нетърпимост към всички, които прибират риби. Дори и в рамките на закона. Тия риби не трябва вече да се прибират!
Започнете и да проявявате зверска нетърпимост към тия, които не ги пазят. Тия снимки покрай чепици, спинарки, мухарки и кви ли не простотии – трябва да спрат да се поощряват! Не толкова в тая тема, защото тук са голяма рядкост - Навсякъде, където се появят!
В противен случай – никога няма да видите това, което преди е било. Ще слушате само за спомени на по-старите, но вие няма да има какво да си спомняте.



Поздрави

Малко позакъснял репортаж
Денят е Четвъртък - 19.09.2013.
Аз и колегата Мишо.
Тръгване от София по тъмно, дестинацията беше леко далечко.
Има няма след 3 часа бяхме до реката. Малко ходене и първата красавица се появи:



Както се вижда на снимката блесната е Мепс 1-ча, на която тройката е сменена с единична кука без контра.
По принцип никога не съм ловил с толкова малка блесна, но сега си позволявам, защото е с единичка кука (4-ти номер).

Беше леко хладничко, но райчо изгря и реката направо грейна...





Рибки не липсваха. Тези които си заслужаваха бяха снимани, останалите пускани бързо, без снимки.









Прекарахме си прекрасно. Ако можех един ден нямаше да се задържа в София.
Не познавам някой, който да не харесва красоти като тези:

_________________
Мариян Захариев (starlight)

И така...
Сезона свърши.. за съжаление. Последната Събота и Неделя на месеца не успях да закрия, но...
В неделя не издържах, едвам се здържах в къщи. Взех телефона звъннах на Димо и едвам се самонавихве да закрием в Понеделник.

30 Септември 2013 - последният ден от сезона.
Главните заподозрени - аз и Димо (pitcha) Гоуем пич.

Тъй като беше последен ден, срещата ни беше по-рано в 7:40 вместо обичайно в 7:45
Пихме по едно кафе и тръгнахме. Времето в София не беше много приятно.
Опитваше се да вали, даже си и заваля, но няма отказване...

Почти три часа по-късно вече снимах първата красавица:



Местим се малко по-нагоре. Слезнахме до реката, Димо супер лежерно метна близо до един
камък зад нас и прас... Чух само: "Ето я... леле какъв съм майстор"

Извадих кепа и една тлъста хубавица, пълна с хайвер...





Незнам дали се вижда на снимката но корема на рибата беше доста надут



Реката е уникална. Нагледахме се на красоти! Надявам се да ни държат през идните месеци:







Ха и още няколко рибки









Всички рибки на снимките са хванати на примамки с единички куки без контри,
освен тази на Димо, но тя е на стръв и пак е без контра

Като за закриване, ето и любимата ми снимка от излета:



Другата година пак

_________________
Мариян Захариев (starlight)

Малко снимки от едно прекрасно откриване.
Мислех да не пускам репортаж, понеже пак се изложих, обаче като си разгледах снимките, смятам, че си струва.

И така – Откриване 2014. Тоя път уцелих всичко – и мястото, и реката, и времето. Носех и въдици даже – т.е. не ги бях забравил. Виктор Стоянов се отказа в последния миг, понеже усети, че ще го карам да мъкне багаж. Изпитвал обосновани съмнения, че нищо нема да фанеме, и не мога да го виня.

Та пристигам аз към 10.30 - т.е. малко рано, но тревогата, че ще е много студено отпадна веднага.

Идеални условия:





По пътя слънцето нетърпеливо се опитваше да пробие облачната пелена, и докато пристигна - успя:



Реката прекрасна, но много бистра и много студена. Шансове да фана нещо – кръгла задраскана нула /Не че като е мътна и топла иъм некви шансове де/















Що се отнася до самия риболов – както вече казах, нищо не фанах. Не вярвам да се учудвате нещо. За сметка на това преодолях безутешно около четири километра в едната посока и после поне десет километра обратно – толко ми се сториха на връщане. В тоя сняг доста трудно се ходи. Ебаси как се скапах. Особено като мъкнеш поне двайсе килограма багаж, а Виктор го няма. Сичко ми се е сфанало, да не говорим, че ми се вие свят от чистия въздух. Нагълтах се тежко с кислород, от който съм тотално отвикнал. Ся пуша като комин, белким ми мине.

И въпреки всичко, се чувствам прекрасно. Настроението е форсмажорно, състоянието на духа – спокойно като на сфинкс и непоклатимо като хилядолетна скала.

Ето сега - още малко красота, изваяна от ледената царица:













Поздрави на всички, и успех през новия сезон.

Р.S.
И внимавайте какви ги вършите на мойте реки и с мойте риби. Наблюдавам ви, нали знаете.

Споко бе. Капото калява духа. И аз дернах две преди да се сафирясам.

Гледам че всичко друго фаща, даже и Мишо, само аз и Павката – не. И си викам в сряда – я да скокна донекъде и да го изпреваря, белким не съм последен.
Това усложни задачата неимоверно, понеже на мойте реки те не кълват по това време. Цял ден в сряда – размишления, проучвания и компютърни симулации. Префърлих около двеста реки и сичките ги отфърлих. Чак вечерта се сещам за една река, която може и да спаси капото. Гриф – „доста тайна”. Не от „свръхтайните”, понеже те сега са непроходими. Но поне има доста мечки в района, които трябва да са се посъбудили вече. Можеше да се поразкърша с некоя от тях, ако нищо не фана.

Та вчера сутринта ставам аз у шест и триесе, т.е. ужасяващо рано. Закуска и кратка разходка до Дреновишката ряка у парко – за проверка нивото на водата.
Прибиране в къщи и подготовка.
После кратка изненада – едвам се нанизах в късметлийските гащи, които и без това отдавна берат душа. Нещо са отеснели тия пущини и едвам се ходи с тях, и то – само ако не дишаш. Обаче без тях – нема шанс да фана каквото и да било.
После - кафе в сладкарница Бонбон. И в осем часа – газ към планината.
Пристигане на реката – към единайсе и десет. Т.е – съвсем навреме. Тук основната философия е – няма защо да бързаш - за да се капотираш, а от друга страна – рибата не е заек да избяга, нали.

И така – реката. Прекрасна, спираща дъха:



























В началото немаше кьорава риба. Походих доста, докато късметлийските гащи не се разшириха и не започнаха да действат. Пък и вече можех да дишам, а тогава е доста по-лесно.
Така успях да гепя две риби около педя и две около дваесе санта.









Изтървах една трийска, която ми се откачи, като направи вечния номер – директно у един храст до брега, кратко разтърсване и беж от безконтрената кука. И една друга такава се мъчих да я излъжа поне половин час и не успях. Не са много активни. Но все пак видях още доста риби. Секви размери между дванаесе и триесе санта, което е прекрасна новина за реката.

Що се отнася до мечките – кьорава мечка се не виде. Изглежда са решили, че нищо нема да фана и да не си го изкарам на тях. Преценявайки шансовете – не мога да ги виня. За всеки случай дернах неколко дървета – да знаят чий е района и да внимават в картинката.

Равносметката - бях на прекрасно място, което ври от живот. Дано ги оставят да пораснат.
Поздрави

Привет банда,

Най-сетне да драсна някой и друг ред в любимата тема Колко пъти я изчетох и препрочетох по време на забраната само аз си знам.

Бат Димо си е още от младата гвардия. Гащите са отесняли след пране или последното залитане в някой вир от миналата година и сега таман са се отпуснали и само се представям какви репортажи ще последват оттук на сетне. Димо супер репортаж. Изпревари ме разбира се с уловена риба, но поне и аз се разписах

Та тръгнах миналата седмица командировка из страната, а в колата както винаги рибарските такъми си имат свободно място. Май повече багаж бях помъкнал за риболов, отколкото свързано със служебното пътуване. И трите дена от кръстосване оставаше време за по 2 часа замятане на изкуствени примамки.

Първият ден се спрях на две места. Първото беше с повече вода и по-широко. По-широко, за да си припомня замятанията с въдицата. Реших да тествам една нова пръчка как ми стои в ръцете и как запраща блесни и воблери, пък и ако риба успееше да улови нямаше да има грешка. Мариян ми пусна мухата за нея , но не съжалявам. Та първата река си беше с хубаво течение имайки предвид никаквата зима. Редуваха се дълбоки бързей с хубав зеленикав нюанс, а камъни с всякакъв калибър бяха осипали дъното. Надявах се някоя петниста да се и притаила там и да атакува примамките. Да петнисти се бяха ситуирали на едно място и хапваха мушици, но не и изкуственяци, като тези, които им предлагах. Мятах, мятах на какво ли не, но не щеше. Събрах багажите и газ към една друга река да помятам за половин един час и там. Ето я и нея





Абе красота
Закачих една нова примамка, с която се сдобих преди седмица. Добре се държеше пущината и хубава дразнеща игра имаше. И мен ме раздразни как притрепква под водата, но явно събуди любопитството и на една охранена балканка къде 30+, която реши да проследи поклащащата се имитация на рибка при последните обороти с макарата. Как хубаво помахваше с опашка в края на вира. Пробвах още веднъж и наново същото. Само преследване, но не и стръвна атака. Пробвах и с други примамки от кутията, но явно и дойдоха повече за изучаване и се отправи по-навътре в реката е се шмугна под едни едри камъни и там остана да ми се присмива. А на мен сърцето определено зачести оборотите. Поне видях риба , което ме изпълни с надежди, че скоро ще имам успех в някоя от излетите.

Ето още някоя снимка.





На втория ден в края на деня се отправих към една река, която атакувам от две години, но все без успех. Викам си този път сменям участъка. Така и направих. Докато стигна до там се видях в чудо. Зави ми се свят от завои, но както и да е. Реката беше страхотна. Хубави вирове с премятаща се планинска вода, редуващи се се един след друг. Понесох се по нея, а рибарското сърце тръпнеше да види следи от живот и да усети потрепкването в края на линията. Обходих километър от участъка, но уви отново нищо:( Реката беше страхотна и точно пъстървова, но нямаше и индикация от какъвто и да е живот. Водата беше студена,не ледена, като на други реки, а местата, като в учебник, но риба така и не забелязах. Много гладен тоз народ. Една да бяха оставили поне да се каже, че в реката има живот... А пръчката работи безотказно и в малките потоци. Като свързани сме Снимки от реката нямам. Абе още веднъж ще се пробвам и ако тогава не ще, го зачерквам това място.

Последния ден на връщане към София си викам, че трябва наново да спра и да опитам късмета си. Зарових се в картата и избрах място, на които не съм стъпвал. Газ и след два до пет часа каране бях вече на реката, екипиран и придвижвайки се като партизанин сред драките

Реката ме посрещна ето така



Пипнах я. Ледена си беше, но вече нямаше къде повече да експериментирам търсейки ново място. Сложих ворбел с премачкани контри и започнах да облавям всяко едно място. Местата спиращи дъха направо. Добре, че се придвижвах все пак малко и можех да си поема наново глътка въздух. Редуваха се интересни завои по реката, а навсякъде бяха надвиснали едни канари. Мечка да излезне и нямаше къде да се бяга, освен да направя рафтинг по реката. Помятах известно време без успех и по едно време гледам на 20 м. пред мен връх на въдица, която опипва едно от местата, които още не бях достигнал. С моя пуст късмет да нямам риба два поредни дни, сега пък и рибар, който върви пред мен. Аман. Ако е специалист като бат Димо риба няма да клъвне наново следващите две седмици, както и да замятам Заговорихме се с младежа. Пробваше на стръв, но и той нямаше още слука. Разпитах го какво е положението по реката, а той се оплака, че братята електротехници са я преслушвали реката доста обстойно последните 1-2 години. Настроението отново помръкна Имало някоя и друга останала риба, но не било както преди. Колегата също е зарибявал собственоръчно през годините, за което шапка му свалям. Разбра, че съм от клуб Балканка и тъй като съм бил гост, в район, който отдавна посещавал, ми направи жест, че се премести на около 0,5 км нагоре по реката, а аз да мога да половя необезпокояван. Рядко се срещат такива хора, но все пак ги има. Благодарих му искрено. Колегата ме изпревари, а аз отново се потопих в магията на риболова. На следващото място, докато придвижвах примамката сред планинската верига от камънаци, потопени в реката ме атакува тъмна сянка, която не успя да се закачи. Повторих замятането и този път въдицата потрепери от закачилата се риба. Балканка около 24-25 см. Радост и усмивка ме обзе. Докоснах я с изстудена ръка, но снимка, така и не успях да направя, тъй като се откачи в краката ми. Първата риба за сезона. Значи дори и в студена вода още февруари,чат пат има атака на петнисти красавици. Продължих към следващите места, а те следваха едно след друго. Как обичам да съм на непознато място



На едно от поредните още една красавица ме атакува, същият калибър като първата.





Куката излезна без проблем и грам нараняване от устата на рибата. Една снимка и я оставих да се гмурне отново в студената вода. Красота

След половин час настигнах колегата. Той имал атака на пъстърва, но така и неуспял да я реализира. Само видял сянката й. Спуснахме се надолу по реката и се разделихме с пожелания за бъдещи слуки.



Доста километри минах миналата седмица, но имах уловени риби само на една от реките. Все още имаше живот в нея, макар и притиснат силно от електричарите.
Като се замисля имам напредък. Преди две години първата си риба я улових на 22.02, а тази на 21.02. На откривания досега не съм имал слука.

Сега чакаме Мариан да се разпише с някоя точкувана. Раираните знаем, че ги лови успешно и то със завиден успех

Поздрави и наслука на всички

_________________
Риболовен клуб "Балканка"
http://www.balkanka.bg
Попивай красотата с очите и душата !!!
http://www.concept.bg

Ще ти кажа аз на теб. Аз се опитвам само да помагам, не насилвам

Павката със всеки репортаж ме убеждава, че скоро трябва да сменя фотото ... Прекрасен репортаж.

Та мен тази година нещо ме удариха капо, след капо. Една две риби ми се изплезиха и до там. Да не говоря, че последните излети взе закачам воблери на уникални места. Аз си знам да си метам с блесни.... Поне като ги закача не ме е много яд. Доста по-евтинки са До такава степен се бях отчаял, че от яд не ми снима... Всичко си беше по-старо му... до тази Неделя... Ставане рано, кафета и газ към чичо Христо. Групата - "тримата леваци" - Милен, аз и Христо. Повече простотия и смях, отколкото риболов

Дестинацията: В търсене на иедри 2 - мятаме, мятаме и вземи това капо
Христо даде идея да местим, тъкмо да се видим и с още един колега от форума.
Пристигнахме на новата река. Разделихме се на две групи. Аз тръгнах с Тюлена.
Кепа реших да не го мъкна, така или иначе отново нямаше нищо да хвана... Да ама не ....
Винаги така става... Този кеп нещо му има, а пък ми е подарък от един майстор

Метам си аз и бум:





Блесна Мапсо 2-ри номер. Тройката е сменена с единична кука без контри.
Брееей, викам си, много голяма тази риба... може и репортаж да пусна
Да ама нали ме мързи да снимам. За бързо заснех малко красоти, да не е без хич





A накрая, да не забравя и пускането:



Рибето е живо и здраво, дори не напусна водата

_________________
Мариян Захариев (starlight)

NIMPH O’MANIA - 2014
И тъй – както вече споделих, получих подарък от едни мухари – едни нимфи. Едни черни с малко кафяво и тук там червено, едни имитация на ручейник и едни – ручейник преди излитане. Тук е мястото да изкажа големи благодарности за подаръка.
Досега съм пробвал няколко пъти на нимфа, но нищо не бях фащал. Не бях и упорствал, де, но нямах и хубави нимфи.

Общо взето – тегава работа, засега. Установиха се следните факти:
Първо – мойте нимфи са малко големшки, но такива си ги бях поръчал! Изрично – на седмица кука. Нема се лигавиме я – ние сме за едро. Не че го фащаме, но кой знае....
Второ – по плиткажите нема шанс на нимфа. Поне в бистра вода. Две три атаки – само на черната, и бегом обратно. Сега – на всички е ясно, че в плиткажа става на суха муха, обаче ми се струва, че е малко раншко за суха. Понеже имам едни смъртоносни сухи мухи, на които съм фащал от април до септември – сега ме е яд, че не опитах. Обаче ми омръзна да ги сменям, пък и влакното доста се скъси... А възела на влакното към основната линия нема филм да го направя на реката, тъй като не скивам, а и той е доста сложен.

Абе както и да е. Все пак изчегъртах една риба в един дълбок бързей и ликвидирах капото. Те я и нея.



Сигурно е глуха и сляпа, щом аз успях да я фана.

Имаше още една причина да не пробвам на суха. Понеже левия ми дълъг ботуш пропуска – турих един къс ботуш на левия крак. На десния – дълъг ботуш, с идеята че ако трябва да нагазя за да откача нещо – ша джапам с дългия.
Е да, ама в 15.00 джопнах с късия и загребах вода, а тя се оказа доста студена.... и риболовът приключи. Изцедих чорапа и подплатата на ботуша, но не стана много по-топло, въпреки че развих доста добра скорост обратно към колата.

Все пак имаше доста красиви места, които да ви покажа:













И така – експериментите с нимфите продължават. Поне докато не тръгнат на суха.
Между другото – ако някой знае откъде да си купя дълги ботуши Snowbee granite neoprene № 46 – 46.5, да свирне.

Поздрави

Дойде време и за първият ми мини професионален фото-ряко-рибо-репортаж.

Заподозряните рибари аз и фото даскала ми Павката
Дните покрай 3-ти Март... много гадни, дъжд, мрак, студ...
Разбрахме се с колегата ако сутринта на 3-ти не вали да палим кънките.
Така и стана. В 6:30 получих съобщение по вибера: не вали. Последва: едвам ме нави
Скок от леглото и газ...

Целта бяха снимките, поне за мен. Ако има риба, това щеше да е бонус.
И така, пристигнахме на реката, а водата сълза:





Десетина минутки по-късно и хоп вече снимах първата рибка:



Доволен и с усмивка на мутрата си казах: супер, сега мога да се отдам повече на снимките.
А ето ги и тях, малко красоти:







Фаворитът ми за деня:





И накрая даскала как ми показва, че е видял една риба



Имах още две закачени рибки, но се откачиха. С две думи изкарах си добре. В по-голямата част от деня времето беше с нас, не бяхме прогизнали Следващият път се надявам да е още по-добре.

_________________
Мариян Захариев (starlight)