Привет колеги,
От работа не мога да смогна да седна и да напиша някой ред в любимата тема, но ето, че се освободиха няколко минутки
Нали Мишо ни зачеса заедно с Мариян, че не сме пускали репортажи. Така, че направихме съвместен излет със Starlight-а преди няколко дена (точно на националния празник)... Беше голямо умуване предишния ден дали изобщо да потегляме. То не спря да вали и времето едно прихлупено. Само за спане. Последната уговорка беше в 6 ч. сутринта да видим какво е времето и ако не вали да потегляме с пръчка в ръка, към някой от планинските потоци. Наистина не валеше
Писах му на Мариянски, а той цяла нощ не спал и се въртял от рибарска треска. Разменихме по няколко съобщения и след час вече пътувахме. Билата на планините бяха побеляли от сняг. Даже на едно по-високо място се потопихме сред прехвърчащите снежинки, но за кратко. Обещаваше поне като начало да ловим, не опаковани в дъждобрани и да се борим с падащите капки дъжд. Стигнахме на реката след има няколко часа. Предварително беше набелязана, макар, че имахме и резервни варианти, ако нещо не е като хората. Опасенията ни бяха да не е замътена или придошла от дъждовете, НО реката си беше приказка
Ето я и нея.
Спретнахме набързо такъмите и наметнахме фототехниката на рамо. Мариян беше решил да снима този ден и да тества новата техника, а да не лови. След няколко минути обаче, докато се дооправях го гледам, че вече замята на първото място, а аз още не бях вързал вирбела.
Той започна на блесна, а аз на воблер. Куките на воблера бяха предварително премачкани, а той ловеше с единична кука без контра. Тъкмо да проверим, кое би било по-атрактивно за пъстървите (ако ги имаше де). След има няма 10-15 минути виждам, че две пъстърви се надпреварват коя да атакува и ето че едната увисна на блесната и след секунди обратно запраши към дълбокото. Значи има все пак риба.
Сега оставаше и аз да се разпиша, но не. Воблера играеше красиво под водата, но явно само мен ме впечатляваше. Продължихме нагоре по реката , а местата следваха едно след друго, красиво завъртяни завой след завой. Цветът на водата във вировете беше от този, който ме е кефил винаги, маслено зелен
На едно от местата отново му удари риба на блесната (след това замаскира, че бил камък, а не риба).
Ааа, така няма да се разберем
. Сменям и аз примамката. Извадих от кутията една въртележка и аз и я окичвам на вирбела. Сега ги почвам и аз.
Първо място, второ, трето отново нищо
Но на третото
усмивка на лицето
Закачи се красива балканка около 24-25 см напръскана от природата с тъмни и червени петна. Внимателно откачане, снимка и хоп обратно в реката. Поне влезнах и аз в играта с първата си риба за деня.
А нагоре по реката местата ставаха все по-красиви и причудливи. Само залягахме с апаратите да снимаме. Закачиха се още две риби малко по-нататък, но с по-скромни размери, които бързо се върнаха в пенливата вода.
На други две места отразих подгонвания и преследване, но без закачка. Имаше все пак някоя и друга рибка по реката имайки предвид размера й.
Ето още малко красоти от деня.
На едно от местата ми се усмихна ето този приятел.
Деня го завършихме с по няколко риби. Не бяха големи или гъсти, но все пак ги имаше. Такава мускулна треска имах на следващия ден, като се прибрахме, а и доста катерене му ударихме по склоновете. Разходката беше зареждаща и вдъхваща живот.
Мариян завидно добре боравеше с копчетата на апарата. Вижда се и от неговия репортаж по-горе
Всяка една риба е закачена на безконтрени куки, рибата е докосвана с предварително охладена ръка и върната обратно там, откъдето е дошла.
Поздрави и наслука