На 02.06 Сдружение "Балканка" организира за втора поредна година зелено училище на река Бели Вит, в което се включиха повече от 40 деца, заедно с техните родители. Водени от идеята, че любовта към природата по начало е вродена във всеки един от нас, но и се възпитава, то именно подобни акции сред природата, в които основни действащи лица са именно малките ни приятели - децата - дават лъч надежда, че ще има кой да пази реките за в бъдеще.
Изказваме специални благодарности на всички участници, тази година те бяха почти два пъти повече от миналата, някои от тях бяха за втори път, което показва, че това е правилния път. Благодарим Ви!
Изказваме специални благодарности на Община Тетевен и г-жа Деница Христова, старши експерт "Околна среда" в общината, които прегърнаха идеята и поеха не малка част от организацията.
Благодарим и на ДНП "Централен Балкан", които се отзоваха на поканата ни и в лицето на г-н Стоян Христов, всички гости успяха да чуят със сигурност нещо повече, за една от най-уникалните и важни за опазване защитени територии не само у нас, но ѝ в цял свят.
Чудех се как да опиша и какво да споделя за зеленото училище, но е трудно да се пресъздаде емоцията, а и рискувам от части да се повторя с разказа от миналата година. Всички дейности се проведоха по план, като и времето сякаш беше с нас. По едно време само над нас не валеше и не гърмеше като по чудо.
Деца и родители чистиха бреговете на реката, като всички са на мнение, че мястото на боклука и пластмасовите опаковки не е в реката. Заедно те пуснаха 4000 малки пъстървички в студените и кристални води на уникалната река. Заедно, те се ровиха под камъните, където всеки камък представлява своебразен оазис, в който животът процъфтява. Заедно научиха повече за речните обитатели и за уникалността на река Вит.
Сигурен съм, че всеки има свой разказ от този ден, аз ще споделя няколко мои впечатления.
Слизаме към реката заедно с две семейства и децата, които водят. Раздавам чувалите, за да започнем почистването, а реката като магнит веднага привлече малките, но все пак имаше някаква дистанция. Забелязах множество попови лъжички на жълтокоремна бумка, хванах една. Това беше първата много близка среща на малките деца, на около 5 годинки, с невинното създание. Пуснахме я и след това продължихме. Забелязах, че Ивето, момиченце на 5-6 годинки човърка във водата нещо. Наведох се, обърнах един камък и викам:"Иве, ела да видиш какво има тук!". Под камъка имаше наредени множество ручейници, перли, дори една мини мидичка се беше прилепила. Колко много живот. Калоянчо, момченце на 5 години също започна да обръща камъни и се ентусиазира. Казах няколко думи и пак продължихме. Пак се наведох, извадих една ларва и я показвам на Ивето: "Иве, виж я каква е нежна, искаш ли да я пипнеш" ... "Неее, малко е страшна", промърмори Ивето. "Ама защо да е страшна, виж колко е безобидна, аз я държа, нито ще те ухапе, нито ще те нарани", контрирам аз. Ивето протегна малкото си пръстче и я пипна плахо, видя, че няма страшно, след това я взе и започна да я разглежда. "Виждаш ли, Иве, нищо страшно няма в малките създания. Те си водят техния живот и на никого не пречат." Ивето се усмихна. Продължихме отново. "Виж, виж, какво е това", извика Ивето. Обръщам се и тя ми носи един камък, на който малка мидичка се беше прелепила. Кеф. Върнахме го обратно във водата. Изведнъж, Калоянчо, цопна с маратонка в плитката вода. Разплака се. Докато го оправят, отивам при него и му викам: "Кала, какво става!". "Намокрих сее" отвърна симпатягата. "Ха, и аз съм мокър, ето виж ... ама водата не е студена толкова, няма проблем", му отвръщам. "Даа не е студена" отвърна момчето, след което се успокои и започна да шляпа вече с джапанки сред камъните и локвичките
Това е, водата носи радост във всеки един момент, но за целта трябва да е чиста и да има живот в нея.
Денят отминава, но спомените и усмивките, които получихме от децата остават. Повече няма да пиша, а ще оставя снимките да разказват.
Поздрави.
https://www.facebook.com/pg/balkanka.bg ... tn__=-UC-R
FAQ
Posted: 22 Jun 2018, 22:20 
