Kлуб Балканка

Форум
Last visit was: 23 Nov 2024, 11:37 It is currently 23 Nov 2024, 11:37

All times are UTC + 2 hours




 [ 34 posts ]  Go to page 1, 2, 3, 4  Next
Author Message
PostPosted: 08 Jan 2015, 16:29 
Offline

Joined: 18 Mar 2014, 14:18
Posts: 588
Готов е.
Той е част от проекта с Отворено Общество.
Бях пратил на Мариян първия вариант, сега съм му изпратил последния - напълно готов.
Добавил съм някои работи, за които ме подсетиха последните събития, а ги бях пропуснал. Доста важни работи.

Вие трябва да прецените как да бъде разпространен сред вас - да се запознаете.
Според мен може да се качи и на сайта, а може да се обсъжда в тази тема. Ако някой не е съгласен с нещо, или пък е съгласен, или има нещо изпуснато?
Няма да е лошо да кажете - защото после би трябвало да го изпращаме за съгласуване с ИАРА и с МОСВ.

При никакви обстоятелства не трябва да бъде разглеждан само от риболовна гледна точка, защото ще го чете бая народ - да не вземем да станем за смях, като ония пичове с тоягите и шнуровете, и с липаните. Трябва да се разглежда от гледна точка на съвременните разбирания за опазване на биологичното разнообразие.

Вероятно, след обсъждането, ще трябва да го одобрите по някакъв начин.

Спомням си, че Иван Пандъков имаше въпроси по темата. Надявам се да намери отговорите. Ако не е - да свирка.


Top
  
 
PostPosted: 08 Jan 2015, 18:46 
User avatar
Offline

Joined: 06 Mar 2014, 18:00
Posts: 165
Location: София
Ето го и линка.

http://files.balkanka.bg/docs/TROUT_STOCKING_GUIDE_v1.doc

_________________
Мариян Захариев (starlight)


Top
  
 
PostPosted: 09 Jan 2015, 16:10 
Offline

Joined: 07 Mar 2014, 11:23
Posts: 175
Имам някои предложения за корекции, които обаче бих желал да изпратя на електронна поща, а не да коментирам тук. Става въпрос за няколко неособено значителни за този документ тези и примери, които според мен биха могли да се окажат спорни и е по-добре да отпаднат, за да остане само експертното мнение. Предлагам и някои чисто езикови корекции, тъй като в подобен документ не е редно да присъства глагол като "кефя се" и още няколко подобни.


Top
  
 
PostPosted: 09 Jan 2015, 18:24 
User avatar
Offline

Joined: 06 Mar 2014, 18:00
Posts: 165
Location: София
Информацията е публична, така че не виждам проблеми да пишеш тук.
Може и други хора да се включат, както и такива, които не са членове на клуба.

Пиши спокойно, за това публикувано тук.

_________________
Мариян Захариев (starlight)


Top
  
 
PostPosted: 09 Jan 2015, 19:46 
Offline

Joined: 18 Mar 2014, 14:18
Posts: 588
Първо да изкажа благодарности, че някой го е прочел вече. И предварителни благодарности на всички останали, които ще го прочетат.

Сега, аз предпочитам да се обсъжда предварително в тази тема, а също и да се дават предложения.
Как може да стане?
Според мен е най-лесно, като върху текста, който е качен - се нанасят коментарите.
Спорен текст се маркира и се казва отстрани - това не е вярно и предлагам да отпадне. Или пък - това е вярно, но пак предлагам да отпадне по тия и тия причини.

Всяка отделна дума, която може да се смени - се маркира и отстрани се написва новата дума. Мен лично думите „кефя се” ме кефят, защото изразяват едновременно удоволствие, наслада и радост, но няма никакъв проблем да бъдат сменени.
Ако няма съгласие по някой въпрос - накрая се срещаме, обсъждаме и решаваме.
Но предварително трябва да сме наясно с предложенията, защото вероятно някои ще бъдат приети директно, а други ше са спорни.

После предложението се праща на Мариян и той го качва от името на.......
Така ще могат всички да разглеждат кой какво предлага.

Все пак да напомня - проектът се казва:
Насърчаване на взаимодействието между НПО и държавни структури за възстановяване на автохонната балканска пъстърва в Рила планина

С други думи - имаме научни консултанти, а ще го четат и държавни структури. Изпратил съм им първия вариант, нямаха възражения по философията и тезите в проекта за наръчник. Сега ще им пратя и тоя - да видим и те какво ще кажат. Те обаче не са много наясно с Европейската риболовна практика - тия работи, които съм добавил, т.е. - допускам, че по вероятно най-спорните въпроси нямат информация.


Top
  
 
PostPosted: 16 Jan 2015, 12:24 
Offline

Joined: 07 Mar 2014, 11:23
Posts: 175
Значи имам три забележки към този иначе изключително добре написан документ, който - без съмнение - е отнел време и сили за написване. Както се вижда, и трите засягат неща от периферията на проблема:

В раздел I „Цели на зарибяването с балканска пъстърва” ,т. 1. Основни цели в текста: „ Едно е сигурно - в масовите реки у нас в пъстървовата зона плуват всевъзможни мутанти, които приличат на пъстърви само защото имат мастна перка и точки по тялото/в някои случаи - само черни или само кафяви точки/.”, думата „мутант” мисля че не е съвсем точна, както и израза „приличат на пъстърви”. Предлагам да се замени със следното: „Едно е сигурно - в повечето реки у нас в пъстървовата зона плуват всевъзможни видове пъстървови риби, общото между които е само наличието на мастна перка и точки по тялото/в някои случаи - само черни или само кафяви точки/.”

2. В раздел III, в грешка №1 пише:
„И тъй като те са в естествената си среда - винаги се класират първи - за всяка храна, но и за всяка примамка пусната от риболовци. Оттам и теорията, че дъговите пъстърви са по-инвазивен вид от нашенските, която не е съвсем вярна - не са. Просто нашите първи се излавят - по описаните причини. Има достатъчно наблюдения по въпроса - реки, в които има балканки, и са зарибени допълнително с американки - първо изчезват нашите - защото се излавят първи, а не че другите са ги ликвидирали. За радост - след десетина години американките изчезват и пак си се появяват от нашите. Още по-интересен е примерът от р.Златна Панега - когато наводнение отнесе американките от рибарниците и цяла България се изсипа там да ги лови. Изведнъж се оказа, че в реката има и доста едри балканки, между американките от рибарника. Просто до този момент те не са били достатъчно гладни, за да се лъжат лесно на предлаганите им естествени или изкуствени примамки.”
Смея да твърдя от дългогодишната си риболовна практика, че това не е вярно. Логически може да звучи правилно, но практически се получава съвсем друго. Примерът е реката, на която правихме клубното откриване на сезона през 2012 г. в оня големия сняг. През 2011 г. там имаше значителна популация на американка, която се излови за една година, докато балканката си остана там . Който е ходил през 2011 г. там, знае, че „най-пъстъвовите места” бяха заети от американките. След като американките бяха изловени, там се върнаха балканките. Впрочем сега там е подобно положение.
Същото е положението с река Златна Панега, където, цитирам: „Изведнъж се оказа, че в реката има и доста едри балканки, между американките от рибарника”, като се имат предвид наводненията от 4 юни 2005 г. Не се оказало изведнъж, тези едри балканки ги имаше и преди това и си се ловяха (мога да покажа и снимки). Спорно, поне за мен, е и това коя риба се докопва по-бързо до храната – дали зарибената американка или местната балканка.
Същото се отнася и за заблуда №1.

3. В „заблуда №2” пише: „Рибките от рибарници не се размножават в естествени условия. Често цитирана разработка на датски учен, провел някакви изследвания. Нарочно не е цитирана тук, защото не е вярна”. Предполагам, че за да бъде окачествена разработката като „невярна”, авторът се е консултирал с научен работник по въпроса. За България има схващане, не твърдя че е правилно, че в карстовата река Златна панега и още някои подобни реки балканката не се размножава. Най-честия аргумент е, че там местни рибки от порядъка на 10-12 см почти не се ловяха на въдица. Ловяха се (говоря в минало време, като визирам периода 2000 – 2005 г. преди аномалията с 20 тона американка в реката и стартирането на масовите зарибявания) предимно балканки от 30 см нагоре, а се извършваха зарибявания с балканки от 20 см – лично съм бил свидетел на такова малко преди въпросното наводнение. На въпроса „А тогава откъде са се появили балканките в реката?” не мога да дам отговор, вероятно са от зарибяване. До 2005 г. реката беше изключително трудно проходима, почти цялата обрасла в драки и храсти, без масово присъствие на рибари и бракониери, и на рибите им беше лесно да оцелеят. По онова време дребни пъстърви не се ловяха въобще, ако се ловят сега, то е вероятно от тези, които са били зарибени.

Както се вижда, това са дребни неща, които не засягат същността на документа. В смисъл че не казват "Абе, дай да зарибяваме с американки, че да има за ловене" или нещо от сорта.


Top
  
 
PostPosted: 16 Jan 2015, 20:30 
Offline

Joined: 18 Mar 2014, 14:18
Posts: 588
За такива неща става въпрос. Всеки казва мнение и споделя опит.

За първото предложение - няма проблем и ще бъде сменено.
Понякога прекалявам с изразните средства. Ако ме бехте видели кви ги дъвча в качеството си на рецензент на повече от половината Ръководства по конструктивните Еврокодове у нас - тука съм направо душичка. Там направо на сто места си пишех - Еврокод е ТЪП и си свирках. Всеки път ми правят забележка…., не че не бях прав.

За втория коментар:
По принцип не считам Панега за типичен пример за каквото и да било, не че и аз не съм го използвал. Както съм казвал - при пъстървите няма нищо сигурно. Единственото сигурно при пъстървите е - че няма нищо сигурно.
Обаче съм бил свидетел на следното нещо:
Дива река /не като Панега/ ври от балканки. Секви размери. Хващах между 15 и 28см. горе долу - понеже е малка река. Имаше и по-малки. След една година отивам - само хамериканки. Еднакви - 18-20 санта.
Ха сега ми кажете - как 18 санта хамериканка е ликвидирала 25 санта балканка? Нема начин. Едната е хваната и изядена. Другата е останала. Коя се е класирала първа да я хванат?
А за случая с Панега - знам го от други хора, понеже не съм ходил и тогава. Но те ми твърдяха, че отчетливо се хващат едри балканки между хамериканките, повече отколкото преди наводнението. Тоя пример може да отпадне без проблем, защото не съм го изживял лично.

Още повече че по тоя въпрос и доцентите изразиха съмнение. Те твърдят, че е по-адаптивна, а не по-инвазивна. Че е по-адаптивна съм горе долу съгласен, понеже яде всичко. Ще видим и вероятно ще го ремонтираме някак.

За третото нещо съм абсолютно сигурен. Личен опит. Зарибил съм преди десетина години река без следа от живот. По-миналата година имаше риби секви размери от съвсем малки до около 35 санта. Вреше - като в най-добрите времена едно време. Оттогава не смея да ида. Да не ми ги е изял някой, че съм го изживявал трийсетина пъти поне.
Имаше и други реки които съм зарибявал и се размножаваха, но там ги изядоха.
С други думи - рибарниковите се размножават та се кинат. Датчанинът не е прав, даже е тъп. Но не ми се спори - в манията има точно такава тема.


Top
  
 
PostPosted: 17 Jan 2015, 21:06 
Offline

Joined: 30 Jul 2014, 07:46
Posts: 16
В раздел III, в грешка №7, в заблуда №3 пише:
"Ще бъде пускан и липан, който е особено интересен, тъй като трудно се лови на спининг. Въпреки че е много грозен, той е подходящ за мухарски риболов и поради това е популарен в мухарските среди, които са най-големите привърженици на платения речен риболов."
Предлагам да отпадне "Въпреки че е много грозен" и да остане:
"Ще бъде пускан и липан, който е особено интересен, тъй като трудно се лови на спининг. Той е подходящ за мухарски риболов и поради това е популарен в мухарските среди, които са най-големите привърженици на платения речен риболов."

Предлагам да се обърне внимание и на самото оформление (шрифтове, абзаци, подравняване, уеднаквяване размера на снимките).

Поздрави за положените усилия!


Top
  
 
PostPosted: 18 Jan 2015, 15:54 
Offline

Joined: 18 Mar 2014, 14:18
Posts: 588
Хм,
Аз тва за физическите качества на липана го добавих по време на разправията с ония пичове с тоягите и шнуровете.
Исках да нараня чувствата им. Не на всички - само на ония дето ще зарибяват с него.
Обаче, след като го поставихте тоя въпрос - се размислих и стигнах до следните изводи:

1. Няма да успея да нараня чувствата на мухарите. Според мен те си знаят, че е грозен, т.е. - ничии чувства няма да нараня. За тва го дърпат и чекнат налево надесно - белким замяза на нещо - за да убеждават останалите.
2. Единствените чувства, които може да нараня, са на самите липани. А това не е цел. Представете си само - ако си липан - плуваш си най-спокойно и не знаеш колко си грозен, понеже няма как да се видиш. Вярно - около тебе плуват некви грозници, понеже те са стадни риби, но ти не знаеш, че приличаш на тях. Може даже да мислиш, че си красив - колко му е сред цяло толкова грозно стадо. И изведнъж научаваш истината? Не от мен - аз съм последния човек на планетата, който ще го направи.

И така - че е грозен го махнах.
Смених „и се кефиш” с „и изпитваш удовлетворение”
Изтрих оная работа за Панега при наводнението. В крайна сметка човек, като пише такива работи, трябва да цитира източниците. Е, как да цитирам Митко Гаргата, който ми го разправяше, като не му знам фамилията? Как ви струва - източник „Гаргата”? Некакси не върви според мен. Малко ненаучно звучи. Доста години след това, Ники Джазмена ми го потвърди, но неговата фамилия е прекалено сложна за написване, пък и не съм сигурен, доколко е наясно. Докато Гаргата е стар стоманобетонен мухар - напълно наясно с Панега, но не мога да го цитирам.

По въпроса за хамериканките - че са по-инвазивни го пишеше в едно становище на двама ихтиолози от Зелени Балкани - за втората петиция, ако помните. Оттам го знам. Затова го оборвам - понеже не съм съгласен, че изместват балканките.
Ще добавя, че донякъде са по-адаптивни, в смисъл че са по-малко взискателни към качествата на водата и към храната. И че в всъщност не са нито едното, нито другото - понеже не се размножават. Т.е. - в крайна сметка, ако не се зарибява с тях непрекъснато - изчезват и пак нашите се появяват. Ще видим и какво ще кажат доцентите

За датчанина сметам да си остане. Поначало основната идея за тая работа беше да предизвикам научните среди. Крайно време е не само да ги изучават генетично, морфологично и т.н. Според мен трябва да ги познават. На катедрата по ихтиология многократно предлагах некой младеж да започне да пише дисертация за пъстървите у нас. Щях да го мъкна навсякъде и да ми покажа всичко, което знам за тяхното поведение и възможности. Засега не щат. Пред компютрите им е по-лесно. Няма да ви казвам и какви глупави научни изследвания са правени у нас. А що да не ви кажа едно?

Има една известна доцентка от СУ - Елиза Узунова. Хидротехническия факултет на УАСГ имат експериментален участък на Искъро при Мечката. Имат си разни водни колела, прагове, рибен проход и т.н. - следят си техни работи.

Та Елиза Узунова купила големи хамериканки от рибарник и ги пуснала в пробния участък и ги наблюдавала. Как се справят с препятствията. И какво според вас е научила за дивите риби? Нищо. Единственото, което е научила е - как се справят големи хамериканки от рибарник, т.е. - пак нищо.

А, и мутантите ги смених.


Top
  
 
PostPosted: 18 Jan 2015, 18:34 
Offline

Joined: 18 Mar 2014, 14:18
Posts: 588
И пак забравих.
Лично аз не знам какво ще се прави с тоя наръчник.
Ако ще се качва само на сайта - трябва тия, които ще го качат - да го форматират подходящо.
Ако ще се печата в някакви бройки - трябва предпечатна подготовка. От нея абсолютно нищо не разбирам. Аз бях до написването. Оттам нататък - не знам.
Според мен не е лошо да се изпечата в десетина бройки - да го дадем на ИАРА, в МОСВ /след като го съгласуват/. Не е лошо и за Парковете и за НЛРС-СЛРБ
Обаче не знам колко пари струва само толкова бройки. Ако стигат парите предвидени в проекта - може да се изхарчат за това.


Top
  
 
 [ 34 posts ]  Go to page 1, 2, 3, 4  Next

All times are UTC + 2 hours


Who is online

Users browsing this forum: AnyBot and 0 guests


You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum

Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
The content of this site is licensed under Creative Commons BY-NC-SA 3.0 License
Copyright (cc) Риболовен клуб "БАЛКАНКА" - Криейтив Комънс BY-NC-SA 3.0